О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 302
София , 28.03.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети март, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 4416 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК, вр. § 74 ПЗР на ЗИДГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. С. Н., чрез адвокат Х. В. от АК-София, срещу въззивно решение № 6215 от 29.08.2017 г. по в.гр.д. № 2918/2017 г. на Софийски градски съд, с което се отменя решение № 4212/10.04.2016 г. по гр.д. № 40919/2015 г. на Районен съд София и са отхвърлени исковете на Д. С. Н. срещу [фирма], за признаване на незаконна и отмяна на Заповед № АДМ-6-17/01.06.2015 г. за уволнение на Д. С. Н., на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, за възстановяване на заеманата от нея преди уволнението длъжност „Главен експерт“ в Отдел „Регулативен контрол” при ответника и за присъждане на обезщетение поради незаконното уволнение, ведно със законната лихва от 13.07.2015 г. до изплащане на сумата.
В касационната жалба се твърди, че решението на въззивния съд е неправилно и необосновано – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В изложение към касационната жалба се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд в ТР № 3 от 16.01.2012 г. по тълк.дело № 3/2011 г. на ОСГК, решение № 220 от 02.07.2013 г. по гр.д. № 905/2012 г. на ІV г.о. и решение № 1845/29.12.1999 г. по гр.д. № 768/1999 г. на ІІІ г.о. във връзка с разпоредбата на чл.329, ал.1 КТ и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма], чрез юрисконсулт А. Б. е подал писмен отговор, в който оспорва доводите с твърдения, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване и претендира разноски пред настоящата инстанция.
За да постанови решението, въззивният съд приема, че ищцата е заемала длъжността „Главен експерт“ в [фирма] по трудов договор, прекратен със Заповед № АДМ-6-17/01.06.2015 г., на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ поради съкращаване на щата. Съдът е установил, че не се оспорва законността на взетото решение за приемане на нова организационна структура и утвърждаване на поименно щатно разписание, с което е била съкратена длъжността на ищцата. Според съда, работодателят е извършил подбор между всички служители, заемащи сходни длъжности с тази на ищцата, а преценката на комисията за подбор във връзка с професионалния опит и качества за изпълнение на работата е обективна по отношение на ищцата. След като има реално съкращаване на длъжността и не е налице формално реализиране на изискването за подбор по чл.329, ал.1 КТ, според съда, трудовото правоотношение е прекратено законосъобразно, а предявените искове за признаване на уволнението за незаконно, за възстановяване на предишната работа и за присъждане на обезщетение поради незаконното уволнение са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Допустимостта на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК се предпоставя от произнасяне на въззивния съд по конкретно формулиран от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на делото и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Съгласно дадените указания в т.1 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на делото е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил волята на съда в неговото решение, тъй като допускането до касационен контрол се преценява от Върховния касационен съд само с оглед на конкретните правни разрешения на въззивния съд, обусловили изхода на спора, доколкото във връзка с тях касаторът е формулирал относим правен въпрос. В случая не са изведени конкретни въпроси по отношение на сочените основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, а съображенията за противоречие с тълкувателно решение или решение на Върховния касационен съд по чл.290 ГПК, сами по себе си, не могат да обосноват допускане на касационно обжалване при липсата на обуславящ изхода на делото правен въпрос като общо основание по чл.280, ал.1 ГПК. В тази връзка, мотивите на въззивната инстанция във връзка с приложението на чл.329 КТ за правото на подбор и задължението на работодателя да извърши конкретна преценка на професионалните качества и опит на работника или служителя, при съкращаването на определена длъжност в хипотезата на чл.328, ал.1, т.2 КТ са в съответствие със задължителната съдебна практика на Върховния касационен съд, поради което не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Съгласно разясненията в ТР № 3/16.01.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС, т.1, преценката на работодателя по чл.329, ал.1 КТ – кой от работниците или служителите има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, при упражняването на който съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии в чл.329 от КТ на действително притежаваните от работниците или служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Критериите по чл.329, ал.1 КТ имат обективни признаци и тяхното спазване е предмет на съдебен контрол в производството по иск за оспорване на уволнението. Когато се твърди, че извършеният подбор между лицата, заемащи сходни длъжности с тази на уволнения работник или служител, не отразява реално придобитата от тях квалификация, знания и умения, съдът следва да прецени дали професионалния опит и качества за изпълнение на работата на уволнения, обективно съответства на дадената от работодателя оценка, както е приел и въззивният съд в обжалваното решение. В същия смисъл е и практиката на Върховния касационен съд по чл.290 ГПК – решение № 107/18.02.2010 г. по гр.д. № 3293/2008 г., ІV г.о. решение № 201/19.06.2012 г. по гр.д. № 757/2011 г. IV г.о. и решение № 52/06.03.2015 г. по гр.д. № 3627/2014 г., ІV г.о., в които се приема, че критериите за оценка по чл.329 КТ са посочени общо, а поредността на изброяването им няма значение за тяхната тежест. За извършването на някои дейности квалификацията на работника може да има решаващо значение, а за извършването на други да е почти без значение. Преценката по кои показатели в рамките на тези критерии да бъде извършен подборът за всяка специфична дейност е предоставена изцяло на работодателя и не може да бъде контролирана от съда. Съдът проверява само дали обективно е извършен подбор, включени ли са всички необходими участници, приложени ли са законовите критерии и основават ли се приетите оценки по отделните показатели на действително притежаваните от работника или служителя качества, тъй като работникът може да притежава качества и умения, които работодателят не цени или не счита полезни за ефективното изпълнение на възложената работа. Доказването на подобни качества е без значение за законността на подбора, ако съществуването им не е включено от работодателя сред критериите за подбор.
Предвид гореизложеното и липсата на доводи в изложението на касатора за необходимостта съществуващата съдебна практика да бъде осъвременена поради промяна в законодателството или обществените отношения, не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Правните норми във връзка с правото на подбор и задължението на работодателя да извърши преценка на професионалните качества и опит на работника или служителя при съкращаване на щата в хипотезата на чл.328, ал.1, т.2, пр.2 КТ, не са неясни, непълни или противоречиви, което осигурява точното им прилагане, с оглед на което не е налице соченото допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма], чрез юрисконсулт А. Б. е поискал да му се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция, които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 6215 от 29.08.2017 г. по в.гр.д. № 2918/2017 г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Д. С. Н. с ЕГН [ЕГН], да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК] разноски пред настоящата инстанция в размер на 100 (сто) лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.