4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 528
София, 17.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на седми май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1431 по описа за 2019 год. за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Л. М. А. чрез адв.Р. С. и адв.К. Н. против решение № 475 от 21.01.19г.по в.гр.дело № 1345/18г.на Софийски градски съд в частта, с която е потвърдено решение № І-025-258050/2.11.17г.по гр.дело № 54811/16г.на Софийския районен съд, І ГО, 25 състав в частта,с която е отхвърлени исковете на същата страна против В. Д. Т. за разликата над 207 лв до пълния предявен размер от 7100 лв, представляваща невърнат остатък от предоставени клиентски средства, за разликата над 42 лв до 2067.09 лв лихва за забава за периода от 2.10.14г.- 29.09.16г., както и за сумата от 4200 лв, представляваща недължимо заплатено по два договора за правна защита и съдействие от 19.11.13г. адвокатско възнаграждение и за сумата 1222.78 лв, представляваща лихва за забава върху главницата 4200 лв за периода 19.11.13г.- 29.09.16г.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът сочи основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по следните въпроси: Правилно ли съдът е приел,че парични средства по сметката на адв.В. Т. са били налични на 10.12.13г.,а не на 9.12.13г.,когато е съставено платежното нареждане; Правилно ли съдът е приел,че в конкретния случай Л. А. е превел на 10.12.13г.сумата,определена от ЧСИ В. по сметка на адв.Т., като по този начин е допринесъл да не се изпълни възложеното от него закупуване на недвижимия имот, предмет на съдебно изпълнителната продан; Като не е оспорено от ответника платежното нареждане и превода,извършен с него,налице ли е нарушение на диспозитивното начало,след като съдът се е произнесъл относно датата на захранване на сметката му.
В отговор по чл.287 ГПК ответникът по жалбата В. Д. Т. моли да не се допуска въззивното решение до касационен контрол.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение, като прецени наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване,намира следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните е възникнало облигационно правоотношение въз основа на сключен договор за правна защита и съдействие от 19.11.13г.за осъществяване на процесуално представителство по изп.дело № 1451/11г.на ЧСИ В. във връзка с участието на Л. А. като наддавач в публична продан на недвижим имот- апартамент № 132,находящ се в [населено място],/адрес/,при уговорено възнаграждение 500 лв. Представен е и втори договор за правна защита и съдействие от същата дата,в който е уговорено, че в изпълнение на т.4 от първия договор, се дължи възнаграждение в размер на 3700 лв,или общо 4200 лв, което е заплатено от клиента на адв.Т..С оглед характера на договора въззивният съд е приел,че отношенията между страните са такива по договор за поръчка,с който довереникът се е задължил да извърши възложените от доверителя правни действия / чл.284 ЗЗД/.Установено е,че адв.Т. е участвал в качеството на пълномощник на ищеца в публичната продан,както и че е внесъл задатък в размер на 6893 лв по изп.дело № 1451/11г.2, както и че ищецът е бил обявен за купувач за цена от 68 930 лв.Цената на имота е следвало да бъде преведена по сметка на ЧСИ в едноседмичен срок от обявяването на ищеца за купувач, или срокът за плащане е бил до 9.12.13г.По отношение на спорното между страните обстоятелство- дали след обявяването на А. за купувач на имота е била преведена цялата сума по клиентска сметка на адв.Т., който от своя страна е следвало да я преведе по сметка на ЧСИ, въззивният съд е приел,че Л. А. не е доказал при условията на пълно и главно доказване, че е изпълнил задължението си да преведе по сметка на адвоката цялата продажна цена.Установено е,че по клиентската сметка на ответника са били преведени 30 800 лв, но в срок не е преведен остатъкът до пълната цена.Съдът е изложил съображения, че не е доказано по делото,че преведената на 9.12.13г. от третото лице Д. Б. сума в размер на 46 500 лв, с оглед сключения между страните договор за правна помощ,е постъпила по клиентската сметка на адв.Т. в срок, на същия ден.Ето защо, е направен извод, че изправна страна по договора е ответникът, който, поради нестаналата продажба, е възстановил на ищеца сума в размер на 23 700 лв.
При тези данни по делото въззивният съд е счел, че ответникът е изпълнил е задълженията си по договора за правна помощ и съответно исковата претенция за сумата 4200 лв, платена като възнаграждение за осъществената поръчка, е неоснователна.По отношение на претенцията за връщане на предоставените клиентски средства за разликата над 207 лв до пълния размер от 7100 лв съдът е приел следното: Сумата от 6893 лв, внесена като задатък за участие в публичната продан е била задържана от ЧСИ на основание чл.493 ал.1 ГПК и предвид възприетото становище, че невъзлагането на имота не е поради неизпълнение от страна на адв.Т.,а поради неизпълнение на клиента му, то адвокатът не следва да връща тази сума.
В частта, с която е отхвърлен искът за връщане на сумата 4200 лв, представляваща адвокатско възнаграждение, въззивното решение не подлежи на обжалване на основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК и в тази й част касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане.
В останалата част въззивното решение не следва да се допуска до касационен контрол на основание на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
В ТР № 1 /19.02.10г.по т.д.№ 1/09г.на ОСГТК на ВКС е дадено разяснение,че общото основание за селектиране на касационните жалби е произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело,за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.Формулираните от касатора въпроси са фактически, отнасят се до преценката на доказателствата, въз основа на която съдът е изградил вътрешното си убеждение за това дали са се осъществили определени факти. Оспорването на доказателствените изводи на решаващия съд не е основание за допускане на касационно обжалване.Те могат да бъдат предмет на касационна проверка по реда на чл.293 ГПК,но само след допусната касация.
С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК в полза на ответника по жалбата следва да присъдят направените пред ВКС разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв.
Воден от горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Л. М. А. против решение № 475 от 21.01.19г.по в.гр.дело № 1345/18г.на Софийски градски съд в частта, с която е потвърдено решение № І-025-258050/2.11.17г.по гр.дело № 54811/16г.на Софийския районен съд, І ГО, 25 състав в частта, с която е отхвърлен искът по чл.79 ал.1 вр.с чл.284 ал.2 ЗЗД за сумата 4200 лв.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 475 от 21.01.19г. по гр.дело № 1345/18г.на Софийски градски съд в останалата част.
ОСЪЖДА Л. М. А.,с ЕГН [ЕГН] от [населено място],/адрес/ да заплати на В. Д. Т., с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица],партер сумата 2000 лв /две хиляди/ представляваща адвокатско възнаграждение за ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.