3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 870
София, 12.11.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на шести ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 2474 по описа за 2018 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Е. С. С. чрез адв.М. Ш. и адв.Е. П. от АК- П. срещу решение № 58 от 23.03.18г.по в.гр.дело № 44/18г.на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1516 от 30.11.17г.по гр.дело № 710/16г.на Пловдивския окръжен съд.С него е отхвърлен предявения от него иск против А. С. А. в качеството му на Ч., действащ към 2011г.и Р. Г. П. в качеството му на помощник Ч., действащ към 2011г.при Ч. А. А. за осъждането им да заплатят солидарно сумата 100 000 лв от общо дължимата 138 178.20 лв, представляваща обезщетение за имуществени вреди,претърпени в резултат на процесуално незаконосъобразни действия и бездействия на А. и П. по изп.дело № 72/11г.по описа на Ч. А. А., ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата на увреждането – 27.07.2011г.до окончателното изплащане.
Жалбоподателят счита, че са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по правни въпроси, формулирани в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК.Поддържа и основанието за допустимост по чл.280 ал.2 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното решение.
В отговор по чл.287 ГПК ответникът по жалбата Р. Г. П. чрез пълномощника им адв.И. С. счита,че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК, приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено, че изп.дело № 72/11г.на Ч. А. е образувано по молба на взискателя [фирма] против длъжника [фирма], по което е насочено принудително изпълнение срещу недвижим имот, собственост на длъжника в [населено място], м.Б. в., с площ от 10.520 дка, представляващ нива.Ч. А. е наложил възбрана върху имота, вписана на 8.02.11г.Установено е,че при Ч. М. по молба на взискателя Е. С. е образувано изп.дело № 429/11г.против длъжника „П. К.”.В полза на С. е издадена обезпечителна заповед от 9.10.09г., вписана на 15.10.09г., с която е допуснато обезпечение на бъдещи искове против [фирма], чрез налагане на възбрана върху недвижим имот, предмет на изпълнение по изп.д.№ 72/11г.На 4.08.11г. е подал молба по същото дело да му бъде изплатена дължимата сума по удостоверение от Ч. М. от 3.08.11г.,тъй като е присъединен взискател по чл.459 ГПК.Прието е още, че на 25.03.11г.по изп.д.№ 72/11г. ПЧСИ П. е извършил опис на недвижимия имот, в който не е отразена вписаната в полза на С. възбрана от 15.10.09г.Имотът е оценен от ПЧСИ на 8 416 лв, определена е начална цена за започване на публичната продан от 6 312 лв и е насрочена такава за периода от 18.06.11г.до 18.07.11г. За купувач е обявен Н.Н., предложил най-високата цена от 100 000 лв.Поради невнасяне на заявената продажна цена, за купувач е обявен наддавачът, предложил следващата най-висока цена от 6400 лв – Х. Х., и на 27.07.11г.е изготвено постановление за възлагане.Установено е от С. на в.л.Р., че към момента на извършване на публичната продан пазарната цена на имота възлиза на 174 890 лв.
При тези данни по делото въззивният съд е направил извод, че Ч. е извършил процесуални нарушения по изп.дело № 72/11г.,изразяващи се в това,че за предприетите изпълнителни действия не е уведомил С., който се счита за присъединен взискател по право по силата на чл.459 ГПК,но в конкретния случай няма настъпила вреда.От друга страна е приел, че в правомощията на съдебния изпълнител е да определи началната цена, от която да започне наддаването, а нормата на 485 ГПК предвижда възможност, не и задължение да използва вещо лице за целта.Изложени са съображения,че тъй като разпределение не е извършено,не е и претърпял реална вреда.
Касационно обжалване на възивното решение следва да се допусне.
Настоящият съдебен състав намира,че посоченият от жалбоподателя въпрос: „Вредата за взискателя само в хипотезата на неразпределена събрана сума от публичната продан ли настъпва или са възможни и други хипотези за реално настъпили вреди за кредитора взискател, когато не се формира сума за получаване по разпределение”, е разрешен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 340 от 8.01.13г.по гр.дело № 1295/11г.на ВКС,ІV г.о.
Останалите въпроси са във връзка с посочения по-горе въпрос и по тях съдът следва да се произнесе по същество на спора с решението си.
Воден от горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 58 от 23.03.18г. по в.гр.дело № 44/18г.на Пловдивския апелативен съд.
УКАЗВА на жалбоподателя Е. С. С. да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 600 лв за разглеждане на касационната жалба в размер на в едноседмичен срок от съобщението.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва да Председателя на ІV г.о. за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.