О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 331
София, 11.04. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети април, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 795/2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано по касационна жалба на П. Д. Д. чрез адвокат А. Г. от АК-София срещу решение № 212 от 24.10.2018 г. по в.гр.д. № 215/2018 г. на Окръжен съд Ямбол в частта, в която е прекратен брака на страните по вина на двамата съпрузи и в частта с която се потвърждава решение № 261/09.05.2018 г. по гр.д. № 1068/2017 г. на Районен съд Ямбол, с което на майката Н. Р. Д. е предоставено упражняване на родителските права на малолетните П. П. Д. и Д. П. Д., двете род. на 05.04.2013 г. и се определя режим на лични отношения с бащата П. Д. Д.. В касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната част е недопустимо, очевидно неправилно, незаконосъобразно и необосновано, а в изложение към нея се поддържа, че са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК, за допускане на касационно обжалване по уточнения от настоящия състав на Върховния касационен съд, при условията на т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, процесуалноправен въпрос за задължението на съда да изслуша двамата родители и да съобрази тяхното поведение в производството по иск за предоставяне на родителски права и мерки за лични контакти, като се ръководи единствено от интереса на децата. Изложени са съображения, че поставеният въпрос е решен в противоречие със съдебната практика на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона.
Ответникът по касационната жалба Н. Р. Д. чрез адвокат М. Г. АК-Я. е подал писмен отговор, в който оспорва доводите с твърдения, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а по същество, че жалбата е неоснователна.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че страните по делото са родители на малолетните П. и Д., двете родени на 05.04.2013 г. Първоначално двамата родители са живеели заедно в България до началото на 2014 г., а след раздялата им двете деца останали при майка си, която след неуспешен опит да запази семейната връзка с бащата на децата, се установява в Испания, където продължава да живее и полага необходимите грижи за тяхното отглеждане и възпитание. Съдът е установил също, че бащата се е установил в Англия и по данни на социалните служби по местопребиваването на родителите, всеки от тях има нужния родителски капацитет и може да осигури подходящи условия за отглеждане на децата. Въз основа на събраните доказателства, въззивният съд възприема изводите на първоинстанционния съд, че двете деца са привързани към тяхната майка, която им осигурява адекватни условия за развитие и са интегрирани в техния училищен център, поради което промяната на местоживеенето при баща им може да доведе до емоционални смущения, поради което е постановил местоживеене на децата при майката, на която са предоставени родителските права, а по отношение на бащата е определил режим на лични контакти и дължимата месечна издръжка.
Съгласно чл.280, ал.3, т.2 ГПК (изм. ДВ, бр.8 от 2017 г.), не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела в производства по брачни искове, с изключение на въпросите по чл.59, ал.2 от Семейния кодекс, когато към датата на обявяване на въззивното решение от брака има ненавършило пълнолетие дете, поради което касационната жалба в частта, относно вината за разтрогване на брака по иск на основание чл.322, ал.2 СК е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Решението на въззивния съд в частта за родителските права, режима на лични контакти и издръжката на децата не е процесуално недопустимо. В практиката на Върховния касационен съд се приема, че предметът на спора се определя от посочените в исковата молба обстоятелства и търсената защита. Когато съдът е постановил решение, след като се е произнесъл по наведените от ищеца факти и обстоятелства, той не е разгледал непредявен иск и не се е произнесъл недопустимо. Отделно от това, не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване на правото на иск, поради което въззивното решение е процесуално допустимо, а твърденията на процесуалния представител на касатора са несъстоятелни, тъй като на ответника е дадена възможност за становище по исковете и е съставен доклад с указания за подлежащите на доказване обстоятелства, т.е. съдът е изпълнил процесуалните си задължения да предостави равни възможности на страните за участие в исковото производство, след което е постановил решение по същество.
Не е налице и поддържаното основание за очевидна неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, тъй като липсват нарушения на основни принципи в гражданския процес, които са възприети и утвърдени в съдебната практика на Върховния касационен съд, във връзка с предпоставките за предоставяне на родителските права на основание чл.59 СК. От мотивите на съдебния акт е видно, че решението е израз на волята на съда по предявения иск за мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на родените от брака ненавършили пълнолетие деца, без да се нарушава обема на търсената от двамата родители защита и съдействие. В този смисъл, декларативното позоваване на очевидна неправилност по чл.280, ал.2 ГПК не дава основание за допускане на касационно обжалване.
При тези фактически и правни изводи на въззивната инстанция, поставеният в изложението към касационната жалба и уточнен от настоящия състав на Върховния касационен съд правен въпрос, задължението на съда да изслуша двамата родители и да съобрази тяхното поведение в производството по иск за предоставяне на родителски права и мерки за лични контакти, като се ръководи единствено от интереса на децата, обуславя изхода на делото и изводите на съда, но не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В съдебната практика, обобщена в раздел ІV на Постановление № 1/12.11.1974г. на Пленум на ВС, се приема, че съдилищата, като изхождат от обстоятелствата на конкретния случай и като вземат предвид интересите на децата, трябва да определят подходящи лични отношения между родителите и децата по такъв начин, че да се създава нормална обстановка за поддържане на тези отношения, като това може да става не само със свиждания, но и чрез по-продължителен личен контакт на детето с родителя. В същия смисъл е и установената практика на Върховния касационен съд по чл.290 ГПК, в която се приема, че с оглед особеностите на конкретния случай, при постановяване на решението съдът следва да посочи не само защо е предпочетен единия родител да упражнява родителските права, но и има ли други обстоятелства, които налагат детето да остане при него (като например поведението и моралният облик на другия родител), въз основа на които да се определи режима на лични контакти в интерес на малолетното дете. В случая, въззивният съд е приел, че интересът на децата следва да се преценява не само с оглед родителските качества на бившите съпрузи и техните материални възможности, но и с оглед възрастта, пола и емоционалната връзка на близначките и необходимостта да запази познатата среда и емоционалните връзки на децата, които са от съществено значение за бъдещото им развитие, но може да бъдат разрушени при промяната на местоживеене при бащата. Преценката на съда, на кого да бъдат предоставени родителските права се основава на установените конкретни обстоятелства по делото и констатациите в представените социални доклади по местоживеене на двамата родители, че всеки от тях има родителски и личностни качества, възможности и желание да осигури подходящи условия за отглеждане на малолетните, но с оглед запазването на сигурната и позната социална среда за децата, съдът е предпочел упражняването на родителските права да бъде предоставено на майката. При тези мотиви на съда, доводите за неправилност на възприетите съображения на кого да бъдат предоставени родителските права са изцяло несъстоятелни, тъй като съдът решава въпроса след като задължително изслуша съображенията на двамата родители, като се ръководи единствено от интересите на децата, както е процедирал съда в случая /съдебен протокол от 27.04.2018 г./.
Предвид изложените съображения, въззивното решение е постановено при съобразяване на задължителната съдебна практика, формирана с ППВС № 1/1974 г., поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а при липсата на доводи за необходимостта да бъде изменена или да бъде създадена нова съдебна практика по тълкуването и прилагането на правните норми, установени в интерес на ненавършилите пълнолетие деца, поради промяната в обществените отношения или изменения в законодателството, не може да се приеме, че поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Н. Р. Д. чрез адвокат М. Г. АК-Я. е поискала разноските за адвокатско възнаграждение, които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени съгласно представения договор за правна защита и съдействие.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба вх. № 6830 от 10.12.2018 г. на П. Д. Д. чрез адвокат А. Г. от АК-София срещу решение № 212 от 24.10.2018 г. по в.гр.д. № 215/2018 г. на Окръжен съд Ямбол в частта, в която е прекратен брака на страните по вина на двамата съпрузи.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 212/24.10.2018 г. по в.гр.д. № 215/2018 г. на Окръжен съд Ямбол в частта за родителските права, режим на лични контакти и издръжката на ненавършилите пълнолетие деца П. П. Д. и Д. П. Д., двете родени на 05.04.2013 г.
ОСЪЖДА П. Д. Д. от [населено място], ЕГН [ЕГН], да заплати на Н. Р. Д., ЕГН [ЕГН], чрез адвокат М. Г. от АК-Я., разноски пред касационната инстанция в размер на 1200 (хиляда и двеста) лева.
Определението в частта, в която касационната жалба се оставя без разглеждане може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му. В останалата част определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.