1
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 212
гр.София, 14.03.2019г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети март, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N4728 описа на ВКС за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288, ал.1 ГПК.
Обжалвано е решение от 05.09.2018г. по гр.д.№16678/2017г. на ГС София, с което са уважени предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 -3 КТ.
Жалбоподателят –Военномедицинска академия, в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, тъй като в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противорчие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
Ответникът Л. К. Г., в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е уважил предявените от Л. Г. обективно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ. В останалата част, с която предявените на основание чл. 220, ал. 1 КТ и чл. 222, ал. 1 КТ искове са отхвърлени като неоснователни, решението на районния съд не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Установено е, че ищцата е работила при ответника, където заемала длъжността „Началник отделение“ в отделение „Преработка на дарена кръв“ в Център по трансфузионна хематология, като със заповед № 1158 от 28.07.2015 г. трудовият й договор бил прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ поради съкращаване в щата.
Установено е , че със Заповед на Министъра на отбраната от 25.05.2015г. е извършено съкращаване на щата за длъжността „началник отделение”,поради закриване на едно от отделения в Центъра по трансфузионна хематология.
Въззивният съд е счел, че не са ангажирани доказателства, които да обосноват извод, че извършения подбор е съобразен с установените в чл. 329 КТ критерии, доколкото не може да се проследи по какъв начин комисията за подбор е формирала убеждението си за това, че ищцата Л. К. не покрива изискванията по съответните показатели за оценка на работата й. Прието е, че представените протокол за работата на комисията за извършване на подбор между цивилни служители от центъра по трансфузионна хематология при ВМА и формуляри за оценка не са достатъчни, за да се извърши преценка поставения по критериите за оценяване брой точки на Л. К. представлява ли обективна оценка на нейната работа, тъй като не съдържат мотиви в тази насока. Установено е, че в протокола е посочено единствено, че подборът е извършен чрез попълване на формуляр за оценка и съобразно критериите „по-висока квалификация“ и „работи по-добре“, като оценките по критерия „по-висока квалификация“ са поставени на база документите, съдържащи се в личните трудови досиета на служителите, участващи в подбора, чрез оценяване на образованието, професионалните знания, умения и сръчности, а оценките по критерия „работи по-добре“ са поставени чрез извършване на преценка как служителите изпълняват задълженията си по отношение обем, качество и определени срокове на или над нивото на определените изисквания, проявяват ли инициативност, желание и възможности за справяне с по-трудни и отговорни задължения спрямо тези на заеманата длъжност. Прието е, че извън тази информация няма каквито и да е други мотиви за извършената оценка, въз основа на които съдът да извърши проверка как са определени крайните оценки на служителката и доколко поставените й оценки съответстват на начина, по който същата е изпълнявала трудовите си задължения. Посочено е, че за тази цел е било възможно ангажирането на други писмени или гласни доказателства, но от страна на ответника не е проявена активност в тази насока, а именно негова е доказателствената тежест за установяване законосъобразността на подбора. По тези съображения съдът е счел, че по делото не е доказано, че извършеният подбор съответства на заложените в чл. 329, ал. 1 КТ критерии, а от това следва, че прекратяването на трудовото правоотношение на Л. К. е незаконосъобразно. Последното е достатъчно, основание, за да се приеме, че предявеният от ищцата иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е основателен, поради което обсъждането на останалите доводи в тази насока не е необходимо.
В изложение почл.284, ал.3 ГПК жалбоподателя, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: следва ли работодателят да доказва начина и мотивите на комисията по подбор за оценяване по утвърдени критерии на уволнение служител, когато иститността на отразеното във формулар за оценка и протокол за подбор не се оспорват отслужителя и когато по делото няма данни за обективно несъответствие между поставената оценка и реалните качества на уволнеия служител сладва ли работодателя да представи доказателства за мотивите на членовете на комисията, довели до поставянето на съответните оценки. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Представя решение от 30.05.2012г. по гр.д.№1151/2011г., ІІІ г.о. , в което е прието, че установените в протокол за подбор обстоятелства при оспорване подлежат на пълно доказване от работодателя, както и решение от27.06.2012г. по гр.д.№1733/2011г.,ІV г.о. на ВКС в същия смисъл.
Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение по поставените от жалбоподателя въпроси и на соченвото от него основание. Константно ВКС е приемал /ТР№3/2012г. на ОСГК, решение № 109/ 21.05.2013 г. по гр.д. № 1756/ 2011г. ІV г.о., решение № 107/18.02.2010г. по гр.д. № 3293/2008г. ІV г.о. на ВКС, решение № 65/26.02.2015 г. по гр. д. № 5184/2014 г., IV г. о. и др./, включително и в представените от жалбоподателя решения, че преценката на работодателя по чл.329, ал. 1 КТ кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ. Приема се, че в това производство, при въведен довод за нарушение на чл. 329 , ал.1 КТ, изразяващо се в липса на обективна преценка на трудовите качества на уволнения служител, съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии на действително притежаваните от работника или служителя квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Изразява се разбирането, че законодателят е посочил общо критериите за оценка, без да определя тяхната тежест и работодателят е длъжен да проведе подбора съобразно нормативно регламентираните критерии. Посочва се, че съдът проверява само обективното съответствие на оценката по приетите от работодателя показатели с действителните качества на работника.
На следващо място, безпротиворечиво ВКС е приемал, че работодателят може да извърши подбора по чл.329, ал.1 КТ чрез различни способи, включително да ползва и помощни комисии, като не е длъжен да оформя в писмен вид нито техните заключения, нито процеса на оценка. Въпрос на доказване е да установи действителното извършване на подбор, лицата между които го е сторил, по какви показатели са сравнявани те, както и че са запазени трудовите правоотношения с тези работници и служители, които са по-квалифицирани и работят по-добре. В процеса са допустими всички доказателствени средства за установяване законността на извършения подбор, включително протоколи от работата на помощните комисии. Протоколите са частни писмени документи, които нямат обвързваща съда материална доказателствена сила, така че тяхната достоверност се преценява във всеки конкретен случай, при съвкупна оценка на доказателствата по делото, в т.ч. и при отчитане дали информацията в тях е черпена от други обективни източници. При оспорване от страна на уволнения работник на факта на законното извършване на подбора, работодателят трябва да докаже обстоятелствата по протокола с всички допустими доказателствени средства, включително чрез разпит като свидетел на едно или повече от лицата, които са го подписали. / в т.см. – решение № 274/16.03.2016 г. по гр.д. № 5031/2015 г. на ВКС, IV г.о. и решение № 209/10.10.2017 г. по гр.д. № 4827/2016 г. на ВКС, IV г.о., на които се позовава касаторът/.
Въззивният съд е постановил решението си в съответствие с тази практика и е счел, че предявените искове са основателни.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че така установената практика не е неправилна и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение и на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
На ответницата по жалба не следва да се заплащат разноски пред ВКС с оглед разпоредбите на чл.78, ал.3 и чл.80 ГПК, тъй като не са представени доказателства за реално извършени такива.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 05.09.2018г. по гр.д.№16678/2017г. на ГС София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: