8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 25
София, 09.01.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК , ІV г.о.в закрито заседание на девети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1860 по описа за 2018 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба с вх.№ 1358/27.01.17г.от М. К. А. – Р. чрез адв.Т. Я. – С. срещу решение № 2299 от 5.12.16г., постановено по в.гр.дело № 2825/12г.на Софийския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение от 6.09.11г.по гр.дело № 2849/08г.на Софийски градски съд, ГО, І – 3 състав, в частта, с която е уважено искането на КОНПИ с правно основание чл.28 ЗОПДИПППД/отм./ за придобитото от нея по време на сключен брак с А. С. А. и в режим на СИО имущество, като бракът е прекратен с влязло в сила на 29.01.08г.съдебно решение, и собствеността е трансформирана в дялова по ? ид.ч.за всеки от бившите съпрузи, или от М. К. А. – Р. е постановено отнемането на ? идеална част от имуществото, подробно описано в диспозитива.
От същата страна е постъпила и касационна жалба вх.№ 10513 от 13.06.17г. срещу решение № 1063 от 9.05.17г.по гр.дело № 2825/12г.на Софийския апелативен съд в частта му, с която е оставена без уважение молбата й с вх.№ 2825/12г.с искане по чл.250 ГПК и чл.247 ГПК, като неоснователна.
Постъпила е касационна жалба с вх.№ 4212 от 9.03.17г.от А. А. А. в частта,с която е уважено искането на КОНПИ с правно основание чл.28 ЗОПДИПД /отм./за отнемане на придобитото на негово име имущество.
Жалбоподателите считат, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни и материалноправни въпроси, в противоречие с практиката на ВКС и имащи значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото /чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК/ формулирани в изложенията по чл.284 ал.1 т.1 ГПК. Излагат и съображения за нищожност и недопустимост на решението.
В отговор по чл.287 ГПК ответникът по жалбата Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /наименование изм.ДВ бр.7/19.01.18г./ заявява становище, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
С определение № 221 от 17.05.18г.за общо разглеждане в едно производство е присъединена частна жалба вх.№ 4537/12.03.18г.на М. К. А. – Р., по която е образувано ч.гр.д.№ 1859/18г.на ІV г.о.на ВКС.
С основното решение въззивният съд е приел, че е сезиран с мотивирано искане на КОНПИ по чл.28 ЗОПДИППД/отм./, че ответникът А. С. А. е осъден с влязла в сила на 5.04.06г. присъда на Девета наказателна камара при Окръжен съд- Мюнхен І по дело № 9Kls 361 Js 41016 /04 за нелегална търговия с наркотични вещества в не малко количество в 13 независими един от друг случая, в 10 от които съвместно с нелегален внос на наркотични вещества в немалко количество, за което е осъден на 14 години лишаване от свобода – престъпление,което попада в предметния обхват на чл.3 ЗОПДИППД/отм./.Прието е за установено, че през проверявания период ответникът А. С. А. и членовете на семейството му – М. К. А. – съпруга и А. А. А. – негов син, са придобили имущества на значителна стойност, като единственият източник на средства за А. С. са доходите от дейността му като ЕТ.Установено е от съдебно-счетоводните експертизи, че декларираният доход от последната дейност не е достатъчен за придобиване на имуществото, за което е заявено мотивирано искане за отнемането му в полза на държавата.М. А. е реализирала доход единствено от трудово възнаграждение през част от проверявания период в среден за страната размер, който не може да бъде източник на средства за придобиването на имущество на значителна стойност.
При тези данни въззивният съд е направил извод, че в конкретния случай може да се направи основателно предположение, че придобитото е свързано с престъпната дейност на лицата, доколкото не е установен законен източник.Престъпната дейност на ответника А. С. – разпространение, търговия и внос на наркотични вещества е извършвана с транспортни средства – тежкотоварни автомобили, които той е придобивал през процесния период в качеството си на ЕТ, и е източник на доходи, за които логически може да се предположи, че са вложени в закупуване по същото време на имущество, за което по делото не е проведено доказване от ответниците за законен източник.По възражението на М. К. досежно придобиването от нея на л.а.Т. Л. К. с рег. [рег.номер на МПС] , съдът е приел,че в преклузивния срок по чл.131 ГПК същата не е оспорила представените с исковата молба документи – удостоверение от КАТ и договор за покупко-продажба на автомобила относно истинността им, поради което заявеното за първи път с въззивната жалба възражение за нищожност на договора, е преклудирано, а същевременно е и недоказано.Установено е, че товарните автомобили са закупени от ЕТ”Алдини – Александър Александров” във връзка с осъществяваната от него търговска дейност, с изключение на МПС марка Д., закупено с договор от 20.10.00г.,с купувач А. С. А..По отношение на недвижимите имоти е прието,че са придобивани лично от някой от ответниците А. С. А. и М. К., без да е установено, че е във връзка с търговската дейност на ЕТ.Въззивният съд е отчел обстоятелството,че бракът между А. и М. А. е прекратен с развод,като решението е влязло в сила на 29.01.08г.,поради което е счел,че бездяловата СИО се е преобразувала в дялова при законоустановените квоти по ? ид.ч.Съдът е приел за неоснователни доводите, че не следва да се отнема в полза на държавата собствеността върху недвижимия имот, представляващ дворно място от 2700 кв.м., ведно със застроените в него сграда и гараж, придобити с договор за замяна по нот.акт № 180/ 2000г.предвид реализираната в хода на делото публична продан от АДВ.Изложени са съображения,че настъпилата промяна в собствеността на подлежащия на отнемане имот в хода на делото в резултат на проведено изпълнение от АДВ за публични задължения на длъжника,не отговаря на дефиницията на отнето от държавата или конфискувано по друг закон,което да изключва приложението на ЗОПДИППД/отм./,като на основание чл.226 ал.1 ГПК спорът следва да продължи между първоначалните страни.
С решение № 1063 от 9.05.17г.,постановено в производство по чл.250 ГПК, съдът е оставил без уважение молбата на М. А. –Р. за допълнително решение или поправка на очевидна фактическа грешка в основното решение в частта, с която липсва диспозитив по жалбата й в частта, с която атакува решението на СГС за отнемане от нея на имущества, които не са нейни, а на ЕТ”Алдини – Александър Александров” и на сина й А. А. А.. Посочено е, че не е налице непълнота в съдебния акт, като съдът се е произнесъл съобразно искането във въззивните жалби на М. А. – Р. и А. А. А. в частта, с която се отнемат имоти, вещи и парични средства от тях.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допустимост на касационното обжалване, по следните съображения.
На първо място, неоснователни са твърденията на жалбоподателите за нищожност и недопустимост на обжалваното решение.Нищожно е решението,което е постановено от незаконен състав, извън пределите на правораздавателната власт на съда, което не е изготвено в писмена форма и не е подписано от болшинството от съдиите.В случая въззивният съд се е произнесъл в законен състав, в рамките на своята компетентност и в обема на търсената с въззивната жалба защита, спазена е писмената форма и е подписано от съдебния състав.
Оплакванията на жалбоподателите, че въззивният съд е постановил решението си, като е зачел режима на разделна съсобственост въпреки че няма изменение на искането на Комисията за отнемане на имуществата, придобити в СИО, не водят до недопустимост на решението, тъй като произнасянето не е по непредявен иск.
Не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на основното решение до касационен контрол по следните процесуалноправните въпроси :Следва ли съдът ,при определяне предмета на делото, да изходи от изложените в исковата молба обстоятелства; Следва ли съдът служебно да следи за прилагане на императивни правни норми, съответно служебно да следи дали са спазени предпоставките по чл.3 ЗОПДИППД/отм./за провеждане на производство по отнемане на имущество,придобито от престъпна дейност; Длъжен ли е решаващият съд да обсъди всички относими и допустими доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и доводите и възраженията на страните.
Въззивният съд се е произнесъл в обема на търсената с искането защита, обсъдил е релевантните за спора доказателства и е изложил правни съображения.В тази връзка твърдението за необсъждане на възражението за нищожност на договора за покупко-продажба на л.а.Т., модел Л. К., е несъстоятелно, тъй като съдът е изложил мотиви, че заявеното за първи път с въззивната жалба оспорване на договора е преклудирано.
Решението на САС не е постановено в противоречие с ТР № 1 от 9.12.13г.по т.д.1/2013г.на ОСГТК на ВКС.Нормите на чл.3 ал.1 -3 ЗОПДИППД/от./са императивни, тъй като определят основанията за отнемане в полза на държавата на имущество,придобито от престъпна дейност.Решаващият съд е извършил такава преценка, при която е приел,че са налице предпоставките,визирани в закона – ответникът А. С. А. е признат за виновен с влязла в сила присъда за престъпление по чл.3 ал.1 и ал.3 ЗОПДИППД/отм.,което е уредено в чл.354а НК.Неправилната преценка на доказателствата би могла да доведе до необоснованост на решението, която е касационно основание по чл.281 т.3 ГПК,но не е основание за допускане на касационното обжалване.
Въпросът: Може ли съдът в производство по чл.28 ЗОПДИППД/отм./ да отнема имущество, за което се твърди, че е придобито от престъпна дейност, когато мотивираното искане на КОНПИ е направено въз основа на присъда, постановена в друга държава, за извършено от проверяваното лице престъпление в чужбина, която не е призната по реда на чл.463 и сл.НПК, не е разрешаван от въззивния съд.Този довод се прави за първи път пред касационната инстанция. В даденото в т.1 от ТР № 1/2009г.на ОСГТК на ВКС е посочено общото основание за селектиране на касационните жалби, а именно произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда.К. съд, упражнявайки правомощията си по дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.В случая въззивният съд се е произнесъл в рамките на правомощията си по чл.269 ГПК по посочените оплаквания във въззивната жалба,която не съдържа такъв довод.
Не са налице и основанията по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Не е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото въпросът: С оглед практиката на Европейския съд по правата на човека в С. по чл.6 ЕКПЧ, следва ли в производството по чл.28 ЗОПДИППД/отм./ да е засилено служебното начало в процеса и намират ли приложение правилата на ГПК,регламентиращи настъпването на ранни преклузии за възможността да се правят възражения от ответниците.Процесуалните норми на гражданското съдопроизводство по националното право се съдържат в Гражданско процесуалния кодекс, който намира приложение и при разглеждане на производството, развиващо се пред гражданския съд по мотивирано искане на КОНПИ.
Въпросът: Осъществена публична продан на недвижим имот от Агенцията за държавни вземания на основание на присъда на друг съд,с която в полза на друга държава,член на Европейския съюз,е постановена конфискация на посочена стойност,представлява ли „отнето в полза на държавата” или „конфискувано по други закони” имущество по смисъла на чл.1 ал.2 ЗОПДИППД/отм./ също не е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.Осъществената публична продан от АДВ не съставлява конфискация на имущество, а законосъобразно изпълнение на публично задължение съобразно наложената своевременно възбрана през 2005г.Извършената продажба на третото лице е непротивопоставима на КОНПИ поради наложената обезпечителна възбрана върху имота, описан в нот.акт № 180/2000г., на 22.10.07г.В т.3 от Тълкувателно решение № 1/15г.по т.д.№ 1/15г.на ОСГТК на ВКС е дадено разяснение,че вписаните възбрани по реда на чл.397 ал.1 т.1 ГПК не се заличават след провеждане на публична продан на възбранения недвижим имот,освен в изрично предвидените в закона хипотези.
Въпросът: При наличие на нищожен договор за покупко-продажба на МПС,макар и да е налице последваща регистрация на МПС в КАТ,следва ли съдът да приеме,че е налице имущество, придобито от проверяваното лице и подлежи ли същото на отнемане по реда на ЗОПДИППД/отм./ не е обусловил въззивното решение,тъй като съдът е приел за преклудирано възражението за нищожност на договора.
Въпросът: Може ли въззивният съд да тълкува първоинстанционното решение и да постанови своето решение съгласно така извършеното от себе си тълкуване,без да е проведена процедура по чл.250 ГПК и явява ли се процесуално допустимо това решение, не е разрешен в противоречие с решение № 769 от 17.01.11г.по гр.дело № 236/10г.на ІІІ г.о. на ВКС,в което е посочено,че предмет на тълкуване могат да бъдат само пороци,съдържащи се в диспозитива на съдебния акт,които водят до невъзможност да се изведе действителната воля на съда,който го е постановил.В случая въззивният съд не е извършвал тълкуване на първоинстанционното решение, а се произнесъл съобразно правомощията си по чл.269 ГПК.В този смисъл въпросът не е от значение за изхода на спора.
Въпросите във връзка с държавната такса не могат да обосноват допускане на въззивното решение до касационен контрол, тъй като не са от значение за съществото на спора и са предмет на частната жалба.
Част от поставените въпроси са обединени поради своята повтаряемост.
Не следва да се допуска до касационно обжалване и решение № 1063 от 9.05.17г., постановено по реда на чл.247,чл.250 и чл.248 ГПК.
Неоснователни са твърденията за нищожност и недопустимост на решението по изложените по-горе съображения за валидността и допустимостта на основното решение.
Въззивният съд е бил сезиран с искане на М. А. –Р. за допълване, евентуално за поправка на очевидна фактическа грешка във въззивното решение, като е посочила,че не е постановен диспозитив в съдебното решение по въззивната й жалба в частта,с която обжалва отнемането от нея на имущества, принадлежали на ЕТ”Алдини – Александър Александров”.Съдът е приел, че не е налице непълнота в постановения съдебен акт, тъй като се е произнесъл изцяло по въззивните жалби на ответниците М. А. – Р. и А. А. А..Поради липсата на подадена жалба от ответника А. С. А.,в частта,с която е уважено мотивираното искане по чл.28 ЗОПДИППД/отм./ срещу него, същото е влязло в сила като необжалвано.Ето защо е оставил без уважение искането по чл.250 ГПК, както и евентуалното искане по чл.247 ГПК ,като е счел,че липсва несъответствие между формираните мотиви и диспозитив.
Въпросът:Как въззивният съд следва да процедира при положение,че според него е допусната от първоинстанциинния съд очевидна фактическа грешка и въззивната жалба съдържа оплаквания,свързани с тази част на първоинстанционното решение и кой съд е компетентен да поправи очевидни фактически грешки, не може да обоснове допускане на касационното обжалване.Не е налице твърдяното противоречие с решение № 321 от 26.09.12г.по гр.дело № 54/12г.на № г.о.на ВКС,постановено по реда на чл.290 ГПК.В него е посочено, че налице ли е очевидна фактическа грешка, тя може да бъде отстранена по реда на чл.247 ГПК.,т.е.съдът,който е постановил решението. В случая въззивният съд се е произнесъл по молбата, подадена на основание чл.250 ГПК, евентуално чл.247 ГПК и е изложил съображения, които се споделят от настоящия съдебен състав.В диспозитива на първоинстанционното решение подробно са изброени имотите и МПС-та,придобити от А. С. като физическо лице и като ЕТ.
По частната жалба на А. А. А.:
Частната жалба на А. А. е подадена срещу решение № 2229/5.12.16г.на Софийски апелативен съд по в.гр.дело № 2825/12г.в частта,с която е осъден да заплати по сметка на САС сумата 16 612.86 лв – държавна такса по въззивната жалба,и в частта,с която е осъден да заплати на КОНПИ половината от 2000 лв – разноски по делото.
Частният жалбоподател излага съображения, че е лице по чл.9 ЗОПДИППД/отм./, който не отговоря за свое виновно поведение и съответно не следва да дължи държавни такси и разноски по делото.
Настоящият съдебен състав намира тези доводи за неоснователни.Производството, образувано по мотивирано искане на КОНПИ по чл.28 ЗОПДИППД/отм./,се развива по реда на ГПК и по отношение на таксите и разноските са приложими правилата на чл.78 ГПК.Независимо че частният жалбоподател е лице по чл.9 ЗОПДИППД/отм./, в качество си на ответник дължи на общо основание разноски.В случая съдът правилно е приложил разпоредбата на чл.77 ГПК. В разноските по производството се включва и дължимата държавна такса.Констатирал е, че по въззивната жалба е внесена сумата 1715 лв, която не съответства на обжалваемия интерес, поради което законосъобразно е осъдил А. да заплати държавна такса в размер на 16 612.86 лв в полза на САС,представляваща разликата до пълния размер на дължимата държавна такса по въззивната жалба в полза на САС.
При липса на средства за заплащане на държавната такса има предвидена възможност по ЗОПДИППД /отм./за заплащането й от отнетото имущество.
Разноските за юрисконсултско възнаграждение в полза на КОНПИ са определени в рамките на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения частната жалба следва да бъде оставена бе уважение.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 2299 от 5.12.16г. и решение № 1063 от 9.05.17г., постановени по в.гр.дело № 2825/12г.на Софийския апелативен съд, по касационните жалби на М. К. А. – Р. и А. А. А..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на А. А. А. срещу решение № 2299 от 5.12.16г.по в.гр.дело № 2825/12г.на Софийски апелативен съд в частта за разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.