1
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 108
София, 13.02. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети февруари, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 3961 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано по касационна жалба на „ПЛАНЕКС” ЕООД, [населено място], чрез адвокат П. Т. от АК-П., срещу решение № 136 от 09.07.2018 г. по в.гр.д. № 301/2018 г. на Апелативен съд П., с което се потвърждава решение № 258/27.02.2018 г. по гр.д. № 515/2017 г. на Окръжен съд Пловдив, с което са уважени предявените искове на Д. И. Л. против „Планекс” ЕООД за сумата от 39 438,24 лева, платена на отпаднало основание, ведно със законната лихва от 27.02.2017 г. до изплащане на сумата и лихви за забава в размер на 3316,27 лева за периода от 29.04.2016 г. до 26.02.2017 г.
Касационната жалба съдържа доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон, а в изложението към нея се поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по правния въпрос: „Налице ли е съществено процесуално нарушение на нормата на чл.266, ал.1 ГПК в случаите, в които въззивният съд е приел писмено доказателство, представено във въззивната инстанция, което не е нововъзникнало и е могло да бъде представено в срок в първоинстанционното производство? Според касатора е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
От ответника по касационната жалба Д. И. Л. чрез адвокат И. М.-А. от АК-П. е подаден писмен отговор, в който оспорва доводите с твърдения, че липсват предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК и иска да му се присъдят разноски в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна и в срока по чл.283 ГПК, поради което е редовна и процесуално допустима.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че ищецът претендира сума, която е заплатил като цена по предварителен договор за покупко-продажба и строителство от 25.08.2008 г. на самостоятелен обект – ателие и склад към него, в предвидената за построяване сграда, но поради забавата на изпълнителя е развалил договора с нотариална покана. Съдът е установил, че върху писмения договор има отбелязвания за датите и платените суми на управителя на дружеството, което се удостоверява с неговия подпис и печат, поради което предявените искове на основание чл.55, ал.1, пр.3 и чл.86, ал.1 ЗЗД са основателни.
При проверка на основанията по чл.280, ал.1 ГПК, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не са налице изискванията за допускане на касационно обжалване, тъй като формулираният от касатора въпрос не обуславя изхода на делото и крайните изводи на съда, доколкото пред въззивната инстанция изобщо не са правени доказателствени искания и не са представени писмени доказателства от въззивника, а процесуалният му представител изрично е заявил в съдебно заседание на 02.07.2018 г., че няма да сочи други доказателства. В този смисъл, процесуалноправният въпрос за правомощията на въззивния съд при допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд в хипотезата на чл.266, ал.1 ГПК при приемането на писмени доказателства за установяване на релевантни за спора факти, е изцяло неотносим, тъй като не е бил обсъждан в обжалваното решение. По своето съдържание въпросът на касатора в изложението му не покрива изискванията за правен въпрос като общо основание за допускане на касационно обжалване, съгласно разясненията на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т.1, поради което решението не следва да се допуска до касационно обжалване, независимо дали са налице допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Д. И. Л. чрез адвокат И. М.-А. от АК-П. е поискал разноските за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция, които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 17.10.2018 г.
Воден от излож/еното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 136 от 09.07.2018 г. по в.гр.д. № 301/2018 г. на Апелативен съд П..
ОСЪЖДА „ПЛАНЕКС” ЕООД, [населено място], ЕИК[ЕИК], да заплати на Д. И. Л., ЕГН [ЕГН], чрез адвокат И. М.-А. от АК-П., разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция в размер на 900 (деветстотин) лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.