1
5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 403
гр.София, 27.04.2018г.
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти април, две хиляди иосемнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: светла бояджиева
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N145 описа за 2018год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 13.07.2017г. по гр.д.№78/2017г. на ОС Шумен , с което са отхвърлени искове с правно основание чл.40 ЗЗД и е уважен частичноиск с правно основание чл.16, ал.5 от Закона за арендата в земеделието/ЗАЗ/.
Жалбоподателите Б. С. Б., Д. С. Б., К. И. М., Ю. А. Х., Х. А. Х., Е. Л. Н. и Л. Б. И., чрез процесуалния си представител поддържат, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Молят да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Ответникът – [фирма] в писмено становище чрез процесуалния си представитерл поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил в една част първоинстанционното решение и го е потвърдил в друга, е отхвърлил предявнеите от Б. С. Б., Д. С. Б., К. И. М., Ю. А. Х., Х. А. Х., Е. Л. Н. и Л. Б. И. искове срещу [фирма] за прогласяване недействитерлност на договор за аренда на земеделски земи от 13.11.2012г., вписан с акт №11, дело3950/2012г. на Служба по вписвания-В., като сключен от представител във вреда на представлявания. Със същото решение въззивният съд е уважил иска с правно основание чл.16, ал.5 ЗАЗ за изменение на договора в частта за арендното плащане, като е увеличил същото, считано от стопанската 2014г. – 2015г. от 08 лв. на декар годишно на 31 лв. за земеделските земи в землището на [населено място] и на 27 лв. на декар за земите в землището на [населено място], а за горницата до 35 лв. го е отхвърли като неоснователен.
Установено е по делото, че на 13.11.2012 г. между К. К. в качеството му на арендодател и [фирма], в качеството му на арендатор , е сключен договор за аренда. Въз основа на договора арендодателят е предоставил на търговското дружество за временно и възмездно ползване съсобствени земеделски земи за срок от 15 години, считано от датата на подписването на договора – чл.1 и чл.3. Констатироно е, че за предоставените му под аренда земи търговското дружество се е задължило да извършва годишно арендно плащане в размер на минимум 8 лв. на дка., които са равностойността на 20-40 кг./дка. продукция (пшеница, царевица и др.), придобита от обработката на арендованата земя, дължимо след изтичане на съответната стопанска година – чл.4. Установено е, че договорът е бил вписан в Службата по вписванията [населено място], с акт269, том 11, дело №3950, вх. рег. № 241/2012г. на СВ [населено място].
Установено е също така, че на 11.05.2015 г. между съсобствениците е бил сключен договор за доброволна делба на недвижими имоти – Акт № 55, том ІV, дело № 1364/2016 г. на СВ [населено място]., с който са те са прекратили имуществената общност и недвижимите имоти били разделени между тях.
При тези данни съдът е приел за неоснователна тезата на жалбоподателите, че на ответника – съсобственик К. К. е учредена представителната власт въз основа на чл.3, ал.4 ЗАЗ в редакцията му обнародвана в ДВ бр.13 от 2007 г. Приел е, че тъй като тази разпоредба дава възможност договорът за аренда да се сключи само от някои от съсобствениците на земеделска земя, като отношенията помежду им се уреждат съгласно чл.30, ал.3 от ЗС, то е налице специална разпоредба изключваща представителството . Приел е, че сключването на договора за аренда, съставлява управително действие по отношение на общата вещ, което може да бъде извършено самостоятелно от отделен съсобственик, без да е необходимо упълномощаването и без съгласие на останалите участници в общността, чийто права и интереси са гарантирани от разпоредбата на чл.30, ал.3 ЗС и в случай на увреждане могат да бъдат защитени по общия исков ред, т.е. по силата на разпоредбата на чл.3, ал.4 ЗАЗ не се учредява представителна власт за съсобственика сключил арендния договор с третото лице и той не се явява представител на останалите съсобственици на вещта. По тези съображения съдът е счел, че арендният договор от 13.11.2012 г. не е нищожен, тъй като е сключен в съответствие с чл.3, ал.4 ЗАЗ в редакцията й обнародвана в ДВ, бр.13 от 2007 г. и не е налице налице хипотезата, визирана в чл.40 ЗЗД, тъй като ответникът К. при сключването на договора е действал самостоятелно, а не като представител на останалите съсобственици на основание чл.3, ал.4 ЗАЗ и е отхвърлил исковете на жалбоподателите с правно основание чл.40 ЗЗД.
Предвид отхвърлянето на предявените искове с правно основание чл.40 ЗЗД съдът е разгледал предявените от ищците – жалбоподатели при условията на евентуалност искове с правно основание чл.16, ал.5 ЗЗД. Прието е, че представеният по делото договор за аренда от 13.11.2012 г., сключен в предвидената от чл.3, ал.1 ЗАЗ форма, е действителен съгласно специалните изисквания на ЗАЗ и валидно обвързва страните за периода от сключването му за 15 стопански години. Изложени са съображения, за това че съгласно чл.16 ЗАЗ, ако след сключване на договора, обстоятелствата, от които страните са се ръководили при уреждане на отношенията си се изменят трайно и това доведе до очевидно несъответствие между поетите от тях задължения, всяка от страните може да иска изменение на договора. Установено е, че в конкретния случай е налице отправено от ищците предложение до ответветното дружество за изменение на договора за аренда в частта отнасяща се до размера на арендната цена, както и непостигане на съгласие по въпроса, вследствие изричния отказ на [фирма].
Констатирано е от договора , че е уговорено арендно плащане в размер минимум на 08 лв., но от заключението на вещото лице, неоспорено от страните се установява трайно изменение на обстоятелствата, при които е сключен договора, тъй като в последните четири стопански години (2012 г. – 2016 г.) размерът на поземлената рента се е увеличил, като през 2012 г. – 2013 г. е бил 15 лв./дка. в за землището на [населено място] чифлик и 10.00/дка. в землището на [населено място]., а през стопанската 2015 г. – 2016 г. съответно 31 лв./дка. и 27.00 лв./дка. Съдът е счел, че предвид нарастването на пазарната поземлена рента е неоправдано плащането под формата на парична рента да остане на уговореното с договора ниво, още повече, че по делото не са представени доказателства, че ответното дружество е заплащало на ищците рента над уговорения с договора минимум. С оглед на това, въззивният съд е приел, че искът с правно осно вание чл.16, ал.5 ЗАЗ за изменение на договора в частта за арендното плащане за основателен, като същото следва да се увеличи, считано от стопанската 2014г. – 2015 г. от 08 лв. на декар годишно на 31 лв. за земеделските земи в землището на [населено място]. и на 27.00 лв. на декар за земите в землището на [населено място], а за горницата до 35 лв. следва да се отхвърли като неоснователен.
В изложение по чл.284 , ал.3 ГПК жалбоподателите, чрезпроцесуалния си представител поддържат, че в решението е даденотговор на правни въпроси от значение за спора: приложими ли е основанието за нищожност поради нарушаване на добрите нрави, визирано в чл.26, ал.1 ззд относно договор за аренда сключен само от един от съсобствениците при условията на чл.3, ал.4 ЗАЗ при установени предпоставки, че е договарял във вреда на представляваните, приложима ли е хипотезата на чл.40 ЗЗД относно договор за аренда, сключен само от един от съсобствениците и при доказано наличие на условията на чл.40 ЗЗД магат ли да бъдат защитени интересите на останалите съсобственици с иск по чл.30, ал.3 ЗС. Поддържат че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК /ред.Дв.в.бр.47/2009г./ за допускане на касационно обжалване. Не представя решения с практика на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставените от жалбоподателите въпроси и на сочените от тях основания. На същите съдът е дал отговор в съответствие с практиката на ВКС, изразена и в постановено по реда на чл.290 ГПК решение от 19.02.2014г. погр.д.№5109/2013г., второ г.о. на ВКС и решение от 06.02.2012г. по гр.д.№810/2010г.,четвърто г.о. на ВКС. Според практиката управителните действия, включително сключването на облигационни договори по повод ползването, не съставляват такива, които да отричат правата на собственика, респ. съсобственика от чието име е установено материалното държане на вещта. Приема се, че договорът за аренда е облигационен по повод ползването на земеделска земя и/или недвижимите и движимите вещи за земеделско производство съгласно легалното определение в чл.2, ал.1 от Закона за арендата в земеделието/ЗАЗ/, като арендодателят предоставя временното ползване на обекта на договора, а арендаторът заплаща определено с договора арендно плащане и той може да бъде сключен от всеки съсобственик , като отношенията по повод получените арендни плащания се уреждат съгласно чл.30, ал.3 ЗС, поради което сключването на договор за аренда при условията на чл.3, ал.4 ЗАЗ съставлява управително действие по отношение на веща. В съотвествие с тази практика съдът е приел, че договорът е действителен, макар и сключен само от един от съсобствениците на замеделски земи и че отдаването под аренда е действие, което може да бъде извършено само от отделен съсобственик, а техните права са гарантирани от разпоредбата на чл.30, ал.3 ЗС, а не от разпоредбите на ЗЗД , уреждащи правата и задълженията на представителя.
На ответника по жалба не следва да се присъждат разноски, тъй като не са представени доказателства с оглед разпоредбата на чл.80 ГПК за направени такива пред ВКС.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение от 13.07.2017г. по гр.д.№78/2017г. на ОС Шумен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: