1
3
Р Е Ш Е Н И Е
№ 18
София, 31.01.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и втори януари, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря Ванюша Стоилова като разгледа докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 4504/2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.307, ал.2 ГПК.
Образувано по молба вх. № 4745/30.10.2018 г. на „ДЮКС” ЕООД, [населено място], чрез адвокат Н. А. от АК-П., с която се иска отмяната на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение № 64/03.02.2017 г., поправено с решение от 10.07.2018 г. по гр.д.№ 55/2016 г. на Окръжен съд Смолян, което е потвърдено с решение № 234/27.11.2017 г. по гр.д.№ 478/2017 г. на Апелативен съд П. и молителят е осъден на основание чл.403, ал.1 ГПК да заплати обезщетение в размер на 60 000 лева на МБАЛ „Д-р Братан Шукеров”АД, [населено място].
Молителят се позовава на ново писмено доказателство – писмо изх. № ДР-8-00-277/24.10.2018 г. на РНСК–С., за което счита, че е от съществено значение за решаването на спора и основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.1, пр.2 ГПК.
От ответника МБАЛ „Д-р Братан Шукеров” АД, [населено място], чрез адвокат А. В. от АК-С., е подал писмен отговор, в който оспорва доводите в молбата за отмяна с твърдения, че е неоснователна, тъй като представеното писмено доказателство не е ново и молителят е могъл да се снабди с него при проявена процесуална активност. Отделно се твърди, че представеният документ не е от съществено значение за делото, тъй като независимо от техническата документация към годината на построяване на сградата през 1954 г., съгласно действащия закон, сградата е в режим на търпимост и годен обект за ползване, поради което представеното писмо не може да промени крайните изводи на съда, а молбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, констатира, че молбата за отмяна е подадена в срок от надлежно легитимирана страна, поради което е редовна и допустима, но по същество е неоснователна поради следните съображения:
Съгласно чл.303, ал.1, т.1 ГПК, заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязлото в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Новите писмени доказателства следва да установяват релевантни за разрешения правен спор факти и да не са били включени в доказателствения материал по делото, без да са новосъздадени, т.е. документите да съдържат информация от такова естество, че ако са били приети в инстанцията по същество биха довели до различни фактически и правни изводи в решението, чиято отмяна се иска. В случая, представеното писмо изх. № ДР-8-00-277/24.10.2018 г. на РНСК–С. съдържа информация за обстоятелства, които не са били предмет на обсъждане по делото, приключило с влязлото в сила съдебно решение, тъй като не е имало спор, че сградата /вила „З.”/ има идентификатор и е била предоставена за временно ползване на молителя от собственика на имота. Представеното писмо не е ново писмено доказателство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1, пр.2 ГПК, независимо че е за обстоятелство от значение за изхода на делото, тъй като за молителя не е имало фактическа или процесуална пречка да иска попълване на доказателствения материал по делото с този документ. При липсата на уважителни причини за процесуалното бездействие на страната по делото, да се снабди и представи до приключване на съдебното дирене това доказателство, за да установи фактите, на които основа своите доводи или възражения съгласно чл.154, ал.1 ГПК не може да се приеме, че тя е проявила нужната процесуална активност за приобщаване на документа към доказателствения материал по делото, приключило с влязло в сила решение, чиято отмяна се иска.
При тези съображения, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не е налице хипотезата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, поради което е без значение дали писменото доказателство е от съществено значение за изхода на делото.
От МБАЛ „Д-р Братан Шукеров” АД, [населено място], чрез адвокат А. В. от АК-С. са поискани разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция, които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени съгласно приложените договор за правна защита и съдействие от 20.11.2018 г. и платежно нареждане от същата дата за изплащане на сумата.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „ДЮКС” ЕООД, [населено място], чрез адвокат Н. А. от АК-П., на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК, за отмяна на влязлото в сила решение № 64 от 03.02.2017 г., поправено с решение от 10.07.2018 г. по гр.д.№ 55/2016 г. на Окръжен съд Смолян /потвърдено с решение № 234/27.11.2017 г. по в.гр.д.№ 478/2017 г. на Апелативен съд П./ и молителят е осъден на основание чл.403, ал.1 ГПК да заплати обезщетение в размер на 60 000 лева на МБАЛ „Д-р Братан Шукеров”АД, [населено място].
ОСЪЖДА ”ДЮКС“ ЕООД, [населено място], представлявано от управителя Г. П. П., ЕИК[ЕИК], да заплати на МБАЛ „Д-р Братан Шукеров” АД, [населено място], представлявано от д-р М. Д. Д., ЕИК[ЕИК], чрез адвокат А. В. от АК-С., разноските за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция в размер на 360 (триста и шестдесет) лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.