3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 284
София, 27.03.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесети март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 4428 по описа за 2017 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с § 74 ЗИД ГПК/ДВ,бр.86/17г./
Постъпила е касационна жалба,подадена от Ф. О. Х. чрез адв.С. А. срещу решение от 26.06.17г.по гр.дело № 6362/16г.на Софийски градски съд в частта,с която е отменено решение № ІІ -58-79/12.01.16г.по гр.дело № 32800/2013г.на Софийски районен съд и са отхвърлени предявените от него искове срещу [фирма] с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – т.3КТ.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се поддържа, че са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК по следните правни въпроси: 1.Задължен ли е въззивният съд да извърши анализ на всички събрани по делото доказателства, поотделно и заедно,да обсъди всички аргументи и възражения на страните,за да достигне до пълно и правилно формиране на становището си за решението по спора; 2.Допустимо ли е изключването на определени доказателства при постановяване на решението,след като законността на уволнението подлежи на установяване с всички доказателствени средства; 3.Задължен ли е въззивният съд при спор относно законността на дисциплинарното уволнение да установи естеството и характера на дисциплинарното нарушение и въз основа на това да упражни съдебен контрол относно съответствието на наложеното наказание с извършеното нарушение при спазване на изискванията на чл.189 КТ; 4.Изпълнил ли е работодателят задължението си по чл193 ал.1 КТ,когато е поискал от работника незабавно да даде обяснения и в кои случаи е необходимо да му даде подходящ разумен срок; 5.Нарушена ли е императивната разпоредба на чл.195 ал.1 КТ,когато в заповедта за уволнение е посочен документ,на основание на който е издадена заповедта за дисциплинарно уволнение,но същият не е доведен до знанието на наказаното лице до връчването на същата.
В отговор по чл.287 ГПК ответникът по жалбата счита,че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК ,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № 1306041 от 4.06.13г.на управителя на ответното дружество,с която е прекратено трудовото правоотношение с Ф. Х., на длъжност”пазач”, на основание чл.188 т.3 вр.с чл.190 ал.1 т.1,т.3 и т.7 КТ – поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”, е законосъобразна.Прието е,че от събраните по делото доказателства са установени посочените в нея дисциплинарни нарушения – отказът да му бъде проведен инструктаж,съпроводен с грубо и непристойно поведение в присъствие на останалите служители, закъснения за работа и преждевременно напускане на работа на посочените в заповедта дати. Изложени са съображения за съответствие на наложеното дисциплинарно наказание с извършените нарушения по критериите, визирани в разпоредбата на чл.189 ал.1 КТ.Направен е извод,че не е нарушено императивното изискване на чл.193 ал.1 КТ,тъй като искането за получаване на обясненията на работника е връчено на последния при отказ и самият той не се е възползвал от възможността за изложи становището си по вменените му във вина нарушения.
Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
Първите два процесуални въпроса не са разрешени в отклонение от задължителната практика.Въззивният съд е обсъдил релевантните за спора доказателства, доводите и възраженията на страните и оплакванията във въззивните жалби, в съответствие с правомощията си по чл.269 ГПК.
Въпросът: Задължен ли е въззивния съд при спор относно законността на дисциплинарното уволнение да установи естеството и характера на дисциплинарното нарушение и въз основа на това да упражни съдебен контрол относно съответствието на наложеното наказание с извършеното нарушение при спазване на изискванията на чл.189 КТ,е разрешен в съответствие с цитираната практика по чл.290 ГПК по приложението на чл.189 КТ.В обжалваното решение въззивният съд е извършил преценката по чл.189 КТ и е изложил мотиви за това.
Въпросът :Изпълнил ли е работодателят задължението си по чл193 ал.1 КТ,когато е поискал от работника незабавно да даде обяснения и в кои случаи е необходимо да му даде подходящ разумен срок,е неотносим за изхода на спора,доколкото данните по делото сочат,че ищецът е отказал да получи искането на работодателя за даване на обяснения и съответно да даде такива.
Въпросът :Нарушена ли е императивната разпоредба на чл.195 ал.1 КТ,когато в заповедта за уволнение е посочен документ,на основание на който е издадена заповедта за дисциплинарно уволнение,но същият не е доведен до знанието на наказаното лице до връчването на същата,също не обосновава допускане на касационното обжалване на посоченото основание.Уволнителната заповед отговаря на изискванията на чл.195 ал.1 КТ – посочени са нарушителят,нарушението и кога е извършено, наказанието и законовият текст,въз основа на който се налага т.е.достатъчно мотивирана е,за да може наказаният работник ефективно да се защити.
По изложените съображения настоящият състав намира,че не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 4570 от 26.06.17г.по в.гр.дело № 6362/16г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.