Решение №445 от 17.5.2019 по гр. дело №1992/1992 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

4

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 445
София 17.05.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1134 по описа за 2019 год.за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Н. Н. Г. чрез адв.М. Г. от АК – В. срещу решение № 388 от 14.12.18г.по в.гр.дело № 444/18г.на Врачанския окръжен съд,с което е потвърдено решение № 487 от 13.06.18г.по гр.дело № 5703/17г.на Врачанския районен съд.С него съдът е изменил постановените по гр.дело № 4081/13г.на РС- Русе мерки относно упражняването на родителските права по отношение на детето В. А. Г., ЕГН [ЕГН], предоставил упражняването на родителските права по отношение на детето на майката Б. К. М.; постановил е детето да живее при майката с постоянен адрес [населено място], [улица], и с настоящ адрес Кралство Великобритания; определил е на бащата А. С. Г. режим на лични отношения с детето, включващ правото да го взема всяка първа и трета събота и неделя от месеца/ от 10ч.в събота до 18ч.на неделя /,коледните и почивни дни през четни години,новогодишните почивни дни през нечетни години,първата половина на пролетната ваканция и половината от лятната ваканция,несъвпадаща с платения годишен отпуск на майката; осъдил е бащата да заплаща на майката като законен представител на детето месечна издръжка в размер на 130 лв ; предоставил е разрешение – заместващо съгласие вместо бащата за издаване на паспорт и да пътува извън границите на РБългария – в Кралство Великобритания, страните от Европейския съюз, Швейцария и Сърбия,придружавано от родител, за срок от 3 години, по начин, че да не се засяга режима на лични отношения с бащата.
Жалбоподателката сочи, че са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по въпросите : 1. Представлява ли изменение на обстоятелствата по смисъла на чл.59 ал.8 СК обявяването на отсъствие на родителя по реда на ЗЛС,комуто са предоставени родителските права,като положението и условията,при които се отглежда детето не се е влошило в резултат на обявеното отсъствие; 2.Как се извеждат основанията за ефикасността на мерките,които определят положението на детето, след като родителят,който желае да му бъдат предоставени родителски права, не желае да бъде изготвен социален доклад по реда на чл.15 от ЗЗакр.Д от социалните служби в Кралство Великобритания и липсва социален доклад относно родителския капацитет и условията за пребиваване на детето в тази държава; 3.При изразено несъгласие на детето да напусне РБългария, чийто гражданин е, за да заживее с другия родител в чужда държава, следва ли да се зачете действието на чл.35 ал.1 от Конституцията на РБългария или се прилага само разпоредбата на чл.127а СК, без да се зачита желанието на детето.
Ответницата по жалбата Б. К. М. не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК, приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено,че А. Г. и Б. М. са родители на детето В., [дата на раждане] С решение № 1373 от 18.07.13г.по гр.дело № 4081/13г.на Врачанския районен съд е утвърдено споразумение,по силата на което упражняването на родителските права по отношение на детето е предоставено на бащата.Установено е от представеното решение № 207 от 21.04.17г.по гр.дело № 1374/17г.на В.,че майката на А. Г. – Н. Г. е била назначена за негов представител на основание чл.8 ЗЛС,тъй като същият с решение № 376 от 14.07.17г.по гр.дело № 2234/17г.на В. е бил обявен за отсъстващо лице по смисъла на чл.9 ЗЛС,като отсъствието датира от 2014г.Прието е ,че ищцата живее и работи във Великобритания от 2015г.Има издаден национален осигурителен номер и регистрация като едноличен търговец.За периода 2015-16г.е получила доходи 3000 паунда от самостоятелна заетост и 10600 паунда като лична помощ, за периода 2016-17г. – 6217 паунда като самонаето лице и 11 000 паунда като лична издръжка.Живее в защитено жилище и има и друго дете, като в периода 20.06.17г.-30.01.18г.е получавала седмична помощ за майчинство от 140.98 лири.От социалния доклад, изготвен от Дирекция „Социално подпомагане”В., е установено, че В. е клинично здрав,ученик е в пети клас,има изграден приятелски кръг, за него полага грижи неговата баба Н. Г.,която осъществява необходимия родителски надзор,подсигурила му е необходимите жилищно – битови условия и в пълна степен е задоволила неговите потребности.По делото не е изготвен социален доклад от Кралство Великобритания, където живее майката, тъй като последната е заявила,че няма финансова възможност да внесе дължимите суми за изготвянето му.
От гласните доказателства е установено,че след раздялата между родителите, детето е било гледано нормално от майката, отишло при баба си във В.,защото майката заминала да работи в чужбина.Изпращала пари и подаръци.Бабата се грижила много добре за детето,помагала му за училище,В. имал отличен успех, спортувал.Били привързани един към друг.
Във въззивното производство повторно са изслушани майката и детето.Б. К. твърди,че е осигурена жилищно и финансово,че бащата на второто й дете и В. са в добри взаимоотношения.Детето В. Г. посочва, че при своята баба си има всичко, обича и майка си, която му се обажда по телефона, но не много често.Не желае да ходи с майка си в Англия, тъй като във В. се чувствал добре, а и изпитвал малко страх да отиде в Англия, поради което засега иска да остане във В. с баба си.
При тези данни по делото въззивният съд е изложил съображения,че в случая не е налице конкуренция между родители, че най-добрия интерес на детето е то да бъде отглеждано от своята майка,която притежава необходимия родителски капацитет да се грижи и да възпитава детето.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по втория въпрос, уточнен от съда съобразно правомощията му по ТР № 1 от 19.02.10г.по т.д.№ 1/09г.на ОСГТК на ВКС,а именно : В производството по иск по чл.127 СК интересите на детето налагат ли съдът да възложи изготвянето на социален доклад относно условията за живот на родителя, който упражнява родителските права, поради противоречието му с практиката на ВКС /р.257 от 1.07.15г.по гр.дело № 711/15г.на ІV г.о. ,р.№ 29 от 2.02.15г.по гр.дело № 4984/14г.на ІV г.о./Съдът следва да следи служебно за интереса на детето, а в случая не е изготвен социален доклад за условията за живеене и отглеждане на детето при майката във Великобритания.
Останалите въпроси следва се разгледат при решаването на спора по същество.
Воден от горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 388 от 14.12.18г. по в.гр.дело № 444/18г.на Врачанския окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателката да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 40 лв за разглеждане на касационната жалба и да представи вносен документ в едноседмичен срок от съобщението.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва да Председателя на ІV г.о. за насрочване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

Scroll to Top