Определение №559 от 4.12.2018 по ч.пр. дело №2726/2726 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 559

София, 04.12.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети ноември, две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ

като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев частно гр.д. № 2726 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.278, вр. с чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Х. И. Х., чрез адвокат Р. В., против определение № 1249/17.04.2018 г. по ч.гр.д. № 1465/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение частната му жалба срещу определение от 24.01.2018 г. по гр.д. № 7012/2013 г. на Софийски градски съд, I-16 състав, с което е било спряно производството по делото до приключване на н.о.х.д. № 10102/2015 г. по описа на Софийски районен съд, 6 състав. В нея се твърди, че определението е незаконосъобразно като делото се върне на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия.
В приложеното към частната касационна жалба изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се поддържа, че е налице основанието чл.280 ал.2 пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по съображения за „явна неправилност” и несъответствие с общовалидни логически и опитни правила.
В срок е подаден писмен отговор от [фирма], с който оспорва доводите в частната касационна жалба като счита, че касационно обжалване не следва да бъде допускано поради липса на предпоставките по чл.280 ал.2 ГПК.
С определение № 322/28.09.2018 г., настоящият състав на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение е постановил спиране на производството по ч.гр.д. № 2726/2018 г. до произнасяне по конституционно дело № 10/2018 г., приключило с решение № 15/06.11.2018 г., с което са отпаднали пречките за движението му, поради което следва да бъде възобновено. Според мотивите на конституционния съд, чрез законовия критерий „очевидна неправилност” се разширяват предпоставките за достъп до върховната съдебна инстанция.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена в срок от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с който се оставя без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на производството /чл.274 ал.3 т.1 ГПК/.
Въззивният съд е приел, че исковото производство е образувано по предявените от Х. И. Х. срещу [фирма], [населено място] обективно съединени искове за обезщетение за имуществени вреди в размер на 26 000 лева, причинени от разрушаване на едноетажна жилищна сграда в София, [улица] неимуществени вреди в размер на 7000 лева от преживения стрес, психическо натоварване и неспокойство от водените дела. За съвместно разглеждане в производството е приет частично предявен насрещен иск от [фирма] срещу Х. И. Х. за обезщетение на причинените вреди в размер на 26 000 лева от действията му, чрез които възпрепятства осъществяване на инвестиционните намерения и уврежда интересите на дружеството. Съдът е констатирал, че с влязло в сила на 07.12.2009 г. решение по гр.д. № 5195/2009 г. на Софийски районен съд е формирана сила на пресъдено нещо по отношение виновните и противоправни действия на ответното дружество, от което са били причинени вредите на ищеца, но има образувано н.о.х.д. № 10102/2015 г. по описа на Софийски районен съд по обвинение срещу управителя Л. П. С. за противозаконно унищожаване на чужда недвижима вещ – едноетажна жилищна сграда, собственост на Х. И. Х.. При тези данни, въззивният съд е възприел изводите на първата инстанция, че решаването на спора по частично предявените насрещни искове е обусловено от изхода на повдигнатото срещу управителя на дружеството обвинение, което има значение за правилното решаване на спора и основание за спиране по чл.229 ал.1 т.4 ГПК.
При тези фактически и правни изводи на въззивния съд, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че обжалваното определение не е очевидно неправилно, доколкото липсва нарушение на основни принципи в гражданския процес, които са възприети и утвърдени в съдебната практика на Върховния касационен съд във връзка с прилагане на съдопроизводствените правила. Не е налице явна необоснованост поради нарушаване правилата на формалната логика при тълкуването и прилагането на процесуалния закон или нарушение на императивни правни норми. В мотивите на определението се съдържа преценката на съда за установените факти и приложението на закона към тях в съответствие със съдебната практика, че производството по се спира, когато се разкрият престъпни обстоятелства, които са предмет на установяване в наказателно производство и имат значение за правилното решаване на гражданския спор – чл.229 ал.1 т.4 ГПК. В случая е образувано наказателно производство срещу представляващия дружеството във връзка с предмета на делото по предявените от него искове за вреди. Изходът на гражданския спор зависи от установяването по надлежния ред, дали е осъществен състава на престъпление за противозаконно унищожаване на чужда недвижима вещ от управителя на дружеството – ответник. Присъдата е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието на основание чл.300 ГПК, с оглед правилното провеждане на принципа, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. В този смисъл, мотивите на съда в обжалваното определение са съобразени с процесуалния закон и обема на търсената от страните защита, поради което липсват предпоставките за допускане на касационно обжалване на поддържаното основание „очевидна неправилност” по чл.280 ал.2 ГПК.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.

О П Р Е Д Е Л И:

ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч.гр.д. № 2726/2018 г. на ВКС, Четвърто гражданско отделение
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1249 от 17.04.2018 г. по ч.гр.д. № 1465/2018 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА Х. И. Х., Е. [ЕГН] да заплати на [фирма], Е.[ЕИК] разноски в размер на 600 (шестстотин) лева.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Scroll to Top