Решение №901 от 13.12.2017 по тър. дело №2857/2857 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

1

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 901
София, 13.12.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на пети декември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 3291 по описа на ІІІ г.о.на ВКС за 2017 год.за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК във вр.с § 74 ЗИД ГПК/ДВ,бр.86/17г./
Образувано е по две касационни жалби,подадени от Р. К. Щ. чрез адв.П. П. и от Софийска апелативна прокуратура срещу решение № 996 от 2.05.17г.по в.гр.дело № 5605/16г.на Софийски апелативен съд,с което е потвърдено решение от 2.03.16г.по гр.дело № 16953/14г.на СГС,ГО,І-13 състав,поправено с решение № 7556/17.10.16г.,в обжалваната му част.С него е уважен искът по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ за сумата 30 000 лв обезщетение за неимуществени вреди и за сумата 210 лв обезщетение за имуществени вреди,представляващи уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в наказателното производство.Със същото решение е отхвърлен искът за разликата над 30 000 лв до 200 000 лв обезщетение за неимуществени вреди,както и за сумата 330 000 лв пропусната полза вследствие незаконното обвинение.
Касаторът Р. Щ. обжалва въззивното решение в отхвърлителната му част с оплаквания,че определеният от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди е занижен,както и че необосновано е отхвърлена претенцията му за обезщетение за имуществени вреди.Като основание за допустимост на касационното обжалване сочи хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК,като поставя следните въпроси: 1.Когато вследствие на водено наказателно производство цялата документация на търговско дружество,включително печат и кочани с фактури е иззета по надлежния ред и вследствие на тези действия дейността й е прекратена окончателно,от кого следва обвиняемият/подсъдимият да търси дължимо възнаграждение за труд – от дружеството или от държавата в лицето на Прокуратурата на РБ; 2.Какво е съдържанието на понятието справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД и кои са обективно съществуващите обстоятелства,както и тяхното значение,които следва да се вземат предвид при определяне на справедливия размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди,при предявен иск за обезщетение за репариране на такива вреди,настъпили в резултат от незаконно обвинение
Касаторът Софийска апелативна прокуратура обжалва въззивното решение в осъдителната му част.Поддържа,че е налице основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване – правен въпрос,свързан с определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди,претърпени от пострадалото лице и как се прилага обществения критерий за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД,разрешен в противоречие с практиката на ВКС.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК ,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено наличието на фактическия състав на чл.2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ – по отношение на ищеца е повдигнато обвинение в извършване на престъпления по чл.212 ал.4 вр.с ал.1 НК,като образуваното наказателно производство е приключило с оправдателна присъда,с което е ангажирана отговорността на ответника за репарация на търпените неимуществени вреди.При определяне размера на дължимото обезщетение съдът е взел предвид,че предприетото наказателно преследване е за тежко умишлено престъпление,продължило повече от 16 години,по отношение на ищеца е била взета най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража” за около 7 месеца,че започнатото срещу него наказателно преследване е публично разгласено в местен ежедневник,което се отразило неблагоприятно върху личността му и неговото емоционално и психическо състояние – бил притеснен,подтиснат и нервен,влошило се здравословното му състояние /хипертонична болест с усложнения,развитието на язва на дванадесетопръстника,есенциална хипертония с чести предсърдни и камерни екстрасистоли,стенокардия/.Като е обсъдил тези обстоятелства въззивният съд е счел,че сумата от 30 000 лв справедливо репарира претърпяните от ищеца неимуществени вреди.
Въззивният съд е приел за неоснователна претенцията за обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата 330 000 лв- пропуснати ползи,изразяващи се в комисионно възнаграждение на Р. Щ. по евентуални сделки,които е следвало да сключи през месец декември 1997г.с [фирма], [фирма] и [фирма].Изложени са съображения,че не е установено,че довереникът по това правоотношение е изпълнил поетите в договора правни задължения,а именно,че е представлявал доверителя си при сключване на процесните три договора за търговска продажба на компютърни части и консумативи.От друга страна,е прието за недоказано,че продавачът [фирма] е доставил на на купувачите по тези договори съответните стоки през релевантния период – м.12.97г.,за да възникне уговореното в чл.3 ал.1 от мандатния договор право на възнаграждение на ищеца за сметка на продавача.Във връзка с доводите на ищеца,че счетоводната документация на дружеството е иззета при разследването,което е станало причина за прекратяване на дейността му,е прието,че това обстоятелство не е в пряка причинно-следствена връзка с неизпълнението на договорното задължение.
В разглеждания случая поставените и от двамата жалбоподатели въпроси се отнасят до критериите при определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от водено незаконно наказателно производство по справедливост.Настоящият съдебен състав приема,че въпросът за справедливото обезщетяване,каквото изисква чл.52 ЗЗД,е от значение за изхода на спора и е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС,приложена към касационната жалба на Софийска апелативна прокуратура – решение № 450 от 14.04.16г.на ВКС по гр.дело № 1279/15г.на ІV г.о.;решение № 175 от 4.11.15г.на ВКС по гр.дело № 1151/15г.на ІІІ г.о.;решение № 439 от 14.12.12г.по гр.дело № 1730/11г.на ІV г.о.,постановени по реда на чл.290 ГПК, което обуславя допустимост на касационното обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по касационната жалба на Софийска апелативна прокуратура.
Не са налице сочените в касационната жалба на Р. Щ. основания на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допустимост на касационното обжалване по въпроса: Когато вследствие на водено наказателно производство цялата документация на търговско дружество,включително печат и кочани с фактури е иззета по надлежния ред и вследствие на тези действия дейността й е прекратена окончателно,от кого следва обвиняемият/подсъдимият да търси дължимо възнаграждение за труд – от дружеството или от държавата в лицето на Прокуратурата на РБ.Въпросът се отнася до доказване наличието на претърпени от ищеца имуществени вреди вследствие незаконното обвинение в престъпление.
Оспорване на доказателствените изводи на решаващия съд не е основание за допускане на касационно обжалване,а подлежи на проверка по реда на чл.281 т.3 ГПК,но само след допуснато касационно обжалване.
В тази му част обжалваното решение не се разминава по правни изводи със задължителната практика – ТР№ 3/12.12.12г.на ВКС по тълк.дело № 3/12г.на ОСГТК,в което е посочено,че пропуснатата полза трябва да бъде доказана в процеса; че трябва да съществува сигурност за увеличаване имуществото на кредитора,която не се предполага.
По изложените съображения настоящият състав приема,че следва да допусне касационно обжалване на въззивното решение в осъдителната му част по жалбата на Софийска апелативна прокуратура.
С оглед допустимостта на жалбата на Софийска апелативна прокуратура по релевантния за спора въпрос жалбата на Р. Щ. не следва да се допуска до касационно обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 996 от 2.05.17., постановено по в. гр.дело № 5605/16г.на Софийски апелативен съд в осъдителната му част по жалба на Софийска апелативна прокуратура.
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване възивното решение в отхвърлителната му част по касационната жалба на Р. К. Щ..
Делото да се докладва на Председателя на ІV го. за насрочване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

Scroll to Top