О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 445
София, 17.05.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети май, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 760 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК, вр.§74 ПЗР на ЗИДГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Р. М. чрез адвокат А. Т. от АК-София срещу решение № 1928 от 09.08.2017 г. по гр.д. № 1076/2017 г. на Апелативен съд София, с което се потвърждава решение № 5009/16.06.2016 г. по гр.д. № 9935/2013 г. на Софийски градски съд в частта, в която се уважава иска на К. Д. Василев против Р. Р. М., на основание чл.31 ЗЗД, за унищожаване на договора от 04.09.2012 г. за продажба на апартамент № 3, находящ се в [населено място], [улица], на първи жилищен етаж, с площ от 80,68 кв.м, заедно с 3,837 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, съставляващ УПИ V-595 от кв.27, по плана на [населено място], м.”Х. Д.”, целият от 510 кв.м, сключен с нотариален акт № 147/2012 г.
Касационна жалба е подадена от процесуално легитимирана страна и в срока по чл.283 ГПК, поради което е редовна. В жалбата се твърди, че решението на въззивния съд е неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
В изложение към касационната жалба се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по обуславящия изхода на делото въпрос: „Допустими ли са в настоящия процес – при иск с правно основание чл.31 от ЗЗД, във връзка с чл.152 от ЗЗД, снетите свидетелски показания и следва ли да се кредитират от съда”. Според касатора, даденото разрешение на въпроса е в противоречие със съдебната практика на ВКС в решение № 206 от 17.07.2012 г. по гр.д. № 824/2011 г. на ІV г.о., решение № 461/16.01.2012 г. по гр.д. № 1206/2010 г. на ІV г.о. и решение № 109/08.06.2011 г. по гр.д. № 1896/2009 г. на ІV г.о. решава се противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба К. Д. Василев чрез адвокат А. Л. от АК-София е подал писмен отговор, в който оспорва доводите в нея и твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че страните са сключили договор за продажба на апартамент в груб строеж срещу цена с нот. акт № 147/04.09.2012 г., но продавачът е бил регистриран, че страда от психично заболяване от 27.07.2012 г. Съобразявайки свидетелските показания и заключения на вещи лица, че към датата на сделката, ищецът не е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи, съдът е приел, че е налице основание за унищожаване на сделката по чл.31, ал.1 ЗЗД и е потвърдил първоинстанционното решение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като поставеният процесуалноправен въпрос не обуславя изхода на спора, поради което е неотносим. В исковата молба на ищеца са предявени обективно съединени искове за нищожност на договора за продажба на имот, които са отхвърлени и решението в тази част е влязло в сила. При условията на евентуалност е бил предявен и иск за унищожаване на договора на основание чл.31 ЗЗД, който е уважен, тъй като при сключването му продавачът не е могъл да разбира и да ръководи действията си /бил е изведен от психиатрична клиника/, т.е. предмет на касационното обжалване е произнасянето на въззивната инстанция по иск за унищожаване на договора на основание чл.31, ал.1 ЗЗД, а не по иск за нищожност поради заобикаляне на закона на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, във връзка с нарушаване на забраната по чл.152 ГПК, в който смисъл е цитираната, но непредставена съдебна практика на Върховния касационен съд. Ето защо, въпросът за допустимостта на свидетелските показания при твърдения за нарушение на чл.152 ЗЗД не обуславя изхода на делото, поради което не може да се обоснове допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.
В съдебната практика на Върховния касационен съд се дава положителен отговор на въпроса, допустими ли са свидетелски показания при предявен иск с правно основание чл.31 ЗЗД, както е приел въззивният съд като е обсъдил всички събрани по делото доказателства, включително и свидетелските показания, въз основа на които е достигнал до извод, че ищецът не е могъл да разбира и да ръководи действията си. Изложените съображения на въззивната инстанция са в съответствие с практиката на Върховния касационен съд в решение № 698 от 12.01.2011 г. по гр.д. № 14/2010 г. на ІІІ г.о., в което се приема, че основанието за унищожаемост по чл.31 ЗЗД е налице тогава, когато едната страна макар и дееспособна, към момента на сключване на атакуваната сделка, не е могла да разбира или да ръководи действията си. Без значение е продължителността на това състояние, тъй като определящо е дали това състояние е било такова, че да позволи на сключилия сделката да действа съзнателно и разумно, така че да може свободно, без външна намеса, да формира и изрази волята си. Преценката е предоставена на съда. При извършването й съдът е длъжен да съобрази всички съотносими, установени към релевантния момент обстоятелства, които биха били от значение за формиране на волята за осъществяване на процесната сделка – възраст, здравословно състояние, начин на живот, различни зависимости, включително и от трети лица и други. Затова съдът следва да отчете значението на всички ангажирани по делото доказателства /писмени документи, свидетелски показания, експертизи, обяснения на страните/ съобразно изискванията на чл.235 и сл. от ГПК, без да е длъжен да дава превес на заключенията на медицинските експертизи, които следва да се разглеждат в съвкупност с всички други ангажирани по делото доказателства, които имат значение за решаване на спора.
След като съдебната практика по поставения въпрос е уеднаквена, не е налице противоречиво решаване от съдилищата при тълкуването на едни и същи правни норми, а противоречие с практиката на Върховния касационен съд. За да е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК е необходимо правните въпроси да са разрешени в обжалваното въззивно решение в противоречие с други влезли в сила решения на съдилищата, които представляват незадължителна съдебна практика, според разясненията в т.3 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, както и да няма произнасяне на Върховния касационен съд с решение за уеднаквяване на съдебната практика, както е в случая. В този смисъл, доводите на касатора не покриват хипотезата за противоречиво решаване на конкретен правен въпрос от съдилищата по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
При наличие на съдебна практика на Върховния касационен съд и липсата на аргументи да бъде изменена или да бъде създадена нова съдебна практика по тълкуването и прилагането на конкретни разпоредби на закона, не може да се приеме, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Когато се твърди, че правната уредба е непълна или противоречива и липсва съдебна практика по определен въпрос също е необходимо да се изложат съображения в какво се състои непълнотата, неяснотата или противоречието на конкретните правни норми, чието тълкуване се иска. В случая, няма доводи в посочения смисъл, поради което не е налице и допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба К. Д. Василев чрез адвокат А. Л. от АК-София е поискал разноските пред настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение и е представил доказателства за изплащането им в брой, съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 14.02.2018 г., които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1928 от 09.08.2017 г. по гр.д. № 1076/2017 г. на Апелативен съд София .
ОСЪЖДА Р. Р. М. от [населено място], ЕГН [ЕГН] да заплати на К. Д. Василев, ЕГН [ЕГН], чрез адвокат А. Л. от АК-София, разноски в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.