1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 512
София, 05.06.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание двадесет и втори май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 845 по описа за 2018год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Окръжна прокуратура – Б. срещу решение № 6495 от 22.12.17г.по в.гр.дело № 538/17г.на Окръжен съд – Благоевград,с което е потвърдено решение № 1116 от 21.04.2017г., постановено по гр.дело № 940/16г.на Районен съд – Сандански, в осъдителната му част.С него Прокуратурата на РБългария по иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ е осъдена да заплати на И. А. Г. сумата 12 000 лв,представляваща обезщетение за неимуществени вреди,вследствие на незаконно обвинение в престъпление, по което е оправдан с влязла в сила присъда,ведно със законната лихва от 25.10.13г.до окончателното изплащане.
В останалата част,с която искът е отхвърлен за разликата над 12 000 лв до пълния предявен размер от 25 000 лв, първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано.
В изложението по чл.284 ал.1 т.3 от ГПК касаторът поддържа,че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса за справедливото обезщетяване за неимуществени вреди.Сочи и основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса: Как съдът е приел,че са ограничени социалните контакти на д-р И. Г. и е намалял броя на пациентите му,след като няма данни за периода преди привличането към наказателна отговорност и след това,за да се сравнят данните обективно.
Ответникът по жалбата И. Г. счита,че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК, приема следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че И. Г. е бил привлечен като обвиняем с постановление от 13.12.07г.за престъпление по чл.311 ал.1 вр.чл.20 ал.2 НК – за извършено на 16.05.06г. при условията на съизвършителство и в съучастие с други лица, в качеството му на длъжностно лице – лекар в Л., съставяне на официален документ – болничен лист за временна нетрудоспособност, в който са били отразени неверни обстоятелства, с цел да бъде използван като доказателство за обстоятелства пред Управление”Пътни такси и разрешителни”.С присъда, влязла в сила на 26.10.11г., е бил признат за невиновен по така повдигнатото обвинение и оправдан.Срещу него не е взета мярка за неотклонение. Направен е извод от съда, че като резултат от процесното наказателно производство ищецът е търпял неимуществени вреди – морални болки и страдания,за възмездяването на които е счел, че сумата от 12 000 лв справедливо ще го обезщети.При определяне размера на обезщетението е взето предвид, че наказателното производство е продължило близо четири години,че ищецът е публична личност, ползваща се с авторитет сред колеги и пациенти.Съобразено е,че е изпитвал психически дискомфорт, чувство на неудобство пред обществото, ограничил е контактите си, намалял е броят на пациентите му.
Настоящият съдебен състав счита,че в разглеждания случай поставеният от касатора въпрос за критериите за справедливост при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление по смисъла на чл.52 ЗЗД, е от значение за изхода на спора и е разрешен в противоречие с практиката на ВКС/ решение № 832 от 10.12.10г.по гр.дело № 593/10г.на ІV г.о.; решение № 480 от 23.04.13г.по гр.дело № 85/12г.на ІV г.о.; решение № 321 от 26.11.14г.по гр.дело № 2516/14г.на ІV г.о./ което обуславя допустимост на касационното обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като посоченият въпрос е фактически и се отнася до преценката на доказателствата от решаващия съд,която може да доведе до необоснованост на решението – касационно оплакване, което подлежи на проверка по реда на чл.281 т.3 ГПК.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 6495 от 22.12.17г., постановено по в. гр.дело № 538/17г.на Благоевградския окръжен съд.
Делото да се докладва на Председателя на ІV го. за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.