5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 937
гр.София, 27.11.2018г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N3325 описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 27.04.2018г. по гр.д.№16407/2017г. на ГС София, с което са уважени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Жалбоподателят – [фирма], чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението е даден отговор на правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС , които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото, като същото е постановено при допусната очевидна неправилност. Моли да се допусне касационно обжалване.
Ответникът- Н. И. Т., чрез процесуалния си представител, в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
С въззивното решение съдът, като е потвърдил първоинстанционното решение, е уважил предявените от Н. И. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ, като е отменил на уволнението, извършено със заповед № 059/23.06.2014 г. на основание чл.328, ал.1, т.4 КТ – поради спиране на работата за повече от 15 работни дни; възстановил я е на длъжността „счетоводител“ в „С П. казино“ и й е присъдил обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за периода 25.06.2014 г. – 25.12.2014 г. в размер на 7 104 лв., ведно със законната лихва и разноските по делото.
Установено е по делото, че ищцата-ответник по жалба в настоящето производство, е работила по безсрочно трудово правоотношение с [фирма], като е заемала длъжността „счетоводител“, с място на работа казино „С П. казино“. Прието е, че същото е прекратено със заповед № 059/23.06.2014 г., подписана от двама от изпълнителните директори на дружеството, на основание чл.328, ал.1, т.4 КТ – поради спиране на работата за повече от 15 работни дни и уволнението е в сила от датата на връчване на заповедта – 24.06.2014 г.
Констатирано е, че съгласно длъжностните (щатни) разписания на [фирма] АД в сила, съответно, от 3.06.2013 г., 30.12.2013 г. и 4.04.2014 г., в отдел „Счетоводство“ са налице общо 8 щатни бройки.
От събраните по делото доказателства – протоколи от заседания на УС на [фирма] от 14.12.2013 г. и 16.04.2014 г., договори за счетоводни услуги от 11.12.2013 г. и 16.04.2014 г., гласни доказателства и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, преценени в тяхната съвкупност, съдът е приел за установено, че от 01.12.2013 г. до 24.06.2014г. отдел „Счетоводство“ е бил в практическа невъзможност да функционира, тъй като почти всички служители по едно и също време са ползвали отпуск поради временна неработоспособност, а една служителка – отпуск поради бременност и раждане, като в повечето случаи (5 на брой) отпускът е продължил реално до прекратяване на трудовите договори на лицата. Установено е също така, че [фирма] е възложило извършването на работата на отдел „Счетоводство“ на външни юридически лица – [фирма] съгласно договора от 11.12.2013 г., и [фирма] съгласно договора от 16.04.2014 г.
При така установените факти въззивният съд е приел, че в конкретния казус не е налице основание за прекратяване на трудовия договор на основание чл.328, ал.1, т.4 КТ. Изложени са съображения за това, че спиране на работата по смисъла на чл.328, ал.1,т.4 КТ означава временно преустановяване на дейността на предприятието или на част от него поради организационно-технически или икономически причини, без да е от значение конкретното им проявление, като определяща в тази хипотеза е невъзможността работодателят да генерира продукция и от там – доходи, с които да заплаща трудовото възнаграждение на работниците си. Посочено е, че за да е налице спиране на работата по смисъла на чл.328, ал.1, т.4 КТ, от значение е не спиране на работата на служителя, а преустановяване на работата, предвидена за заеманата от него длъжност и именно поради обстоятелството, че временно се преустановява дейността на част от предприятието или на отделно самостоятелно негово звено, работникът или служителят не може да изпълнява трудовите си функции и бездейства.
Прието е , че в конкретния случай не е налице преустановяване на работата на отдел „Счетоводен“ съгласно чл.328, ал.1, т.4 КТ, тъй като въпросната работа е съществувала през цялото време, но е била прехвърлена за осъществяване от външен изпълнител и тази хипотеза не отговаря на вложения от законодателя в разпоредбата на чл.328, ал.1, т.4 КТ смисъл. Посочено е, че в случая работодателят, след като е прехвърлил изцяло дейността на посочения отдел на външно дружество, е следвало да предприеме действия по закриване на отдела и да прекрати трудовите договори на това основание, а не поради спиране на работа за повече от 15 работни дни.
Предвид изложените съображения въззивният съд е приел, че уволнението се явява незаконосъобразно поради липса на основанието, на което същото е извършено и с оглед основателността на иска за отмяна на уволнението и безсрочния характер на трудовото правоотношение между страните е счел за основателни и исковете по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 КТ.
Що се отнася до направеното от жалбоподателя възражение за прихващане с изплатени суми за неспазено предизвестие, съдът е приел, че не следва да разглежда и се произнася по същото. Прието е, че възражението е направено несвоевременно – едва пред въззивния съд и съгласно даденото разрешение в т.4 от ТР № 1/9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 на ОСГТК на ВКС, е недопустимо.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за задължението на въззивния съд да направи самостоятелна преценка на събраните доказателства и да направи свои фактически и правни изводи по съществото на спора, които да са мотивирани и обосновани, за задължението на въззивният съд да разгледа по същество направено възражение за прихващане за изплатено обезщетение за неспазено предизвестие и за точното тълкуване на понятието ” временно преустановяване на дейноста” по смисъла на чл.328, ал.1, т.4 КТ. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, както и че решението е постановено при допусната от съда очевидна неправилност поради необсъждането на всички доказателства по делото и по специално на тези , свързани с фактическия състав на „престоя” , като е допуснато нарушение на материалния закон, свързано с неточното тълкуване на понятието „спиране на работата” , както и поради необоснованост на същото.
Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение по поставените от жалбоподателя въпроси и на сочените от него основания.
На поставения от жалбоподателя въпрос за това следва ли съдът да обсъди всички доказателства по делото съдът е дал разрешение в съответствие с практиката на ВКС, изразена и в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение от 05.10.2010г. по гр. д. № 1623/2009 г., I-во г. о. на ВКС, според която при постановяване на решението съдът следва да съобрази по свое вътрешно убеждение всички доказателства които страните са ангажирали, както и техните доводи. Доколкото от мотивите на обжалваното решение е видно, че въззивният съд е извършил преценка на всички събрани по делото доказателства, то не е налице соченото от жалбоподателя противоречие с постоянната практика на ВКС.
В константната практика на ВКС се приема, че изискването за законност на уволнението по чл. 328, ал.1, т. 4 КТ е спиране на работата за период повече от 15 дни, като спирането на работата е обективен факт и означава временно преустановяване дейността на предприятието поради организационно-технически или икономически причини, без да е от значение конкретното им проявление /в този смисъл – решение № 298/28.10.2014 г. по гр.д. № 977/2014 г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 38/04.03.2015 г. по гр.д. № 3695/2014 г. на ВКС, ІV г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК/. Приема се, че престоят за съответния период е обективният критерий за преценката спряна ли е работата, като е без значение за съществуването му дали работникът е бил задължен по чл. 173, ал. 7, т. 1 КТ да ползва платен годишен отпуск или работодателят му е предложил да ползва неплатен отпуск по чл. 160 КТ, дали, поради престоя, му е възложено да изпълнява временно друга работа, или е получавал обезщетение за престой по чл. 267 КТ. Приема се, че при оспорване на законосъобразността на уволнението работодателят е този, който трябва да установи съществуването на причините за спирането на работата, даващи му правото да прекрати трудовите договори на работниците или служителите на основание чл.328, ал.1, т.4 КТ. Недопустимо е, без да са налице обстоятелства от организационно-технически или икономически характер, които да създават пречки работодателят да осъществява съответната дейност, той по свое усмотрение да разпорежда спирането на работата и по този начин сам да създаде условие за приложението на чл.328, ал.1, т.4 КТ, тъй като в този случай не са налице предвидените в закона предпоставки за прекратяване на трудовото правоотношение и извършеното на това основание уволнение е незаконосъобразно. Обжалваното решение е съобразено с тази практика, която не е неправилна, за да се налага да бъде изменена, поради което не са налице предпоставките за допускането на касационно обжалване.
Що се касае до въпроса за задължението на въззивният съд да разгледа по същество направено възражение за прихващане за изплатено обезщетение за неспазено предизвестие, то същият е разрешен от съда при точно спазване на даденото тълкуване в т.4 от ТР№1/2013г. ОСГТК на ВКС, тъй като обезщетението за неспазено предизвестие не е изискуемо поради висящността на заповедта за прекратяване на трудовия договор.
Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване и поради „очевидна неправилност” на въззивното решение. При селекцията на касационните жалби, извършвайки преценка на уредената в чл. 280, ал. 2 ГПК предпоставка за достъп до касационен контрол, ВКС трябва да тълкува и попълва с конкретно съдържание абстрактното правно понятие „очевидна неправилност“ в съответствие с предоставените му от законодателя правомощия с оглед на конкретно дело. В случая решението е постановено при точно приложение на процесуалния и материален закон, приложими в конкретната хипотеза, а също така и при съблюдаване на установената трайна практика на ВКС по приложението на чл.328, ал.1, т.4 КТ, поради което не е очевидно неправилно, тъй като е осигурено съчетанието между обществения интерес от законосъобразно, предвидимо и справедливо правораздаване и частния интерес на страните от разрешаването на конкретен правен спор / в този смисъл КД№10/2018г./.
На основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателят следва да заплати на ответницата направените по делото разноски в размер на 1200 лева за адвокатско възнаграждение.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 27.04.2018г. по гр.д.№16407/2017г. на ГС София.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на Н. И. Т. сумата 1200 лева разноски пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: