3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 967
София, 13.10.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на десети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1131 по описа за 2017 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. А. А. чрез адв.С. Ч. срещу решение № 297 от 21.10.16г.по в.гр.дело № 1251/16г.на Старозагорския окръжен съд,с което са потвърдени решение № 20 от 7.04.16г.и допълнително решение от 11.05.16г.,постановени по гр.дело № 245/15г.на Чирпанския районен съд.С решение № 297/21.10.16г. е прогласена на основание чл.26 ал.2 ЗЗД нищожност на договор за аренда на земеделска земя от 6.12.13г.с нотариално заверени подписи от нотариус Л. И.,рег.№ 090 на НК,с район на действие РС-Ч.,като сключен при липса на съгласие и на основание чл.108 ЗС ответницата Д. А. А. е осъдена да предаде на ищците Р. Х. Д.,И. Х. Д.,Д. Р. Т.,М. Т. Д.,П. И. Д. и О. И. Д. владението върху процесните земеделски земи.С допълнителното решение от 11.05.16г.ответницата е осъдена да заплати на ищците сумата 1755.63лв,представляваща обезщетение по чл.73 ал.1 ЗС,като в останалата част искът е отхвърлен.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът счита,че са налице основанията на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по следните правни въпроси: 1.Какви другари са съсобствениците на недвижим имот,отдаден под наем или аренда в производство,образувано по иск на част от съсобствениците за обявяване нищожност на договора за аренда; 2.Води ли до нищожност на договора за аренда невписването в съответните регистри на пълномощно с нотариална заверка на подписите на страните, въз основа на което са представлявани съсобствениците на земята; 3.Липсва ли съгласие за сключване на договора за аренда от страна на съсобственика упълномощител /и пълномощното не е вписано в съответните регистри/,когато от останалите доказателства се установява,че той е приемал арендните плащания; 4.Следва ли съдът да обсъди евентуалното трансформиране на договора за аренда в договор за наем,когато са изложени такива доводи от страната.Въвежда се и оплакване за недопустимост на обжалваното решение.
Ответниците по жалбата чрез адв.П. Т. считат,че не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК за допустимост на касационното обжалване.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено,че с решение № 22.27/10.04.95г., решение № 22 от 19.05.95г.на ПК [населено място] и решение № 7 от 15.04.11г.по гр.дело № 438/10г.на РС Чирпан по иск с правно основание чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ, процесните земеделски имоти са възстановени на наследниците Р. Д. Х. – ищците ,заедно с Д. Р. Д. и М. В. М..С договор за аренда на земеделска земя от 6.12.13г.,сключен между ответницата Д. А. А. като арендатор и Д. П. Д.,като пълномощник на Д. Р. Д.,с пълномощно рег.№ 32 от 1.12.10г.,заверено от Кметство [населено място],като арендатор,са предоставени процесните земеделски земи,находящи се в землището на [населено място],за временно възмездно ползване за срок от 25 години.Установено било,че в регистъра за извършени нотариални заверки и пълномощни на Кметство [населено място] няма заверено и липсва пълномощно рег.№ 32 от 1.12.10г.Прието е от показанията на св.Д. Д.,че заверката на пълномощното от кмета на [населено място] – Д. И. Д.,е била извършени в [населено място],по време на раздаване на рентата.Въз основа на тези факти съдът е направил извод,че нотариалното действие – нотариално удостоверяване на подписа на Д. Д. и датата на процесното пълномощно,извършени от кмета на [населено място],е осъществено извън териториалната му компетентност,което на основание чл.576 вр.с чл.573 ал.1 и чл.589 ал.2 ГПК и чл.83 ЗННД,обуславя неговата нищожност. Прието е,че след като пълномощното с рег.№ 32/1.12.10г.е нищожно,в него не е обективирана волята на Д. Д.,изразяваща се в съгласие за сключване на договора от пълномощника,то и изповяданата сделка е също нищожна.С оглед на това е приет за основателен и искът за предаване на владението върху процесните земеделски земи,като въззивният съд е счел за неправилна правната квалификация на първоинстанционния съд по чл.108 ЗС ,а го е квалифицирал по чл.34 ЗЗД.
С допълнителното решение от 11.05.16г.е уважен и искът по чл.73 ЗС за заплащане на обезщетение за ползване на земеделските имоти в полза на ищците в размер на 1755.63 лв, след приспадане дела на неучаствалите в делото съсобственици,съобразно заключение на вещо лице.
Съгласно т.1 от ТР № 1/19.02.10г.по тълк.дело № 1/09г.на ОСГТК на ВКС,ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е процесуално недопустимо,ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол и по правен въпрос,който не е посочен от жалбоподателя,а в случая такова основание е въведено в касационната жалба.За проверка на процесуалната допустимост на решението,с оглед неучастието по делото на Д. Р. Д. като страна по упълномощителната сделка, настоящият състав счита,че следва да допусне касационното му обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 297 от 21.10.16г., постановено по в.гр.дело № 1251/16г.на Старозагорския окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателката Д. А. в едноседмичен срок да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 418 лв по сметка на ВКС и да представи доказателства за това.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва на Председателя на ІV г.о.за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.