О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 948
София, 04.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети октомври, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 2593 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Р. Б., гражданин на И., чрез адвокат Т. Д. от АК-София срещу решение № 651/30.01.2018 г. по в.гр.д. № 4050/2017 г. на Софийски градски съд, с което се потвърждава решение № 7570/15.01.2017 г. по гр.д. № 2287/2015 г. на Софийски районен съд за отхвърляне на предявените искове срещу Б. с правно основание чл.344 ал.1 т.1-3 КТ за признаване на незаконно едностранното прекратяване на трудовия му договор без предизвестие с Акт за прекратяване на трудово правоотношение на основание чл.338 КТ, въз основа на решение на ИК на Б. по т.2 от протокол № 5/20.11.2014 г., за възстановяване на заеманата от него преди прекратяването длъжност „треньор” и за присъждане на обезщетение за времето, през което е останал без работа поради незаконно уволнение в размер на 93126 лева, ведно със законната лихва от 19.01.2015 г. до изплащане на сумата.
Касационната жалба е подадена в срок от легитимирана да обжалва съдебния акт страна по делото, поради което е редовна и процесуално допустима. В нея се твърди, че решението на въззивния съд противоречи на материалния закон и е необосновано.
В изложение към касационната жалба се поддържа основанието за допускане на касационно обжалване на решението поради противоречие с практиката на ВКС в определение № 351/26.04.2017 г. по гр.д. № 5251/2016 г. на ІІ г.о. относно писменото съгласие на кандидата за участие в изборната процедура. Според касатора са налице и предпоставките на чл.280 ал.1 т.3 ГПК по обуславящи изхода на делото въпроси, които се свеждат до това, дали е необходимо изрично да бъде дадено писмено съгласие по чл.84 ал.3 КТ при възникнало трудово правоотношение от избор, въз основа на който е сключен договор с клауза, която предвижда възможност да се продължи действието на договора за определен срок, както и допустимо ли е присъждане на обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение, възникнало въз основа на избор. Отделно се твърди, че решението на въззивния съд е и очевидно неправилно по аргументи в касационната жалба.
От Б. чрез адвокат С. Н. от АК-София и юрисконсулт Я. Д. е подаден писмен отговор, в който оспорват доводите в касационната жалба и считат, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 ГПК поради липса на поставен правен въпрос като общо основание за достъп до касация, а поставените въпроси по чл.280 ал.1 т.3 ГПК не обуславят допускане на касационно обжалване и липсват предпоставките да се приеме очевидна неправилност на решението.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, констатира, че обжалваното решение в частта, в която съдът се е произнесъл по иск за неизплатено трудово възнаграждение в размер на 4048,98 лева, ведно със законната лихва от 19.01.2015 г. до изплащането, не подлежи на касационно обжалване. Съгласно чл.280 ал.3 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по трудови спорове, с изключение на решенията по искове за трудово възнаграждение с цена на иска над 5000 лева. В случая, ищецът е предявил за съвместно разглеждане обективно кумулативно съединени искове на основание чл.344 ал.1 т.1-3, чл.128 т.2 и чл.220 ал.1 КТ, но претенцията за трудово възнаграждение е с цена на иска под установения минимален праг за достъп до касационно обжалване предвиден в закона, поради което в тази част касационната жалба следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима.
При проверка на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 и 2 ГПК, настоящият състав на Върховния касационен съд приема следното: За да постанови решението, въззивният съд приема, че с решение на ИК на Б. по протокол № 5/02.11.2011 г., ищецът е избран за помощник-треньор на националния отбор по футбол – мъже, с когото е подписан договор до 30.10.2013 г., с клауза за възможно продължаване на действието му. С решение по протокол № 2/11.06.2013 г. на ИК на Б. е взето решение за продължаване срока на договора с две години, за което е подписано допълнително споразумение № ДС-73/01.11.2013 г. Трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на основание чл.338 КТ поради отзоваване по решение на ИК на Б. по протокол № 5/20.11.2014 г., за което е съставен Акт за прекратяване на трудово правоотношение от същата дата, връчен на 26.11.2014 г. Съдът е приел, че с подписването на споразумение след избора му за треньор от 01.11.2011 г. е било постигнато съгласие с ищеца да изпълнява изборната длъжност, поради което доводът за незаконосъобразно проведен избор поради липсата на съгласие е неоснователен. Според съда, решението на ИК на Б. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.338 КТ е породило действие от приемането му, поради което не се дължи обезщетение за неспазване на предизвестието за прекратяване. При тези данни, въззивният съд е потвърдил изводите на първоинстанционния съд за неоснователност на исковете по чл.344 ал.1 т.1-3 и чл.220 ал.1 КТ.
При тези фактически и правни изводи на въззивния съд, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не е налице поддържаното основание за очевидна неправилност на решението по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК, доколкото липсват доводи за нарушения на основни принципи в гражданския процес, които са възприети и утвърдени в съдебната практика на Върховния касационен съд, във връзка с предпоставките и последиците от прекратяване на възникнало въз основа на избор трудово правоотношение на основание чл.338 КТ. Мотивите и диспозитива на решението са израз на предоставената на съда компетентност при решаване на конкретния правен спор и съдържат неговата преценка за установените факти и приложението на закона към тях в съответствие с основните начала на гражданския исков процес, поради което липсва очевидна неправилност засягаща търсената от страните защита.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване поради противоречие с практиката на ВКС, тъй като с определение № 351 от 26.04.2017 г. по гр.д. № 5251/2016 г., ВКС, ІІ г.о. в производството по реда на чл.288 ГПК се е произнесъл по други въпроси във връзка с трансформиране на трудовото правоотношение и определянето на длъжността като изборна по силата на закона. В случая, въззивният съд е приел, че се доказва постигнато съгласие с ищеца да изпълнява изборната длъжност, поради което липсва противоречие с практиката на ВКС.
Не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по формулираните в изложението въпроси поради следните съображения: Първият поставен въпрос за тълкуването на чл.84 ал.3 КТ – необходимо ли е да бъде дадено писмено съгласие от кандидата за предстоящия избор, не обуславя изхода на делото, доколкото същата норма е ясна и недвусмислена, няма спор при тълкуването й, а твърденията за неправилното й приложение от въззивната инстанция е касационно основание по чл.281 т.3 ГПК. Вторият и третият въпрос, дали е предоставено писмено съгласие от ищеца и законосъобразно ли е възникнало правоотношението при новия избор, също не обуславят допускане на касационно обжалване, тъй като отговорът на въпросите е свързан с конкретната преценка на събрания по делото на доказателствен материал, въз основа на които съдът е установил правнорелевантните факти. В практиката на Върховния касационен съд в решение № 456 от 31.10.2011 г. по гр.д. № 463/2011 г. на ІV г.о. се приема, че трудовото правоотношение за длъжност, която е предвидена за заемане след избор съгласно чл.83 ал.1 КТ, възниква при условията на чл.86 ал.1 КТ. Правоотношението възниква от момента на обявяване на кандидата за избран, а всички други писмени съглашения между страните имат значение на споразумение по чл.107 КТ, без оглед на това как са озаглавени и какви законови текстове са цитирани в тях. Възникналото от избор трудово правоотношение се прекратява с решение на избирателното тяло (чл.339 ал.2 КТ) при специфичните условия на чл.337 изр.1 и чл.338 КТ, но може да бъде прекратено и на предвидените в закона основания за прекратяване на трудовия договор, доколкото е възможно съответното им прилагане към избора. В случая, съдът е достигнал до извод, че предварително писмено съгласие на кандидата за длъжността от избор е налице, доколкото е подписано споразумението от 01.11.2011 г., в което се съдържа съгласие да се продължи действието му при постигане на съответните резултати. Поставените в тази връзка въпроси са от значение за правилността на решението, но по своята същност представляват касационни оплаквания срещу фактическите и правни изводи на съда, които не може да бъде проверявани за необоснованост в производството по чл.288 ГПК, а само след като бъде допуснато касационно обжалване на решението по конкретно поставен правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Отговор на четвъртия въпрос, допустимо ли е да бъде присъдено обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение възникнало въз основа на избор, се дава с решение № 133 от 25.10.2018 г. на ВКС по гр.д. № 3457/2017 г., ІІІ г.о., в което се приема, че когато правоотношението се прекратява без предизвестие по реда на чл.338 КТ, обезщетение на основание чл.220 ал.1 КТ не се дължи, тъй като се касае за императивна разпоредба, която страните не могат да преодолеят чрез уговорки между тях.
От Българския футболен съюз, чрез адвокат С. Н. от АК-София, са поискали разноски по договор за правна защита и съдействие от 22.05.2018 г., които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени.
Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба с вх. № 32475 от 07.03.2018 г. подадена от Д. Р. Б., гражданин на И., чрез адвокат Т. Д. от АК-София срещу решение № 651/30.01.2018 г. по в.гр.д. № 4050/2017 г. на Софийски градски съд в частта, в която се потвърждава отхвърляне на иска по чл.128, т.2 КТ за неизплатено трудово възнаграждение в размер на 4048,98 лева, ведно със законната лихва от 19.01.2015 г. до изплащане на сумата.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 651/30.01.2018 г. по в.гр.д. № 4050/2017 г. на Софийски градски съд в останалата част.
ОСЪЖДА Д. Р. Б., гражданин на И., да заплати на Б. чрез адвокат С. Н. от АК-София, разноски пред касационната инстанция в размер на 5040 (пет хиляди и четиридесет) лева.
Определението в частта, в която се оставя без разглеждане касационната жалба, подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му, а в останалата част е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.