3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 402
София, 27.04.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на трети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 4805 по описа за 2017 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във вр.с § 74 ЗИД ГПК/ДВ,бр.86/17г./
Постъпила е касационна жалба от С. Г. А., Л. Г. Л. и С. Г. Л. чрез адв.Г. Г. срещу решение № ІІ – 22 от 5.07.17г.по в.гр.дело № 342/17г.Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 85 от 5.11.15г.по гр.дело № 29/13г.на Районен съд – Царево. С него касаторите са осъдени да заплатят на [фирма] /правоприемник на [фирма]/ сума в размер от по 13 333.33 щатски долара всеки един от тях,представляваща намаление от действително уговорената и платена цена от 40 000 щатски долара, по договор за продажба, сключен с нотариален акт № 90 от 26.07.02г., т.ІІІ, н.д.№ 433/02г.на Нотариус с район на действие РС-Ц., съответстваща на 1/3 ид.част от имота, за която е налице съдебно отстранение от действителния собственик, ведно със законната лихва от исковата молба до окончателното изплащане.
Решението е постановено след отменително решение на ВКС, състав на ІІІ г.о. ,постановено по гр.дело № 2870/16г.
В приложеното изложение се поддържа, че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване по следните въпроси: 1.Може ли сънаследник,извършил разпореждане с обща наследствена вещ да се позовава на валидността на сделката при липса на проведен иск за обявяването й за относително недействителна по чл.76 ЗН; 2. Следва ли въззивният съд да се произнесе по всички наведени във въззивната жалба оплаквания; 3.Следва ли въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото,както и доводите и възраженията на страните.
В отговор по чл.287 ГПК ответникът по жалбата [фирма] счита,че не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че с договор за покупко-продажба,оформен с нот.акт № 90/26.07.02г.,С. Г. А., Л. Г. Л. и С. Г. Л. /наследници на Г. С. Л./ са продали на [фирма] недвижим имот, представляващ двор – горско стопанство – имот № 056005,парцел 5 от масив 56 по плана на земеразделяне на [населено място] с площ от 5 дка, м.П., за сумата 120 000 лв щатски долара.Установено е,че процесният имот е бил собственост не само на праводателя на ответниците Г. Л.,но и на трето лице Д. С. Р. / двамата като низходящи на общия наследодател С. Л./.Със сила на пресъдено нещо , по предявен иск по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ, след придобиване на имота от [фирма]”, са признати права на третите лица – наследници на Д. Р., до размер на 1/3 ид.част от заявените за възстановяване земеделски имоти на общия наследодател С. Л. към момента на внасянето им в Т.. Установено е още,че с влязло в сила на 21.12.11г. решение по гр.дело № 121/09г.на РС –Царево е допусната делба на процесния имот между С. Г. И., М. Г. Д., Д. Г. И., Р. К. Я., К. К. Д., З. П. И., Д. В. И., Е. С. Н., К. С. Р. и [фирма],при квоти съответно от 1/3 за наследниците на Д. Р. и 2/3 ид.ч.за [фирма].Във въззивното решение се приема също,че през 2011г. [фирма] е предприело процедура по отделяне и учредяване на ново дружество – [фирма], като новото дружество се явява правоприемник на всички права и задължения по отношение на прехвърленото имущество.Съгласно плана за преобразуване процесният имот е прехвърлен като имущество в [фирма] по балансовата стойност на прехвърлените активи и посиви към 31.07.2011г.
При тези данни по делото въззивният съд е направил извод,че след прехвърляне на правото на собственост върху недвижимия имот през 2002г.от страна на С. А., Л. Л. и С. Л. на [фирма], по отношение на имота са признати с влязло в сила на съдебно решение права на други лица до размер на 1/3 ид.ч.и за тази идеална част сделката не е породила своя вещно –прехвърлителен ефект,правото на собственост не е преминало в патримониума на дружеството – приобретател и на основание чл.190 ал.2 ЗЗД за купувача по сделката е възникнало правото да иска намаление на продажната цена до размера на идеалната част,за която са установени правата на трети лица – за 1/3 ид.ч.По отношение на процесуалноправната легитимация на [фирма] да предяви иска по чл.190 ал.2 ЗЗД и да иска намаляване на цената по сделка,сключена от [фирма], окръжният съд е спазил задължителните указания на ВКС,дадени в отменителното му решение.Във връзка с възражението на ответниците,че в делбеното производство ищците не са направили възражение по реда на чл.76 ЗН,съдът е изложил съображения,че в случай,че такова е въведено,то единствено би повлияло по отношение на лицата, между които следва да бъде допусната делба,но не и в отношенията между лицата по сделката.
Касационно обжалване на въззивното решение следва да се допусне на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по посочените процесуалноправни въпроси,като настоящият състав счита,че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС / решение № 186 от 14.01.16г.по гр.дело № 5980/14г.на І г.о.; решение № 503 от 16.01.13г.по гр.дело № 168/12г.на ІV г.о.; решение № 98 от 20.05.13г.по гр.дело № 520/12г.на ІV г.о. и др./В мотивите на обжалваното решение не са изложени доводи във връзка с своевременно направеното от ответниците с отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна давност, по което са въведени оплаквания във въззивната жалба.
Материалноправният въпрос не може да обоснове допускане на касационното обжалване, защото е разрешен от въззивния съд в съответствие с практиката на ВКС за случаите,при които може да се разгледа заявен иск по чл.76 ЗН в делбеното производство – ТР № 1 от 19.05.04г.по т.д.№ 1/2004г.на ОСГК на ВКС.
Воден от горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № ІІ-22 от 5.07.17г.по гр.дело № 342/17г.на Бургаския окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателите С. Г. А., Л. Г. Л. и С. Г. Л. да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 1208.70 лв за разглеждане на касационната жалба в размер на в едноседмичен срок от съобщението.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва да Председателя на ІV г.о. за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.