О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 142
София, 26.03.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети март, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев частно гр.д. № 964 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.278, вр. с чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 5725 от 26.09.2017 г. на [фирма], ЕИК[ЕИК], представлявано от изпълнителния директор З. Д. Д., чрез адвокат Н. Т. от АК-София, срещу определение № 295/24.08.2017 г. по ч.гр.д. № 293/2017 г. на Окръжен съд Ямбол, с което се оставя без уважение частната им жалба срещу решение № 338/16.06.2017 г. по гр.д. № 1863/2016 г. на Районен съд Ямбол в частта, в която е допуснато предварително изпълнение по отношение на присъденото трудово възнаграждение на основание чл.242, ал.1 ГПК. В жалбата се твърди, че въззивното определение е неправилно, тъй като в диспозитива на първоинстанционното решение съдът не е посочил каква сума е присъдена на всеки от наследниците на починалия в хода на делото ищец.
В изложение към частната касационна жалба се поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по процесуалноправния въпрос – Следва ли съдът да посочва каква точно сума се присъжда на всеки от наследниците на починалия в хода на делото ищец, тъй като според касатора липсва съдебна практика по въпроса, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Отделно се поддържа и основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК за очевидна неправилност на определението, но без да се оспорва, че „на основание чл.242, ал.1 ГПК първоинстанционният съд е следвало да допусне предварително изпълнение на решението”.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира частната жалба за процесуално недопустима, тъй като е подадена срещу съдебен акт, който не подлежи на касационно обжалване.
Съгласно чл.274, ал.3 ГПК, когато са налице предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, на обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, както и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Определението на въззивния съд, постановено по частна жалба срещу разпореждане на първоинстанционния съд за допускане на предварително изпълнение на основание чл.242, ал.1 ГПК не попада в никоя от хипотезите на чл.274, ал.3 ГПК, тъй като първоинстанционното определение не е преграждащо и с него не се разрешава материалноправен спор, а единствено се осигурява изпълнението на присъдено по делото вземане, преди влизане на решението в сила. Ето защо, обжалваното определение не подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, а частната касационна жалба следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима /В същия смисъл, определение № 78 от 14.02.2011 г. на ВКС по ч.гр.д. № 58/2011 г., ІV г.о. и определение № 427 от 19.12.2014 г. на ВКС по ч.гр.д. № 6076/2014 г., ІІ г.о., постановени по чл.274, ал.3 ГПК/.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба вх. № 5725 от 26.09.2017 г. на [фирма], ЕИК[ЕИК], представлявано от изпълнителния директор З. Д. Д., чрез адвокат Н. Т. от АК-София, срещу определение № 295/24.08.2017 г. по ч.гр.д. № 293/2017 г. на Окръжен съд Ямбол.
Определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд на Република България в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.