1
2
Р Е Ш E Н И Е
№ 227
гр.София, 29.10.2018г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на девети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
при секретаря Ванюша Стоилова
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N431 описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Обжалвано е решение от 13.09.2017г. по гр.д.№1187/2017г. на АС София, с което са уважени искове с правно основание чл.55 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Допуснато е касационно обжалване по въпросите: при наличие на клауза в договора, предвиждаща че при разваляне на договора продавача има право да задържи платените от купувача до момента на развалянето вноски от продажната цена, представлява ли основание за отхвърляне на иска по чл.55 ЗЗД за връщане на тези суми и как следва, ако има такава уговорка , продавачът да защити това свое право при предявен иск по чл.55 ЗЗД за връщане на тези суми – чрез изрично възражение за прихващане или самата клауза следва да се възприеме като уговорена в договора компенсация, на която продавача може да се позове.
Жалбоподателят „И. п.д.”А., чрез процесуалния си представител, поддържа, че решението е неправилно и моли да бъде отменено.
Ответникът М. В. Г., чрез процесуалния си представител в писмено становище поддържа, че решението е правилно и моли да се остави в сила.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
С обжалваното решение, въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е осъдил „И. п.д.”А. да заплати на М. В. Г. , гражданин на Р. Ф. , сумата от 70 503,84 евро на основание чл.55, ал. 1, пр. трето ЗЗД ведно със законната лихва от 07.01.2015 г. (датата на предявяване на исковата молба) до окончателното изплащане, като предявеният иск по чл.55 ал.1 предл. трето ЗЗД е отхвърлен до пълния предявен размер от 80 503,84 евро. Със същото решение изцяло е отхвърлен предявения акцесорен иск за мораторни лихви в размер на 15667,20 евро за периода от 14.06.2012г. до датата на предявяване на исковата молба.
Съдът е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.3-то ЗЗД за връщане на получена на отпаднало основание сума в общ размер от 80 503,84 евро, представляваща заплатени от М. В. вноски по четири предварителни договора за покупко-продажба на четири недвижими имота, сключени между страните, включваща и 2000евро резервационна такса.
Съдът е приел, че между страните е възникнала валидна облигационна връзка, на основание четири предварителни договора, три от тях сключени на 19.07.2010г. , а четвъртият – на 09.10.2010г. Установено е, че с всеки от предварителните договор е уговорено между страните, че ответното дружество като продавач се задължава да прехвърли на ищеца като купувач собствеността върху конкретно описан недвижим имот за всеки имот, като е уговорена продажна цена и ред и начин на плащане на същата на определени вноски.
Констатирано е, че със споразумение от 01.04.2011г. цените на всеки от отделните имотите са обединени в една обща цена, съставляваща математически сбор от цените на четирите имота, като са уговорени нов ред и срокове на заплащане на общата цена и нови размери и срокове за отделните вноски.
Съдът е приел, че със сключване на допълнителното споразумение от 01.04.2011г. не се прекратява действието на възникналите по предварителните договори правоотношения между страните , нито има новиране на задълженията по предварителните договори, тъй като съгласието за уреждане на нов ред и начин за заплащане на цената и сборуването на отделните задължения по отделните предварителни договори не означава подновяване на тези задължения. Прието е, че са предявени четири главни иска с правно осн. чл.55, ал.1, предл. трето ЗЗД за връщане от ответника на ищеца на даденото по всеки от предварителните договори. Прието е, че търсенето на една обща сума от ищеца, като заплатена на отпаднало основание част от цената на всеки от четирите имота, съставлява един иск, но предпоставките за основателността на този иск следва да се преценяват в контекста на отношенията между страните по всеки отделен предварителен договор.
Прието е за безспорно по делото, че с уведомление от 07.06.2012г., изпратено от ответника до ищеца, четирите предварителни договора са развалени.
Съдът е посочил, че във всеки от предварителните договори има уговорена неустоечна клауза за забавено плащане на цената от купувача, но е счел, че за да бъде прието, че задължението на ответника да върне получената част от цената на всеки недвижим имот на отпаднало основание е погасено чрез компенсация със задължението на ищеца за заплащане на неустойка, произтичащо от посочената клауза на предварителните договори, то следва изявлението за тази компенсация да бъде направено по съответния ред: чрез възражение за прихващане. Прието е, че такова не е направено от ответника, а мълчаливо, автоматично погасяване на две насрещни задължения до размера на по-малкото е невъзможно нито в настоящото производство, нито извънсъдебно. Изложени са съображения, че възражението за прихващане, се предявява в съответната форма, изявлението за компенсация също изисква определена форма и изпълнението на определени предпоставки,за да се приеме за настъпило, поради което твърдението на ответника-жалбоподател в настоящето производство, че с клаузата на чл.5.1 от всеки от предварителните договори се погасява задължението му да върне полученото по тези договори няма формата и съдържанието на възражение за прихващане, такова не е било предявено и не е било разгледано от първоинстанционния съд, поради което и наведеното с жалбата възражение е неоснователно.
Установено е от приета по делото съдебно счетоводна експертиза, че сумата от 70 503, 84 евро е заплатена общо като сбор от отделните суми, заплатени от ищеца на ответника по всеки от посочените четири предварителни договора, при което предявеният иск с правно осн. чл.55 ал.1 предл. 3 ЗЗД е уважен до този размер.
Допуснато е касационно обжалване по въпросите при наличие на клауза в договора, предвиждаща че при разваляне на договора продавача има право да задържи платените от купувача до момента на развалянето вноски от продажната цена, представлява ли основание за отхвърляне на иска по чл.55 ЗЗД за връщане на тези суми и как следва, ако има такава уговорка , продавачът да защити това свое право при предявен иск по чл.55 ЗЗД за връщане на тези суми – чрез изрично възражение за прихващане или самата клауза следва да се възприеме като уговорена в договора компенсация, на която продавача може да се позове.
Настоящият състав намира, че на поставените за разглеждане въпроси следва да се даде отговор като се вземе предвид даденото разрешение в ТД № 1 /2013 ОСГТК на ВКС, където е прието, че възраженията на ответника срещу предявения иск поначало се преклудират с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК, поради което не могат да се направят за първи път пред въззивния съд. Посочва се обаче, че възражението за прихващане може за първи път да се заяви пред въззивния съд, ако се изразява в материалноправно изявление за компенсиране на две насрещни изискуеми и ликвидни вземания, при което те се погасяват до размера на по-малкото от деня, в който са били налице условията за компенсируемостта им. Ако насрещното вземане е спорно, възражението за прихващане не може да бъде заявено за първи път пред въззивната инстанция. В тази им част постановките на т. 6 и т. 12 от ТР № 1/2000 г. от 04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС са актуални и при действието на ГПК /в сила от 01.03.2008 г./.
Следва да се съобрази и тълкуването , направено в ТД №7/2013 ОСГ ТК ВКС, в което е прието, че не се дължи неустойка за забава по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, когато двустранен договор, който не е за продължително или периодично изпълнение, е развален поради виновно неизпълнение на длъжника. Дължима в такава хипотеза е единствено неустойка за обезщетяване на вреди от неизпълнението поради разваляне –неустойка за разваляне, ако такава е била уговорена.
При съобразяване с тази практика на ВКС следва да се отговори на поставените за разглеждане въпроси, че наличие на клауза в договора, предвиждаща че при развалянето му продавача има право да задържи платените от купувача до момента на развалянето вноски от продажната цена, може да представлява основание за отхвърляне на иска по чл.55 ЗЗД за връщане на тези суми , когато продавачът е защитил това свое право чрез изрично възражение за прихващане .
С оглед на така дадения отговор на поставения въпрос настоящият състав намира, че обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени. Съдът в противоречие с даказателствата по делото е приел, че със споразумението от 01.04.2011г. не се прекратява действието на възникналите по предварителните договори правоотношения между страните. С това споразумение страните са постигнали съгласие за уреждане на нов ред и начин за заплащане на цената, като са заявили, че обединяват всички права и задължения, произтичащи от сключените помежду им договори, като в т.5 от същото е уговорена и неустойка, за дължимостта на която жалбоподателят-ответник в първоинстанционното производство, е направил възражение за прихващане още с отговора на исковата молба. Въззивният съд неправилно е приел, че такова липсва и след като не е било разгледано от първоинстанционния съд, то не се дължи произнасяне и от по-горната инстанция. Както бе посочено в отговора на въпроса, по който е допусната касационно обжалване, възражението за прихващане може за първи път да се заяви и пред въззивния съд, ако се изразява в материалноправно изявление за компенсиране на две насрещни изискуеми и ликвидни вземания, а в случая такова е било направено и пред първоинстанционният съд, поради което въззивният съд е дължал произвасяне по основателността на същото.
Тъй като се налага изслушване на нова съдебно-счетоводна експертиза, която като съобрази договореното в т.5 от споразумението от 01.04.2011г., да даде заключение за евентуалния размер на неустойката, за която е направено своевременно възражение за прихващане, то делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да вземе предвид факта, че с уведомление от 07.06.2012г., изпратено от ответника до ищеца, е прекратено именно споразумението от 01.04.2011г./ като единствено валидно между страните към този момент/ и съобразно с него да направи извод за основателността на предявения иск с правно основание чл.55 ЗЗД, като разгледа по същество направеното възражение за прихващане съобразно уговорената в същото споразумение неустойка.
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
о т м е н я решение от 13.09.2017г. по гр.д.№1187/2017г. на АС София.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: