4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 892
София, 19.11.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 2607 по описа за 2018 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. В. Г. чрез адв.М. В. против решение № 47 от 14.03.18г.по в.гр.дело № 479/17г.на Добричкия окръжен съд,с което е потвърдено решение № 58 от 21.07.17г.по гр.дело № 111/17г.на Генералтошевския районен съд.С него са отхвърлени главните искове по чл.42 ал.2 и чл.26 ал.2 предл.5 ЗЗД и евентуалния иск по чл.31 ал.1 ЗЗД ,предявени от същата страна против П. В. К. и П. И. К.,за обявяване на относителна недействителност, нищожност и евентуално унищожаване на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 10.09.03г.,обективиран в нот.акт № 175/10.09.09г.,с който М. Н. И. е прехвърлила на П. В. К. по време на брака й с П. И. К., ? ид.част от съсобствен недвижим имот,представляващ нива с площ от 126 дка в [населено място],общ.Г..Т., срещу грижите, които приобретателката е полагала за прехвърлителката от 6 години до този момент и тези,които ще полага занапред до края на живота й, като й осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водила досега, лично или чрез трето лице.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК към касационна жалба се сочат основанията по чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК .Под формата на въпроси се излагат доводи по същество на спора.
В отговор по чл.287 ГПК ответниците по касационната жалба П. и П. К. молят да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено,че ищцата М. Г. и ответницата П. К. са дъщери на починалата на 11.09.09г.М. И..Ден преди смъртта си,на 10.09.09г.с пълномощно с нотариална заверка на подписа е упълномощила дъщеря си П. К. да се разпореди в своя полза със собствените й поземлени имоти.По силата на това пълномощно, на същата дата, с договор, оформен с нот.акт № 175/2009г.,упълномощената П. К. е прехвърлила на себе си ? ид.част от процесната нива,за грижите,които е полагала за майка си от 6 години досега и за тези,които ще полага занапред до края на живота й,като й осигури спокоен и нормален живот,какъвто е водила досега,лично или чрез друго лице.Установено е, че към 10.09.09г. прехвърлителката е била лежащо болна, с увредено общо физическо състояние, подложена на манипулации – венозни вливания.Направен е извод от съда, че общото й здравословно състояние, допълнително усложнено от включена система за вливания, съвкупно с възрастта й, са рефлектирали върху писмената й дейност и съответно е налице хипотезата на чл.579 ал.2 ГПК, изискваща приложението на чл.189 ал.1 ГПК – вместо подпис, документът да носи отпечатък от десния палец. Прието е,че нотариалното удостоверяване не е нищожно, респективно не е налице нищожност на сделката по иска с правно основание чл.42 ал.2 ЗЗД.
Изложени са съображения за неоснователност на иска по чл.26 ал.2 пр.5 ЗЗД, като е посочено,че от събраните доказателства не може да се приеме,че договорът не отговаря на неговата външно изразена цел – да се прехвърли имот срещу минали и бъдещи грижи.
Съдът е приел неоснователност и на евентуалния иск по чл.31 ал.1 ЗЗД за унищожаемост на договора,като е счел,че не са налице нито една от двете хипотези, при които е допустимо да се иска унищожение на договор на това основание след смъртта на лицето – липсват твърдения и доказателства преживе на М. И. да е искано поставяне под запрещение, както и данните във връзка със съставянето на пълномощното не пораждат съмнения за неадакватно поведение на прехвърлителката.
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
Общото основание за селектиране на касационните жалби е произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело,за формиране решаващата воля на съда,но не и за правилността на обжалваното решение,за възприемането на фактическата обстановка от съда или за обсъждане на събраните по делото доказателства
Посочените в изложението към касационната жалба и в самата касационната жалба въпроси са фактически,а не правни.Отнасят се до преценката на доказателствата,въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение за това, дали определени факти са се осъществили или не.Оспорването на доказателствените изводи на решаващия съд не е основание за допускане до касация.Те могат да бъдат предмет на касационна проверка по реда на чл.293 ГПК,но само след допуснато касационно обжалване.
Процесиалноправните въпроси имат характер на касационни оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и не могат да обосноват допустимост на касационното обжалване.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира,че не е налице общото основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допустимост на касационното обжалване.
С оглед изхода на спора жалбоподателката следва да заплати на ответницата по жалбата направените за тази инстанция разноски за адвокатско възнагражение.Ответниците по жалбата са представили договор за правна помощ,от който е видно ,че за изтовяне на отговор на касационната жалба са заплатили на адв.Т. Т. сумата 2000 лв.С молба от 27.09.18г.жалбоподателката е направила възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и е поискала редуцирането му до размера,посочен в Наредба № 1/2004г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Основателно е възражението за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение,заплатено от ответниците по жалбата. Съгласно чл.9 ал.3 от Наредба № 1/ 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният размер за изготвяне на отговор на касационна жалба с основания за допускане на касационното обжалване е в размер на 500 лв.Като взе предвид обема и съдържанието на извършената от пълномощника на ответника по жалбата адвокатска работа – подробен отговор,както и че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, настоящият състав намира, че адвокатското възнаграждение в размер на следва да бъде редуцирано до размер от 500 лв.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 47 от 14.03.18г.,постановено по в. гр.дело № 479/17г.на Окръжен съд – [населено място].
ОСЪЖДА М. В. Г. ,с Е. [ЕГН] да заплати на П. В. К., с Е. [ЕГН] и П. И. К.,с Е. [ЕГН] сумата 500 лв /петстотин/разноски за адвокатско възнаграждение за ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.