1
5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 288
гр.София, 27.03.2018г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети март две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N4248 описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 21.07.2017г. по гр.д.№832/2017г. на ОС Бургас, с което е уважен частично иск с правно основание чл.200 КТ.
Жалбоподателят Д. М., чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението, в частта му, с която е отхвърлен предявения иск е даден отговор на правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са разрешавани противоречиво от съдилищата.
Ответникът [фирма], в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
По отношение на жалбата в частта й, с която се обжалва решението относно искове за заплащане обезщетение за имуществени вреди от трудова злополука предявени за сумата 1570,00 лева -медицински консумативи, ведно с мораторна лихва, за периода от настъпване на злополуката на 05.02.2013 г. до 12.10.2015 г., както и за сумата от 1780,44 лева обезщетение за имуществени вреди – пропусната полза в размер на разликата между брутно трудово възнаграждение и полученото за периода 05.02.2013 г. – 26.06.2013 г. обезщетение поради болест, ведно с мораторна лихва, същата с оглед разпоредбата на чл.280, ал.3 /ред.Дв.в.бр.86/2017г./ ГПК следва да се остави без разглеждане.
Въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е осъдил [фирма] да заплати на Д. М. сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат на претърпяната от него на 05.02.2013 г. трудова злополука, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска на 13.10.2015 г. до окончателното й изплащане, като в останалата част до предявения размер от 200 000 лева, или за разликата от 190 000 лева, е отхвърлил иска; сумата от 2 728,07 лева, представляваща мораторна лихва за забавено плащане на обезщетението за неимуществени вреди за периода от настъпване на злополуката на 05.02.2013 г. до 12.10.2015 г., като в останалата част до предявения размер от 54 394,61 лева, или за разликата от 51 666,54 лева, е отхвърлил иска.
Установено е по делото, че между страните е съществувало трудово правоотношение по силата на трудов договор №120/10.09.2012г., за длъжността „лекар” и със Заповед №55/11.06.2013г. трудовото правоотношение е пракратено на основание чл.325, т.1 КТ. Констатирано е, че с разпореждане о№22/08.03.2013г. на РУ”СО”-Б., злополуката, възникнала на 05.02.2013г., когато ищецът на заледен участък губи контрол на управлявания от него автомобил и при ПТП-то се причинява счупване на горна част на дясно бедро, сакрална кост , десен страничен израстък на втори лумбален прешлен , контузионен бял дроб и счупване на ребра с наличие та кръв в плевралната кухина двустранно, е призната за трудова.
Прието е и заключение на съдебно-техническа експертиза според което пътнотранспортното произшествие е причинено от жалбоподателя- ищец в производството поради шофиране с несъобразена скорост на заледен участък и при управление на автомобил с летни гуми.
При тези данни съдът е счел, че предявеният иск с правно основание чл.200 КТ е доказан по своето основание, т.е. налице са всички материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на работодателя.
При определяне размера на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди съдът е отчел данните от съдебномедицинската експертиза относно констатираната латентна дихателна недостатъчност, респ. не е взел предвид това увреждане при определяне размера на обезщетението, тъй като както е посочено в експертизата „теоретично и практически не може да се очаква пълно възстановяване, предвид тежките полиорганни увреждания и естествения ход на жизнените процеси“ . Съдът е взел предвид факта, че като увреждания са констатирана хипотрофия на дясна бедрена мускулатура, която обаче може да бъде възстановена и отделно от това е констатирана невъзможност за пълно възстановяване предвид тежките полиорганни увреждания, като последната констатация се отнася именно за вътрешните увреждания на ищеца. Съобразена е продължителността на възстановяването му – около пет месеца след изписването му от болницата, който период не може да се приеме за извънредно продължителен. Взето е предвид обстоятелството, че същият е изписан в добро общо състояние, като няма данни да се е „борил за живота си“ през това време, като лечението в болница (ведно с рехабилитацията) е продължило около месец. Взети са предвид и изпитаните стрес и дискомфорт, причинен от леко накуцване с десния крак.
Въззивният съд е приел, че е налице нарушение на правилата за движение по пътищата, досежно режима на скоростта, като нарушението следва да се квалифицира като тежко. Съдът е съобразил практиката, изразена в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение от 08.02.2012 г. по гр. д. № 434/2011 г. на ВКС, според която тежките нарушения на правилата за движение по пътищата, станали причина за пътнотранспортно произшествие при което е пострадал работникът или служителят, съставляват груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ. Взето е предвид и разрешението дадено в решение от 27.02.2012 г. по гр.д. № 673/2011 г. на ВКС, в което е е прието, че управлението от работника на автомобил с висока скорост, несъобразена с пътната обстановка и при допуснати нарушения на закона за движението по пътищата, представлява груба небрежност по смисъла на чл. 201 ал. 2 КТ. При съобразяване н трайната практика на ВКС съдът е счел, че е налице съществен принос на пострадалия поради проявена груба небрежност за възникване на трудовата злополука, която съдът е определил на 50 % и размера на обезщетението за претърпените вреди от трудова злополука е определен на 10 000 лева.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението, в частта му, с която е отхвърлен предявения иск е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: при определяне на обезщетението по чл.52 ЗЗД следва ли да се съобрази и психическото състояние на ищеца и по-специално как той сам възприема увреждането и последиците от него, налице ли е груба небрежност, водеща до съпричиняване, ако по делото не е установено пострадалият да е допуснал нарушение на основни правила за безопасност и следва ли да има съответствие между действителния принос на пострадалия за настъпване на трудовата злополука и определения процент съпричиняване на вредоносния резултат. Поддържа, че са налице основания по основание по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК/ред.Дв.в. бр.47/2009г./ за допускане на касационно обжалване. Представя множество решения на състави на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД, чл.200 и чл.201 КТ.
Настоящият състав намира, че не следва да допуска касационно обжалване по поставените от жалбоподателя въпроси и на сочените от него основания. На поставените въпроси въззивният съд е дал разрешение в съответствие с практиката на ВКС, включително представената такава от жалбоподателя. Според същата съгласно разпоредбата на чл. 201, ал. 2 КТ, отговорността на работодателя може да се намали само когато пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност, т.е. проявил е липса на елементарно старание и внимание, пренебрегвайки основни правила за безопасност – когато не е положил грижа, каквато и най-небрежният не би положил при същите обстоятелства. Посочва се, че преценката за положената грижа е в зависимост от конкретните обстоятелства, при които е настъпила злополуката, от поведението на работника, съпоставено с доказателствата как е следвало да процедира и в резултат на кои негови действия е настъпила вредата. Приема се , че само при липса на доказателства за точния механизъм за настъпване на злополуката и за действията на работника, довели до увреждането, възражението за съпричиняване поради проявена от работника груба небрежност не е доказано. В конкретния случай именно установения точен механизъм за настъпване на злополуката е обусловил извода на съда за допусната от пострадали груба небрежност, довела до увреждането му. Съпричиняването при допусната груба небрежност има своите степени, които в съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства са критериите за намаляване на обезщетението. В този смисъл е решение №348 от 11.10.2011 г. по гр. дело №387/2010 г., ВКС, ІV г.о. Именно поради факта, че пострадалият участвува в увреждането, това му поведение следва да бъде отчетено при определяне на дължимото се обезщетение, тъй като колкото повече едно лице е допринесло за настъпване на вредата, толкова по-голямо следва да е неговото участие в нейното обезщетяване / решение от 27.02.2012г. по гр.д.№673/2011г.,ІV г.о. на ВКС/.
Практиката по поставените за разглеждане въпроси е уеднаквена и от представените от жалбоподателя решения не се установява наличие на противоречива такава по идентични случаи на причинена трудова злополука.
На основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателя следва да заплати на ответника сумата 500 лева разноски пред ВКС- заплатено адвокатско възнаграждение.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
не допуска касационно обжалване на решение от 21.07.2017г. по гр.д.№832/2017г. на ОС Бургас, в частта му, с която е уважен частично иск с правно основание чл.200 КТ за заплащане обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука.
Оставя без разглеждане касационната жалба на Д. М. в частта й, с която се обжалва решението относно искове за заплащане обезщетение за имуществени вреди от трудова злополука предявени за сумата 1570,00 лева-медицински консумативи, ведно с мораторна лихва и за сумата от 1780,44 лева обезщетение за имуществени вреди – пропусната полза в размер на разликата между брутното трудово възнаграждение полученото за периода 05.02.2013 г. – 26.06.2013 г. И обезщетението поради болест , ведно с мораторна лихва.
осъжда Д. М. да заплати на [фирма] сумата 500 лева разноски пред ВКС.
Определението в частта му, с която касационната жалба е оставена без разглеждане, може да се обжалва в седмичен срок от съобщаването му на страните
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: