1
6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 359
гр.София, 18.04.2019г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети април, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N856 описа на ВКС за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288, ал.1 ГПК.
Обжалвано е решение от 14.11.2018г. по гр.д.№3751/2018г. на ГС София , с което са уважени предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 -3 КТ.
Жалбоподателят –„Вилокс Груп” ЕООД, в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че следва да се допусне касационно обжалване, тъй като в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противорчие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. Моли да се допусне касационно обжалване.
Огветникът Н. В. П., чрез процесуалния си представител, в писмено становище, поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение е уважил предявените от Н. В. срещу “Вилокс Груп” ЕООД, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ – за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 769 от 05.10.2016г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност “административен специалист” при ответника и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер на сумата 11188,80 лева, за периода 12.05.2017 г. – 12.11.2017 г., ведно със законната лиихва върху сумата от 10.07.2017 г. до окончателното й изплащане
Установено е по делото, че ищцата-ответник по касационната жалба е имала сключен трудов договор № 354 от 31.01.2013 г. с дружеството жалбоподател, за длъжност “управител на игрална зала”, а в последствие било подписано допълнително споразумение, с което последната е преназначена на длъжността “администраивен специалист” с основно трудово възнаграждение в размер на 1800 лв.
Установено е , че това трудово правоотношение е било прекратено със заповед №769 от 05.10.2016 г, поради съкращаване на щата, считано от 12.05.2017 г.
Съдът е приел, че от представеното по делото доказателство за наличие на обстоятелства за ползване на предварителна закрила по чл. 333 КТ се установява, че ищцата е председател на синдикална организация към КНСБ при “Вилокс Груп” ЕООД видно от удостоверение № 15 с изх. № 05-06-1 от 17.01.2017 г., издадено от КНСБ, както и че синдикалната организация при ответника е редовен член на НБС “ИКТ”-КНСБ, който от своя страна е основен и редовен член на КНСБ, представлява се от ищцата- ответник по касационната жалба и организацията е легитимна да води преговори и да подписва К. с работодател.
Съдът е приел за установено, че след прекратяване на трудовото правоотношение с ответното дружество, ищцата не е постъпила на работа при друг работодател, а от приета съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът кредитира като пълно и компетентно изготвено, е установено, че размерът на обезщетението за оставане без работа за шест месеца, изичислено на база последното брутно трудово възнаграждение е 11 188,80 лв.
Констатирано е от приет като доказателство по делото протокол от проведено на 06.04.2017г. заседание на Управителния съвет на “Националния браншови синдикат “Информационни и комуникационни технологии – КНСБ”, че на същото е взето решение по молбата на жалбоподателя на основание чл. 333, ал. 3 КТ и във вр. с чл. 32, ал. 1, т. 16 от Устава на НС “ИКТ – КНСБ”, с което не се дава съгласие трудовото правоотношение с Н. В.-председател на НБС”ИКН-КНСБ” във „Вилокс Груп” ЕООД и ответното дружество да бъде прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ.
Съдът, позовавайки се и на константната практика на ВКС е посочил, че разпоредбата на чл.333, ал.3 КТ установява закрила на определени категории синдикални дейци за тяхното уволнение на посочените основания, изразяваща се в получаване на предварително съгласие на съответния синдикален орган за прекратяване на трудовото правоотношение / в този смисъл са решение № 48 от 29.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 5061/2008 г., III г. о., ГК, решение № 846 от 29.12.98 г. на ВКС, III г. о. и решение № 1322 от 13.07.06 г. по гр. дело № 3112/03 г. на ВКС, III г. о./
Прието е, че видно от представения протокол на 26.08.2016 г. се провело събрание на синдикалната организация при ответника, за чийто председател била избрана ищцата и в качеството си на такава по смисъла на пар.1 от ДР на Кодекса на труда ищцата се ползва от закрилата на чл.333, ал.3 КТ, като не подлежи на съдебен контрол изборът на председател на синдикалната организация, доколкото това обстоятелства е удостоверено с удостоверение № 15 с изх. № 05-06-1 от 17.01.2017 г., издадено от КНСБ, издадено в уверение на това, че синдикалната организация при ответника е редовен член на НБС “ИКТ”-КНСБ, който от своя страна е основен и редовен член на КНСБ и се представлява именно от ищцата, приложен е протокол за избор на последната като председател на синдикалната организация. При тези данни съдът е счел, че след като уволнението е извършено без съгласието на синдикалната организация (при наличие на решение за несъгласие), работодателят е нарушил императивната разпоредба на чл.333, ал.4 КТ, а съгласно чл.344, ал.3 КТ заповедта за уволнение подлежи на отмяна от съда само на това основание, без да се разглежда трудовия спор по същество до какъвто извод е стигнал и пръвоинстанционния съд.
Тъй като уволнението, извършено едностранно от работодателя е незаконосъобразно, както и с оглед на обстоятелството, че ищеца е полагала труд при ответника към момента на прекратяване на трудовото правоотношение по безсрочно трудово правоотношение, съделният състав е приел, че са налице всички материални предпоставки за уважаване на обусловените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 КТ.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят , чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за задължението на съда да обсъди всички доводи и доказателства, за отва кои са правно релевантните факти за изследване от съда при възражение за неспазване закрилата по чл.333, ал.3 КТ, подлежи ли на съдебен контрол избора на председател на синдикална организация, ползва ли се с предварителна закрила служител избран за председател на синдикална организация, която има национално ръководство и няма връзка със спецификата на полагания в предприятието труд и ползвут ли се със закрила по чл.333, ал.3 КТ синдикални дейци, които не са платили членски внос към датата на уволнението. Представя решения на състави на ВКС по проложението на чл.333, ал.3 КТ. Поддържа, че са налице основание по чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставените за разглеждане въпроси и на сочените основания.
Съгласно константната на ВКС, правните изводи на съда (включително тези относно преюдициалните за спора въпроси), съдържащи се в мотивите към съдебното решение, не могат да са декларативни, а следва да са мотивирани и обосновани. Те следва да са основани върху приетите за установени от съда, релевантни за спора обстоятелства по делото, които следва да бъдат подведени под хипотезиса на приложимите материалноправни норми. За да приеме за установени дадени обстоятелства по делото, съдът следва да обсъди и анализира относимите към тях доказателства, събрани по делото, както и твърденията, доводите, възраженията и оспорванията на страните. При осъществяването на тази своя решаваща дейност съдът следва да спазва правилата на формалната и правната логика, т. е. фактическите му констатации и правните му изводи следва да са обосновани. Въззивният съд в качеството си на инстанция по същество на спора следва да изведе свои самостоятелни фактически констатации и/или правни изводи във връзка с направените оплаквания и доводи.
Въпрос, по който се иска допускане на касационно обжалване, е свързан с приложението на чл. 333, ал. 3 КТ и е бил предмет на т.д. № 9/2013 г. на ОСГК, по което е постановено ТР № 9/2014 г., с което е прието, че с предварителна закрила при уволнение по чл. 333, ал. 3, пр. 1 КТ, вр. пар. 1, т. 6 ДР на КТ се ползва работник или служител, който е член на синдикално ръководство /председател или секретар/ на синдикалната организация, учредена и структурирана в предприятието на работодателя, но не и ръководствата на вътрешните структури в рамките на тази синдикална организация, освен когато тези вътрешни структури следват организацията и структурата на предприятие, чиито поделения и обособени образувания самостоятелно наемат работници и служители и са самостоятелни работодатели по смисъла на пар. 1, т. 1 ДР на КТ
Без никакво значение за тази предварителна закрила при уволнение е дали синдикалната организация в предприятието на работодателя е регистрирана или не като юридическо лице съгласно чл.49, ал.2 КТ. Достатъчно е тя да е учредена като поделение на съответната териториална, отраслова или национална синдикална организация – съгласно устава й (аргумент от чл.33 КТ), и съответният работник или служител да е избран за неин председател или секретар. Тези обстоятелства могат да бъдат удостоверени, както с представянето на съответните учредителни актове и такива за избора, така и с издаването на нарочен официален удостоверителен документ от съответния горестоящ синдикален орган. Регистрирането на синдикалната организация е от значение само за това дали тя ще е и самостоятелен гражданскоправен субект, и като такъв – дали ще разполага с материална и процесуална гражданска правоспособност – самостоятелно, представлявана от съответния свой орган на управление, да е страна по граждански правоотношения и по граждански дела, но това няма никакво отношение към нейната „легитимност“ и осъществяваната от нея синдикална дейност в предприятието или към предварителната закрила при уволнение по чл.333, ал.3 КТ.
В практиката на ВКС е разяснено, че закрилата по чл.333 КТ има обективен характер и цели да запази работника от неблагоприятните последици на уволнението по социални и хуманни критерии / решение от 06.06.2012г. по гр. д. № 1845/2010 г. на четвърто г. о.., решение от 17.06.2010г. по гр. д. № 477/2010 г. на четвърто г. о., решение от 02.04.2015г. по гр. д. № 4165/2014 г. на Трето г. о/. Приема се, че към момента на връчване на заповедта / респ. предизвестието/ за уволнение, ищцата следва да е притежавала посоченото в чл.333, ал.3 КТ, вр. с пар.1,т.6 ДР КТ качество, което в случая е удостоверено от представения учредителен акт, съдържащ решение за избора на ищцата за председател на синдикалната организация в предприятието, и от удостоверение на горестоящия синдикален орган. Това удостоверяване е достатъчно, за да се приеме, че синдикалната организация съществува и ищцата е неин председател, съобр. практиката на ВКС според която когато ищецът установи, че е член на ръководството на такава организация, работодателят е длъжен да изиска съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение с него, без да може да възразява, че организацията не е легитимна. За установяване на тези обстоятелства е достатъчно да са представени учредителен акт или удостоверение на горестоящ синдикален орган. След като тези документи са представени, съдът не може да постановява, че съответната организация е нелегитимна.
По делото, съдът е приел за доказано, че ищецът се ползва със специалната трудовоправна закрила, както и обстоятелството, че работодателят не е преодолял тази закрила – не е получил съгласие на синдикалния орган за прекратяване на трудовото правоотношение. Решаващите изводи на въззивната инстанция, по предпоставките за приложението на чл.333, ал.3 КТ при спор за законността на извършено уволнение, не са в отклонение със съществуващата задължителна съдебна практика.
Така установената практика не е неправилна поради което не е налице и основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 14.11.2018г. по гр.д.№3751/2018г. на ГС София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: