1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 457
София, 04.10.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1626 по описа за 2018 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. Х. С. и Й. Д. С. чрез адв.В. Василев от САК и адв.Г. В. от Добричка адвокатска колегия срещу решение № 363 от 11.12.17г.по в.гр.дело № 566/17г.на Пернишкия окръжен съд.С него е отменено решение № 229 от 21.03.16г.по гр.дело № 06854/15г.на Районен съд –Перник и вместо него е постановено друго,с което са отхвърлени предявените от същите страни срещу С. М. Л. и В. М. Л. – Р. искове с правно основание чл.87 ал.3 вр.с чл.189 ал.1 и чл.190 ал.1 ЗЗД за разваляне на договор, сключен с нот.акт № 168,том ІІ, рег.№ 10151,н.д.№ 343 от 29.09.11г.,за покупко – продажба на апартамент № 36,находящ се в [населено място], [улица] бл.12 ет.9 до размер на ? ид.част,и за заплащане /връщане / на сумата 21875 лв – половината от продажната цена на апартамент № 36,ведно със законната лихва върху сумата,считано от 13.10.15г.до окончателното изплащане,както и за заплащане на сумата 5465.13 лв – направените по сключения с нот.акт № 168/11г.разноски.
Решението е постановено след отменително решение на ВКС, състав на ІІІ г.о., постановено по гр.дело № 5037/16г.
Жалбоподателите сочат, че са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по процесуалноправни и материалноправни въпроси, формулирани в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК.Поддържат и основанието за допустимост по чл.280 ал.2 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното решение.
В отговор по чл.287 ГПК ответниците по жалбата С. М. Л. и В. М. Л.- Р. чрез пълномощника им адв.Г. Василев от В. адвокатска колегия считат,че не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК, приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено, че в полза на С. М. С. срещу М. Д. Л. са издадени на основание чл.237 ГПК/отм./изпълнителен лист от 1.03.2001г. по гр.дело № 1145/2000г.на РС-Перник за суми по договор за заем, договорна лихва, законна лихва и разноски, и изпълнителен лист от 15.03.2001г. по гр.дело № 585/2000г.на РС – Перник за суми по договор за заем, договорна лихва,законна лихва и разноски,въз основа на които са образувани изп.д.№ 2162/01г.и изп.дело № 2078/01г.на СИС при РС – Перник, като впоследствие първото изп.дело е присъединено към второто.По изп.дело № 2978/01г.са предприети изпълнители действия,започнали през 2001г.,като на 27.04.01г.е наложена възбрана върху ? ид.ч.от процесния апартамент, съсобствен на длъжника М. Л..По молба на взискателя изпълнителното производство е спряно от съдебния изпълнител на 10.09.01г.на осн.чл.329 б”б”ГПК/отм./.С постановление от 19.01.07г.,на осн.§ 3 от ПЗР на ЗЧСИ, изп.дело № 2078/01г.е изпратено на ЧСИ Е. Д., и е образувано под № 444/07г.
Прието е още,че с нот.акт № 58/2008г. М. и Л. Л. са дарили на ответниците С. и В. Л. процесния недвижим имот, вписан в Службата по вписванията на 8.05.2008г.
Установено е,че по изп.дело № 444/07г.е извършена публична продан на процесния апартамент, състояла се от 20.10.2008г. до 20.11.20008г.,като с постановление за възлагане на недвижим имот от 25.11.08г.на ЧСИ, 1/2 ид.ч.от имота / с посочен в постановлението като собственик длъжника М. Л./е възложена на взискателя С. С..Постановлението за възлагане е влязло в сила на 24.03.2009г.
С нот.акт № 168/29.09.11г.ищците В. и Й. С. са закупили от ответниците С. и В. Л. целия процесен имот за сумата 43 750 лв.
Установено е от приложеното гр.дело № 155/15г.на РС- Перник, че С. С. е предявил иск срещу В. С. и Й. С. за съдебна делба на процесния имот,като ищецът претендирал за ? ид.ч.от него по силата на постановлението за възлагане от 21.11.08г.по изп.д.№ 444/07г.Делото е приключило със съдебна спогодба,с която имотът е поставен в изключителна собственост на С.,срещу което са се задължили да заплатят на С. С. 20 000 лв за неговата ? ид.част.
При тези данни по делото въззивният съд е направил извод, че първоначалното изп.дело № 2078/01г.на СИС при РС-Перник следва да се счита за прекратено на осн.чл.433 ал.1 т.8 ГПК по силата на закона, след изтичане на две години, през които не са извършени изпълнителни действия.С прекратяване на изп.дело действието на възбраната върху процесния имот също е отпаднало,поради което не е имало забраната по чл.453 т.1 ГПК длъжникът М. Л. да се разпорежда на 8.05.08г.с принадлежащата му ? ид.част от процесния апартамент.Посредством дарението от него и другия съсобственик собствеността върху целия апартамент е преминала върху ответниците, като съответно те са я прехвърлили надлежно в пълен обем на ищците – купувачи.Изложени са съображения,че тъй като публичната продан е деривативен способ за придобиване на право на собственост, купувачът става собственик само ако длъжникът е бил собственик на имота.Ето защо съдът е приел,че макар и постановлението за възлагане на процесния имот от 25.11.08г.на ЧСИ да е влязло в сила на 24.03.09г.,права по него не са преминали по отношение на приобретателя по публичната продан,тъй като преди това длъжникът М. Л. е извършил противопоставимо на взискателя разпореждане с целия имот.Въззивният съд е отчел и обстоятелството,че купувачът при публичната продан не е трето добросъвество лице,а взискателят,който е бил страна в изпълнителните производства, в какъвто смисъл са указанията на ВКС в отменителното му решение.
Касационно обжалване на възивното решение следва да се допусне.
Поставените от жалбоподателите въпроси се свеждат до релевантния за изхода на делото правен въпрос: До отмяната на обезпечителната възбрана по реда на чл.402 ал.3 ГПК приложима ли е разпоредбата на чл.433 ал.1 т.8 ГПК относно автоматичното заличаване на наложените възбрани, включително и по отношение на обезпечителна възбрана, наложена от съд, който настоящият съдебен състав счита,че е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Останалите въпроси са във връзка с посочения по-горе въпрос и по тях съдът следва да се произнесе по същество на спора с решението си.
Воден от горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 363 от 11.12.17г. по в.гр.дело № 0566/17г.на Пернишкия окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателите В. Х. С. и Й. Д. С. да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 546.80 лв за разглеждане на касационната жалба в размер на в едноседмичен срок от съобщението.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва да Председателя на ІV г.о. за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.