1
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 484
гр.София, 05.06.2019г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти юни, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1689 описа на ВКС за 2019год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 09.11.2018г. по гр.д.№554/2018г. на Великотърновски окръжен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл.215 КТ.
Жалбоподателят – А. Р. М., чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
Ответникът- „Фавабул” ООД, чрез процесуалния си представител, в писмено становище, поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С решение от 12.07.2018г. по гр.д. № 131/ 2018г. ВКС е отменил решението на ОС В.Търново и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, с указания да приеме представените по делото отчети като писмени доказателства по делото и да осигури възможност на ищеца да оспори тяхната истинност.
С обжалваното решение въззивният съд, при новото разглеждане на делото, е отхвърлил предявения от А. М. иск срещу „Фавабул” ООД за сумата в размер на 22 050 лева, представляваща дължими на основание чл. 215 КТ командировъчни за периода от 14.09.2011 г. до 07.07.2014 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, като неоснователен.
Въззивният съд, съобразявайки дадените му в отменителното решение укадзания, е приел, че съставените отчети, приети като доказателства по делото, доказват получаването на парите от жалбоподателя, т.е. установяват че претендираните командировъчни пари са изплатени. Изложени са съображения за това, че пълномощникът на жалбоподателя е заявил, че последният не оспорва, че подписът срещу получил сумите за дневни и пътни разходи във всеки един от отчетите е негов, а същите се ползват с материална доказателствена сила и удостоверяват факта на получаване на сумите за командировъчни, посочени във всеки един от тях. Съобразено е и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, според което в Правилника за документооборота в Раздел „Първични документи“ при ответника е определено отчитането на изплатените суми за командривочъни, като отчетът служи за авансов отчет към заповедта за командировка и утвърждаване на сумите за всяка една командировка и същият се изготвя от шофьора, като поради липса на МОЛ- касиер- дружеството не съставя и не води ПКО, РКО и касова книга и за процесния период с подписани от ищеца- жалбоподател и осчетоводени в счетоводството авансови отчети са му изплатени 30329,06 лв.
Съдът е счел за неоснователно възражението на жалбоподателя, че командировъчните се заплащат с отделен платежен документ, който задължително се подписва от получателя на сумата и от длъжностното лице, платило сумата, и при липса на един от тези подписи документът е невалиден, както и че ответното дружество не е представило такива платежни документи и поради това следвало да се приеме, че няма плащане на командировъчни пари. Тези съображения са мотивирали съда да приеме, че предявеният иск с правно основание чл. 215 КТ е неоснователен и го е отхвърлил.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК, жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за задължението на съда да установява получаването на трудово възнаграждение с посочените в чл.270, ал.3 КТ доказателства и следва ли получаването на трудово възнаграждение да се доказва само с полагането на подпис от работника във ведомстта, както и с разписка. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Представя решения на състави на ВКС по приложението на чл.270 КТ.
Настоящият състав намира, че не следвада се допуска касационно обжалване по поставените от жалбоподателя въпроси и на соченото от него основания. На същите съдът е дал отговор в съответствие с практиката на ВКС, изразена както в представените от жалбоподателя решения, така и в отменителното решение от 12.07.2018г. по гр.№131/2018г., ІV г.о. на ВКС. Според тази практика счетоводните документи са предназначени да удостоверят приходите и разходите на лицето, което води счетоводство, но тяхното съставяне, несъставяне или погрешно съставяне е без значение за доказателствената им сила в гражданските правоотношения с трети лица. Прието се, че изброяването в чл. 270, ал. 3 КТ на доказателствата, с които се доказва плащането на трудово възнаграждение е примерно и не изключва възможността плащането да бъде доказано с всички, допустими по ГПК доказателствени средства и още по-малко това изброяването може да бъде отнесено към други задължения към работника, в т.ч. за изплащане на командировъчни разходи. Застъпва се разбирането, че разписката е нарочно съставен свидетелстващ документ, който материализира извънсъдебното признание на автора (лицето, което я е подписало), че той е получил нещо от посоченото в разписката лице, но нарочно съставен документ, удостоверяващ плащане е и отчетът, когато той включва вземания на работника от работодателя, плащанията на които се приспадат от получени от работника авансови суми, тъй като обичайно в практика е преди командировката работникът да получи авансово суми, предназначени за покриването на различни разходи, в т.ч. пътни и дневни и средства за нощувки. Приема се също така, че за получения аванс, работникът представя отчет, който удостоверява разходваните суми за съответните нужди и доказва, каква част от получената авансово сума подлежи на връщане.
Въззивният съд, съобразявайки практиката на ВКС и дадените му задължителни указания от ВКС, е достигнал до извод за неоснователност на предявения иск с правно основание чл.215 КТ. Така установената практика не е неправилна, поради което не е налице и основание по чл280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
На основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателят следва да заплати на ответника сумата 800 лева разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 09.11.2018г. по гр.д.№554/2018г. на Великотърновски окръжен съд.
ОСЪЖДА А. Р. М. да заплати на „Фавабул” ООД сумата 800 лева разноски пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: