1
5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 879
гр.София, 15.11.2018г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети ноември, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: светла бояджиева
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N3125 описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 23.05.2018г. по гр.д.№163/2018г на ОС Плевен, с което са отхвърени искове с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД , чл.59 ЗЗД, чл.8 от Закона за арендата в земеделието/ЗАЗ/ и чл.108 ЗС.
Жалбоподателката П. П. Г., поддържа чрез процесуалния си представител, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС. Моли да се допусне касационно обжалване.
Ответникът [фирма], чрез процесуалния си представител в писмено становище поддържа, че не следва дасе допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявените от П. Г. искове срещу [фирма] както следва: иск с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД за обявяване на нищожност на договор за аренда от 07.12.2007г..; иск с правно основание чл.8 от Закона за арендата в земеделието за сумата от 1210,78 лв. представляващи дължими, но неплатени арендни вноски по договор за аренда за стопанските години 2013/2014г. и 2014/2015г.; иск с правно основание чл.59 ЗЗД за заплащане сумата от 1513,47 лв., представляваща обезщетение равно на обедняването на ищцата за ползване на собствените й имоти в размер на арендните вноски за стопанската 2015/2016 г. и иск с правно основание чл.108 от ЗС.
На основание чл.280, ал.3 ГПК касационата жалба по отношение на решението в частта му, с която са отхвърлени искове с правно основание чл.8 от Закона за арендата в земеделието за сумата от 1210,78 лв. представляващи дължими, но неплатени арендни вноски по договор за аренда за стопанските години 2013/2014г. и 2014/2015г. и иск с правно основание чл.59 ЗЗД за заплащане сумата от 1513,47 лв., представляваща обезщетение равно на обедняването на ищцата за ползване на собствените й имоти в размер на арендните вноски за стопанската 2015/2016 г. следва да се остави без разглеждане..
От събраните по делото писмени доказателства е прието за установено, че на 07.12.2007 г. между Л. М.-конституиран като трето лице помагач на дружеството, като съсобственик и арендодател, действащ чрез пълномощник, от една страна и ЕТ”А.-С. Д. ЕТ от друга страна, като арендатор, е сключен договор за аренда на земеделски имоти, находящи се в землището на [населено място], Плевенска област.:
Установено е, че договорът за аренда е сключен в изискуемата писмена форма, нотариално заверен с рег. № 11473/07.12.2007г. на нотариус,с рег. № 017 на Нотариалната камара и вписан на 28.01.2008г. под. N 208, вх.рег.N 367 в С. по вписванията, като е сключен за срок от седем стопански години, считано от стопанската 2007/2008 г. до 2013/2014 г. включително. Констатирано е, че с анекс от 29.07.2009г., също нотариално заверен и писан в службата по вписванията, страните по договора за аренда са се споразумели да бъде продължен срока на договора до 31.10.2015г. С анекси, сключени между същите страни на 25.02.2013г., на 08.12.2014 г. и на 28.11.2016 г., срокът по договора за аренда е продължаван съответно до 01.10.2017 г., до 01.10.2019 г. и до 01.10.2022 г. , като всичките анекси са нотариално заверени и вписани в службата по вписванията.
Установено е, че жалбоподателката П. Г. е придобила 94/108 идеални части от земеделските имоти, отдадени под аренда с цитирания по-горе аренден договор, въз основа на сделки за покупко-продажба и дарение, обективирани в приложените нотариални актове № 120/22.12.2011 г., № 121/22.12.2011 г. и № 106/16.08.2012 г., всичките на нотариус с рег. № 232 на НК.
Констатирано е, че с решение на Никополски районен съд от 06.07.2016 г., постановено във втората фаза на делбеното производство по гр.д. № 6/2013 г. влязло в законна сила на 27.07.2016 г. и вписано в службата по вписванията на 10.01.2017 г.,, в дял на ищцата-жалбоподател в настоящето производство, са поставени имоти идентични с тези, които са предмет на договора за аренда, сключен на 07.12.2007 г. и анексите към него.
Установено е от приложени по делото платежни документи, , че търговецът е заплатил дължимата рента за арендуваните земеделски земи за стопанската 2014/2015 г. на лицето В. М. и за стопанската 2015/2016 г. на арендодателя Л. М..
Съдът при тези данни е приел, че атакувания договор и анексите към него са сключени при условията на чл. 3, ал. 4 ЗАЗ, в редакцията на разпоредбата до изменението й обн. в ДВ, бр. 13/2017г., с която разпоредба законодателят е признал възможност договорът за аренда в земеделието да се сключи от един съсобственик, без съгласието на останалите съсобственици, предвиждайки отношенията помежду им да се уреждат по правилото на чл. 30, ал. 3 ЗС. Счел е , че процесният договор и анексите към него не са нищожни поради липса на съгласие при сключването им от страна на жалбоподателката, тъй като към момента на сключването им законодателят е признал възможност договорът за аренда в земеделието да се сключи от един съсобственик, без съгласието на останалите съсобственици.
С оглед на установените по делото факти съдът е приел, че договора и анексите към него са валидни и обвързват страните и е отхвърлил предявения иск с правно основание чл.26 ЗЗД.
С оглед неоснователността на иска с правно основание чл.26 ЗЗД съдът е счел, че правата на ответника като арендатор са противопоставими на правата на ищцата като собственик на арендуваните имоти, поради което и доколкото по делото няма данни за прекратяване на арендното правоотношение, следва да се приеме, че ответникът ползва имотите на правно основание, поради което и предявеният ревандикационен иск е неоснователен.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК, жалбоподателката, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговр на правни въпроси от значение за спора: за задължението на въззивния съд да изложи собствени мотиви по всички доводи и възражения на страните, за задължението на съда да се произнесе с отделен диспозитив по иска по чл.108 ЗС-установителен такъв относно принадлежността на правото на собственост, за значението на анексите към арендния договор. Представят решение от 26.05.2010г. по гр.д.№838/2009г., І т.о. на ВКС в което е прието , че анексите към арендния договор са част от първоначалния такъв, но са самостоятелни съглашения, с които се изменят само някои от елементите му. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставените от жалбоподателката въпроси и на соченото основание. На същите съдът е дал отговор в съответствие с практиката на ВКС, изразена и в постановено по реда на чл.290 ГПК решение от 19.02.2014г. погр.д.№5109/2013г., второ г.о. на ВКС и решение от 06.02.2012г. по гр.д.№810/2010г., четвърто г.о. на ВКС. Според практиката управителните действия, включително сключването на облигационни договори по повод ползването, не съставляват такива, които да отричат правата на собственика, респ. съсобственика от чието име е установено материалното държане на вещта. Приема се, че договорът за аренда е облигационен по повод ползването на земеделска земя и/или недвижимите и движимите вещи за земеделско производство съгласно легалното определение в чл.2, ал.1 от Закона за арендата в земеделието/ЗАЗ/, като арендодателят предоставя временното ползване на обекта на договора, а арендаторът заплаща определено с договора арендно плащане и той може да бъде сключен от всеки съсобственик , като отношенията по повод получените арендни плащания се уреждат съгласно чл.30, ал.3 ЗС, поради което сключването на договор за аренда при условията на чл.3, ал.4 ЗАЗ съставлява управително действие по отношение на веща. В съответствие с тази практика съдът, като е направил анализ на събраните по делото доказателства и изложил собствени мотиви за това, че договорът и анексите към него са действителни, макар и сключени само от един от съсобствениците на земеделски земи и че отдаването под аренда е действие, което може да бъде извършено само от отделен съсобственик, а техните права са гарантирани от разпоредбата на чл.30, ал.3 ЗС, а не от разпоредбите на ЗЗД , уреждащи правата и задълженията на представителя.
Що се касае до въпроса за задължението на съда да се произнесе с отделен диспозитив иска по чл.108 ЗС-установителен такъв относно принадлежността на правото на собственост, то същият не съставлява общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като не е обусловил решаващата воля на съда за неоснователност на предявения иск с правно основание чл.108 ЗС.
На основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателката следва да заплати на ответника сумата 300 лева разноски пред ВКС за адвокатско възнаграждение.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 23.05.2018г. по гр.д.№163/2018г на ОС Плевен, в частта му, с която са отхвърени искове с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД и чл.108 ЗС.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на П. П. Г. срещу същото решение в частта му, с която са отхвърлени исковете й с правно основание чл.8 от Закона за арендата в земеделието за сумата от 1210,78 лв. представляващи дължими, но неплатени арендни вноски по договор за аренда за стопанските години 2013/2014г. и 2014/2015г. и с правно основание чл.59 ЗЗД за заплащане сумата от 1513,47 лв., представляваща обезщетение равно на обедняването на ищцата за ползване на собствените й имоти в размер на арендните вноски за стопанската 2015/2016 г.
ОСЪЖДА П. П. Г. да заплати на [фирма] сумата 300 лева разноски пред ВКС.
Определението, в частта му с която касационната жалба се оставя без разглеждане, може да се обжалва с частна жалба в седмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: