1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 99
София, 08.02.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на шести февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 3292 по описа за 2017 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с § 74 ЗИДГПК /ДВ,бр.86/17г./
Образувано е по повод подадена касационна жалба от П.РБ срещу решение № 40 от 12.05.17г. по в.гр.дело № 80/2017г. на Бургаския апелативен съд в частта, с което е потвърдено решение № 64 от 10.01.17г.по гр.дело № 337/16г.на Ямболския окръжен съд. С него П.РБ е осъдена да заплати на С. Т. Г. сумата от 15 000 лв, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение, на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ.
Касаторът сочи основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по следните правни въпроси: 1.Следва ли при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди,причинени от неоснователно повдигане на обвинение за престъпление и водене на досъдебно и съдебно наказателно производство,по което е била постановена оправдателна присъда,да бъдат съобразени само онези обстоятелства, по отношение на които понесените от пострадалото лице болки и страдания са в изискуемата от законодателя в чл.4 ЗОДОВ каузална връзка; 2. Следва ли съдът да отчете всички правнорелевантни обстоятелства,относими към размера на присъденото обезщетение; 3. При определяне на справедливия размер на обезщетението за вреди, длъжен ли е съдът да отграничи вредите,търпяни в резултат на постановена оправдателна присъда от тези по издадена осъдителна присъда спрямо същия ищец.
Ответникът по жалбата С. Т. Г. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК ,приема за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима.Подадена е срещу решение по въззивно дело с цена на иска над 5 000 лв – исковата претенция е за сумата 45 000 лв обезщетение за неимуществени вреди.
В разглеждания случай не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационното обжалване.Посочените от касатора въпроси се свеждат до критериите при определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от водено незаконно наказателно производство по справедливост.Същите са от значение за изхода на спора,но са разрешени в съответствие със задължителната практика на ВКС,в т.ч.ТР № 3/04.на ОСГК на ВКС,тъй като при подлежащите на обезщетяване вреди и размера на обезщетението съдът е спазил изискването да подходи конкретно съобразно установените факти по делото.В случая е установено,че ищецът е бил обект на наказателно преследване, продължило три години и девет месеца.С постановление от 31.08.09г. С. Г. е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.115 НК – умишлено убийство с огнестрелно оръжие,като на 3.09.09г.от ЯОС спрямо него е взета мярка за неотклонение „задържане под стража”,изменена от БАС на 10.09.09г.в „домашен арест”.С постановление от 10.02.10г. обвинението е изменено в по-тежко – квалифицирано убийство по чл.116 ал.1 т.6 пр.1 НК,като е повдигнато обвинение и за друго престъпление по чл.339 ал.1 НК – незаконно притежаване на оръжие и боеприпаси.Образувано е нохд № 107/10г.на ЯОС,приключило с оправдателна присъда по обвинението по чл.116 НК и с осъдителна по обвинението по чл.339 НК.След отмяна от въззивната инстанция, делото е върнато за ново разглеждане, образувано е нохд № 488/11г.на ЯОС, по което е постановен същия резултат.Наказателното производство е приключило с потвърждаващо присъдата решение от 10.06.13г.по н.д.№ 674/13г.на ВКС.Преценено е от въззивния съд,че в резултат на наказателното производство ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в стрес и притеснения, свързани с неизвестността от изхода на делото, установени от свидетелските показания.Трудно понесъл задържането под стража,а след това и домашния арест в апартамента в [населено място]. Станал по-затворен, по – нервен, влошило се здравословното му състояние.От назначената съдебно-медицинска експертиза била установено,че Г. страда от психиатрично разстройство –„трайна промяна на личността след катастрофални преживявания”,както и от захарен диабет тип 2.Съдът е възприел заключението на експертите за наличието на причинно-следствена връзка между влошеното здравословно състояние на ищеца и воденото срещу него наказателно производство, която връзка обаче не е единствена,а е част от комплексна психотравма,наред с случилия се инцидент,последвалата частична осъдителна условна присъда и наследствена обремененост за заболяването диабет. При определяне размера на обезщетението въззивният съд е взел предвид всички тези обстоятелства,като наред с това е отчел причинната връзка между влошеното здравословно състояние и наследствената обремененост, както и че по същото наказателно производство ищецът е бил признат за виновен и е осъден за друго тежко умишлено престъпление.С оглед на изложеното е приел,че сумата от 15000 лв е справедлив размер, който да репарира претърпените вреди от неимуществен характер. В утвърдената съдебна практика се приема,че справедливото обезщетяване,каквото изисква чл.52 от ЗЗД,на всички неимуществени вреди,означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията,на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно,а не по общи критерии.Пострадалото лице следва,както изисква закона,да бъде обезщетено в пълен и справедлив размер и той е различен за всеки отделен случай.В този смисъл са решение № 407 от 26.05.10г.,по гр.дело № 1273/09г.на ВКС,ІІІ г.о.,решение № 708 от 14.01.11г.по гр.дело № 1389/09г.на ВКС,ІV г.о., и др.,постановени по реда на чл.290 ГПК,в т.ч.и приложените към касационната жалба решения,в които е даден отговор на въпроса относно съдържанието на понятието”справедливост” като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди.Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост.
С оглед изхода на спора касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата направените пред ВКС разноски в размер на 1575 лв съгласно представения списък по чл.80 ГПК.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 40 от 12.05.17г.по в.гр.дело № 80/17.на Бургаския апелативен съд.
ОСЪЖДА П.РБ да заплати С. Т. Г. от [населено място],[жк] вх.Д ап.12 сумата 1575 лв/хиляда петстотин седемдесет и пет/разноски пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.