1
5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 65
гр.София, 11.03.2019г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на пети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
при секретаря В.Стоилова
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 3165 описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Обжалвано е решение от 27.04.2018г. по гр.д.№261/2018г. на ОС Варна е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството по иск, предявен на основание чл.422 ГПК.
Допуснато е касационно обжалване по въпроса за задължението на съда да отстрани допуснато от първоинстанционния съд нарушение на съдопроизводствените правила свързано с отстраняване нередовнисти на исковата молба
Жалбоподателите Р. К. М., В. М. П., М. Д. М., Б. Д. М., П. М. М., М. Д. М. /конституиран на мястото на починалия Д. Л. М. / и Д. Х. Н., чрез процесуалния си представител поддържат, че решението е неправилно, постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и моллят същото да бъде отменено , а делото върнато на въззивния съд за разглеждане на спора по същество.дът
Ответниците С. Ц. Т. и В. Р. П., чрез процесуалния си представител поддържа, че решението е правилно и молят да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството по иска.
С решение №4926/27.11.2017г., постановено по гр. дело №8416/2016г. по описа РС Варна е приел за установено, че С. и В. Т. – ответници по жалба и по иска дължат на Р. К. М., В. М. П., М. Д. М., Б. Д. М., П. М. М., М. Д. М. /конституиран на мястото на починалия Д. Л. М./ и Д. Х. Н. ищци – жалбоподатели в настоящето производство, сумата от 3500 евро/6845,41 лева/, и сумата от 540,91 лв., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, на осн. чл. 422 ГПК.
Прието е, че между страните липсва спор за издаването по частно гр. дело №4042/16 г. на РС Варна на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №1939, с която е разпоредено С. Т. и В. Т. да заплатят сумата от 3 500 евро, равняваща се на 6845,41 лева и представляваща неизплатена част от продажна цена на апартамент /№/, описан в нотариален акт /№/, том І, рег. /№/, дело №76/2013г. и вписана законна ипотека в нотариален акт /№/, том X., дело /№/ на АВ – В., сумата от 541,11 лева, представляваща лихва за периода от 02.07.2015г. до 10.04.2016г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 11.04.2016г. до окончателното изплащане на задължението.
Установено е, че в срока по чл. 414, ал.2 ГПК, длъжниците са възразили срещу заповедта, като са посочили, че не дължат плащане, тъй като продавачът не е бил собственик на целия продаден имот и в срока по чл. 415 ГПК, а именно на 19.07.2016г., заявителите са депозирали исковата си молба в съда.
От приетото по делото копие на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот /№/, том І, рег./№/, дело /№/от 2013г., съдът е установил, че на 13.08.2013г. С. Н. С. е продал на С. Ц. и В. Р. собствения си недвижим имот, представляващ апартамент /№/, находящ се в [населено място], за сумата от 48 000евро, като в самия нотариален акт е посочено, че сумата от 4 800 евро е изплатена като капаро по банков път, част от продажната цена в размер на 39700 евро ще бъде преведена по банкова сметка вписването на нотариалният акт в Агенцията по вписванията, а останалата част от продажната цена от 3500 евро ще бъде изплатена от купувачите в срок до 01.07.2015г.
Съдът е констатирал, че в производството исковата молба многократно /с разпореждания №33824/25.08.2016г., №37/20.09.2016г., №48376/20.11.2016г. и №4566/31.01. 2007г./ е била оставяна без движение, като на ищците- жалбоподатели в настоящето производство, няколко пъти са давани указания да уточнят дали вземането се претендира общо от тях и на какво основание, или всеки от тях претендира сума, съразмерна на наследствената си квота, като заяви каква е квотата му в наследството на общия наследодател и посочи цената на отделните искове; да посочат изрично солидарно ли се претендира вземането от двамата ответници и обстоятелствата, от които произтича общата претенция, ако не – да конкретизират своята отделна претенция спрямо всеки от двамата ответници, както и за внасяне на такси.
Установено е, че ищците, чрез процесуалния си представител с многобройни писмени молби са уточнявали претенциите си, като са променяли становището си досежно общото и разделно предявяване на исковете и разделното или солидарно осъждане на ответниците: в молба вх. №48298/17.09.2016г. са посочили, че претендират вземането си съразмерно на наследствените квоти на всеки от тях, а в последствие с молба вх. № 67296/16.12.2016г. са уточнили, че претендират вземането общо от всички ищци, в качеството им на наследници на общия наследодател С. Н., като претенцията е поотделно за всеки от ответниците, а именно С. Т. да заплати общо на ищците сумата от 3422,71лв. главница, 270,56 лв. – лихви за периода 02.07.2015г. –до 10.04.2016г. а В. П. да заплати 3422,71лв. главница, 270,56 лв. – лихви за периода 02.07.2015г. –до 10.04.2016г. Констатирано е, че с допълнителна молба вх. 7476/08.02.2017г., ищците са изложили допълнителни аргументи за неделимост на вземането и в подкрепа на становището си, че вземането се претендира общо от всички ищци, разделно срещу двамата ответници.
Установено е също така, че в съдебно заседание, проведено на 17.05.2017г., ищците чрез своя пълномощник поддържат, че исковете са предявени общо от всички ищци срещу всеки от двамата ответници по отделно за ? от вземането, а по-късно в същото заседание е направено изменение, като е посочено, че се поддържа първоначалната искова молба, и така, както вземането е предявено с нея.
Съдът е изложил съображения за това, че действително, искът предявен на основание чл.422 ГПК е продължение на заповедното производство и предметът му следва да съответства на искането в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, но това не означава, че в хода на производството претенцията, за която е издадена заповедта не може да бъде конкретизирана, съобразно конкретните обстоятелства. Прието е, че всеки от ищците, независимо, че всички те са наследници на С. С., има самостоятелно вземане към ответниците –само за част от сумата, съответстваща на наследствената им квота, предвид на което поддържаната след уточненията обща претенция е е недопустима и първоинстанционното решение е обезсилена, а производството по иска прекратено.
Допуснато е касационно обжалване по въпроса за задължението на съда да отстрани допуснато от първоинстанционния съд нарушение на съдопроизводствените правила свързано с отстраняване нередовнисти на исковата молба .
Настоящият състав намира, че въззивният съд е постановил решението си в противоречие с даденото разрешенвие на поставения въпрос в т.5 от ТД№1/2013г. ОСГТК на ВКС. В тълкувателното решение се посочва, че дейността на въззивната инстанция е аналогична на тази на първата, като без да я повтаря, представлява нейно продължение и има има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор за разлика от втората инстанция по отменената процесуална уредба, която беше контролноотменителна и дейността й беше проверяваща по отношение законосъобразността на правните и фактическите изводи на първоинстанционния съд. Изложени са съображения за това, че спорният предмет по делото се въвежда с исковата молба, която трябва да съдържа задължителните реквизити, предвидени в чл. 98 и чл. 99 ГПК, а въззивният съд пристъпва направо към разглеждане материалноправния спор по същество, като може да остави без движение исковата молба съгласно чл. 100 ГПК при констатация за дефекти в нея и да даде указания за отстраняването им , за да изпълни задължението си да постанови допустим съдебен акт по същество на спора. Допълнителен аргумент в подкрепа на застъпеното разбиране е, че разпоредбата на чл. 209, ал. 1 ГПК не визира като правомощие на въззивния съд да обезсили решението на първоинстанционния и да върне делото за ново разглеждане в хипотезата на чл. 100 ГПК, макар че предвижда такова разрешение за други хипотези на недопустимост. Отстраняването на дефектите на исковата молба пред този съд може да се отнася до всички реквизити на исковата молба, посочени в чл. 98 и чл. 99 ГПК при съобразяване, че когато се уточнява основанието, петитумът или страните по делото, то не трябва да представлява недопустимо изменение на иска или предявяване на нов иск пред втората инстанция в нарушение на чл. 116 и чл. 117 ГПК.
С оглед на тези съображения Върховният касационен съд , състав на четвърто г.о. намира, че обжалваното решение следва да се отмени като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с трайната практика на ВКС. Делото на основание чл.293, ал.3 ГПК следва да се върне на въззивният съд за разглеждане на матириалноправния спор по същество. Съдът ще следва да вземе предвид факта, че дейността на въззивната инстанция има има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор, а не отказ от разглеждането му и само ако констатира липса на задължителни реквизити на исковата молба, предвидени в чл.98 и 99 ГПК, следва да я остави без движение за отстраняването им, а не както в случая в нарушение на закона е приел при постановяване на решение по съществото на спора, че исковата молба има недостатъци и е прекратил производството по същата.
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
о т м е н я решение от 27.04.2018г. по гр.д.№261/2018г. на ОС Варна.
ВРЪЩА делото на същия съдт за ново разглеждане от друг състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: