5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 748
София, 28.09.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1408 по описа за 2018 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба,подадена от [фирма] [населено място] чрез адв.Л. А. срещу решение № 7998 от 28.11.17г.по в.гр.дело № 8724/17г.на Софийски градски съд,с което е потвърдено решение от 2.05.17г. по гр.дело № 29556/16г.на СРС,34 състав.С него касаторът е осъден да заплати, на основание чл.93 ал.1 изр.2 ЗЗД, солидарно на Й. В. К. и А. Х. К. сумата 9113 евро – част от двоен размер на задатък по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 13.01.16г.,ведно със законната лихва,считано от 2.06.16г.
В изложението по чл.284 ал.1 т.3 от ГПК касаторът поддържа,че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по следните въпроси: Изпълнено ли е задължението за полагане на дължимата грижа, проверката по персонална партида на собственика при спазване на законовите разпореждания на чл.39 ПВ ? Необходимо ли е собственик на имота да извършва проверка и по имотна партида,за да се счита,че е положил дължимата грижа? ; Счита ли се за неизпълнение задължението на страната по смисъла на чл.93 ал.2 изр.2 ЗЗД,когато се явява невярна декларацията на продавача,че имотите не се обременени с тежести,при положение,че същите нямат правно действие; Счита ли имотът, обременен с тежести, когато има вписани възбрани,които нямат правно действие?
В отговор по чл.287 ГПК ответниците по жалбата Й. В. К. и А. Х. К. считат,че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
За съвместно разглеждане в касационното производство е присъединена частна жалба от [фирма] срещу определение № 2317 от 13.01.17г.срещу определение № 2317 от 13.01.17г.на Софийски градски съд по гр.дело № 8724/17г.,с което е оставена без уважение молба на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото решение № 7998 от 28.11.17г.в частта за разноските.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК, приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено,че с предварителен договор от 13.01.16г.ответникът [фирма] е обещал да продаде на ищците Й. В. К. и А. Х. К. апартамент и паркомясто до 26.02.16г.Дружеството се е легитимирало като собственик чрез постановление за възлагане от 20.06.11г.на ЧСИ. В клаузата на чл.5.2 от договора продавачът е декларирал, че е единствен собственик на имотите, същите не са обременени с вещни или облигационни тежести,като ипотеки, възбрани и други,трети лица нямат права върху тях, по отношение на имотите не се водят и няма основание да се приеме,че ще се заведат правни спорове,вкл.изпълнителни дела,които да засегнат правата на купувачите,представените от него документи са автентични и няма обстоятелства,които да доведат до пълна или частична евикция по вина на продавача.Съдът е направил извод, че е налице хипотезата на чл.93 ал.2 изр.2 ЗЗД вр.с чл.5.8 от предварителния договор купувачите едностранно да прекратят договора и да получат обратно платения от тях задатък в двоен размер, тъй като ответникът е заявил неверни обстоятелства по чл.5.2 от договора относно това,че имотите не са обременени с тежести.От справките от Агенция по вписванията било установено,че към момента на сключване на предварителния договор от 13.01.16г.върху обещания апартамент има наложени и незаличени две възбрани,съответно вписани на 27.07.10г.и на 4.08.10г.Изложени са съображения, че обещателят не е положил дължимата грижа да узнае за възбраните върху собствения му имот, с оглед публичността на вписването.Първата вписана възбрана върху имота не се е погасила по право с последващото възлагане в полза на ответника, като в тази връзка е прието,че нормата на чл.175 ЗЗД в случая не намира приложение, тъй като се отнася до ипотеките, но не се отнася за наложените възбрани.Ето защо е прието,че наличието на две вписани и незаличени възбрани върху обещания имот при сключване на предварителния договор, не само опровергава декларацията на обещателя по чл.5.2 от същия договор, но и възникват предпоставки за водене на дела и претърпяване на евикция от ищците при сключване на окончателен договор.Прието е още, че уговорката за връщане на задатъка не е нищожна поради нарушен принцип за справедливост и спазване на добрите нрави по чл.26 ал.1 ЗЗД, нито е прекомерна по смисъла на чл.93 ал.2 ЗЗД.
Не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване – разрешен правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна поради неточно тълкуване на съдебна практика,или за осъвременяване тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото,когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Настоящият случай не е такъв.На посочените от касатора въпроси е даден отговор в Тълкувателно решение № 1/15г.по т.д.№ 1/15г.на ОСГТК на ВКС- т.3,в което е посочено,че вписаните възбрани по реда на чл.397 ал.1 т.1 ГПК или наложени в производство по индивидуални принудително изпълнение по чл.451 ГПК и чл.452 ал.2 ГПК не се заличават след провеждане на публична продан на възбранения недвижим имот,освен в изрично предвидените от закона случаи.
При данните по делото,че към момента на сключване на договора върху процесния имот има вписани две възбрани,които не са заличени и че обещателят по предварителния договор не е изпълнил поетото в чл.5.2 задължение, съдържащо декларация,че имотите не са обременени с тежести,като ипотеки,възбрани и др.,решаващите изводи на въззивния съд, че е налице хипотезата на чл.93 ал.2 ЗЗД купувачите едностранно да прекратят договора и да получат обратно платения от тях задатък в двоен размер, не са в отклонение от задължителната практика.
По частната жалба на [фирма]:
Частната жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт по реда на чл.274 ал.2 ГПК.В т.24 от ТР № 6/13г.на ОСГТК на ВКС е посочено,че определението на въззивния съд за допълване или изменение на въззивното решение в частта за разноските се обжалва по реда на чл.274 ал.2 ГПК.
С обжалваното определение въззивният съд е оставил без уважение молбата на [фирма] за изменение в частта за разноските на въззивното решение от 28.11.17г.чрез намаляване като прекомерно на адвокатското възнаграждение,платено от въззиваемите Й. и А. К.,като е счел,че същото в рамките на минимума по чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и че делото се отличава с известна фактическа сложност.
С разпоредбата на чл.78 ал.5 ГПК е предвидена възможността да бъде намалено заплатеното от страната възнаграждение за адвокат в случаите,когато е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото.ВКС намира,че в конкретния случай присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лв не съответства на стойността на положения от процесуалния представител на въззиваемите адвокатски труд,отнесена към действителната фактическа и правна сложност на делото.Пред въззивния съд пълномощникът на въззиваемите е представил писмен отговор и е осъществил процесуална защита в съдебно заседание. Минималният размер на адвокатското възнаграждение на адв.Й., определено съгласно чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1 /2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е 1076.54 лв.При съобразяване на задължителните указания на т.3 от ТР № 6/6.11.2013г.на ВКС, ОСГТК,настоящият състав намира, че адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено в размер на 1100 лв.
С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК касаторът следва да заплати на ответниците по жалбата и направените пред ВКС разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3500 лв.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 7998 от 28.11.17г.,постановено по в. гр.дело № 8724/17г.на Софийски градски съд.
ОТМЕНЯ определение № 2317 от 30.01.18г.по гр.дело № 8724/17г.на Софийски градски съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание чл.78 ал.5 ГПК като прекомерно присъденото с въззивното решение от 28.11.17г. адвокатско възнаграждение в полза на Й. В. К. и А. Х. К. от 1800 на 1100 лв.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място],[жк], [улица] да заплати на Й. В. К. и А. Х. К., двамата с адрес: [населено място], [улица], сумата 3 500 лв – разноски за касационната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.