5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 461
София, 23.05.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на осми май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 281 по описа за 2018 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 84 от 6.06.17г.по в. гр.дело № 113/17г.на Софийски апелативен съд е потвърдено решение № 151 от 27.07.16г.по гр.дело № 187/16г.на Шуменския окръжен съд,с което е прогласена недействителността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ У. № ІІ -284 от кв.16 по плана на кв.Д.,гр.Ш.,заедно с построените в него къща и стопански постройки, сключен на 13.02.2008г.,между Б. И. М., чрез пълномощника си Н. Г. Х.,като продавач и Р. Х. М., като купувач, по време на брака му с Х. А. М., извършен с нотариален акт/ №/,том І,рег. № 325, дело /№/,по иска с правно основание чл.42 ал.2 ЗЗД,предявен от А. Б. М., представлявана от настойника си М. Г. П., чрез пълномощника си Е. Ж. М.,и М. Б. М.,представлявана от Л. С. Г., действаща като майка и законен представител, срещу Р. Х. М. и Х. А. М..
Със същото решение е прието за установено по предявения от А. Б. М., представлявана от настойника си М. Г. П., чрез пълномощника си Е. Ж. М.,и М. Б. М.,представлявана от Л. С. Г.,действаща като майка и законен представител,срещу Н. Н. Г., отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл.124 ал.1 ГПК,че ответницата не е собственик на посочения по-горе недвижим имот.
Постъпила е касационна жалба от Р. Х. М. и Х. А. М. срещу въззивното решение с оплаквания за неправилност поради нарушения на материалния и процесуалния закон.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по следните правни въпроси: 1.Допустимо ли е при предявен иск за обявяване на договор за покупко-продажба за недействителен, ответникът да направи възражение за придобиване на имота по давност; 2.Допустимо ли е при предявен иск за обявяване на договор за покупко-продажба за недействителен, ответникът да направи възражение,ако искът бъде уважен,ищецът да върне на ответника продажната цена на имота,ведно с обезщетение за забава,считано от датата на предявяване на претенцията за главницата до датата на окончателното изплащане; 3. Налице ли е процесуално нарушение,когато не са разгледани възраженията по т.1 и т.2 и следва ли делото да бъде прекратено пред въззивната инстанция и върнато за разглеждане на възраженията със задължителни указания,или е възможно тези възражения да бъдат разгледани от въззивната инстанция,като бъдат дадени указания на страната,която ги е направила.
Въззивното решение е обжалвано и от ответницата Н. Н. Г..Счита,че същото е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.Поддържа,че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси:1. Допустимо ли е съдът служебно освен правната квалификация на иска да променя и искането на страната и какви са правните последици на решение, което е мотивирано с разглеждане по същество на непредявен,различен от предявения по делото иск; 2. Ползват ли се с еднаква доказателствена сила нотариално заверения препис на пълномощно и нотариално удостоверение от нотариалните регистри; 3.Допустимо ли е опровергаването на официален документ със свидетелки показания, съгласно ограничението на чл.164 ал.1 т.2 ГПК ;4. Когато няма направено искане във връзка с квалификацията на предявен иск ,за да бъде успешно проведен иск с правно основание чл.42 ал.2 ЗЗД, трябва ли да бъде отправен и иск за обявяване недействителността на упълномощителната сделка.
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено,че ищците са наследници на продавача Б. И. М. по атакувания договор, оформен с нот.акт /№/ том І, рег.№ 325, дело /№/,представляван от пълномощник Н. Г. Х.,и с който е бил продаден процесния недвижим имот на Р. Х. М. по време на брака му с Х. А. М..С последващ нотариален акт/ №/ т.ІІ, рег.№ 4968,дело /№/ М. са продали имота на Н. Н. Г..Според въззивния съд пълномощникът Н. Х. не е имал представителна власт да се разпорежда с продадения от името на продавача Б. М. недвижим имот.За да направи този извод съдът е обсъдил нотариално заверения препис от пълномощно с нотариална заверка на подписа рег.№ 9487/15.12.04г.на нотариус Я. Н.,в който е налице несъответствие с записаните в него данни,разколебаващо верността на този документ – като идентификационни данни за упълномощителя са описани № и дата на издаване на личната му карта от 9.08.2006г.,каквото той очевидно не е притежавал към 15.12.04г.На второ място, в извлечението от регистъра на нотариус Я. Н. за 2004г.,по същия рег.№ 9487/5.12.04г.е вписана нотариална заверка на подписа върху пълномощно от Б. М. в полза на Н. Х., в което обаче не са предоставяни права за разпореждане с процесния имот – овластяването касае само снабдяване с документи относно данъчна оценка, скица и за наличие или липса на тежести за имота.Обсъдени са и свидетелските показания на св.Н. Х., които съдът не е кредитирал като противоречиви и нелогични – от една страна сочат на създаването на пълномощно от М. през 2004г.с права, овластяващи Х. да се разпорежда с имота, от друга – нотариално заверения документ не му е бил предоставен, а само незаверено копие, за да плаща ток и вода,а през 2008г.двамата с М. отново отишли при нотариус, за да направят нотариално заверен препис от документа от 2004г.,тъй като упълномощителят искал да запази оригинала за себе си.Прието е,че показанията му не съответстват на записаното от нотариус О. С.,че оригиналът на документа му е предоставен на 29.01.08г.от Н. Х., а не от М.,както твърди свидетеля.С оглед на изложеното съдът е приел,че при изповядване на процесната сделка на 13.02.08г.пълномощникът Х. не е имал представителна власт за разпореждане с имота на продавача М..Висящата недействителност на тази сделка е станала окончателна с позоваването на тази недействителност от универсалните правоприемници на мнимо представлявания чрез предявяването на настоящия иск, при липсата на потвърждаване от него приживе.
По иска с правно основание чл.124 ал.1 ГПК съдът е изложил съображения,че след като М. не са придобили собствеността върху процесния имот с недействителния договор от 13.02.08г.,то и същите не са могли да прехвърлят собствеността му в полза на ответницата Н. Г. с договора, сключен на 26.05.10г.Прието е, че релевираното от ответницата Г. възражение за придобивна давност не е налице.Макар и същата да е осъществявала владение на имота за периода от 26.05.10г.до подаване на исковата молба – 20.11.14г. и същата да е добросъвестен владелец, то не е налице необходимата продължителност на владението, предвидена в чл.79 ал.2 ЗС. Присъединяване на това й владение към владението, осъществявано от нейните праводатели М., за да се ползва кратката придобивна давност от 5 години, не е наложило друг извод,тъй като владението на М. е недобросъвестно, а при присъединяване на разнородно владение необходимият срок за придобиване по давност на недвижим имот е срокът,предвиден за недобросъвестното владение /10г./,а не срокът, предвиден за придобиване по давност при добросъвестно владение.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че следва да допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса, поставен в касационната жалба на Р. Х. М. и Х. А. М.,а именно: Допустимо ли е при предявен иск за обявяване на договор за покупко-продажба за недействителен, ответникът да направи възражение,ако искът бъде уважен,ищецът да върне на ответника продажната цена на имота,ведно с обезщетение за забава,считано от датата на предявяване на претенцията за главницата до датата на окончателното изплащане.
Не следва да се допуска касационно обжалване по първия въпрос, посочен в изложението към касационната жалба на М., тъй като същият е разрешен в съответствие с ТР № 1/9.12.13г.на ОСГТК на ВКС по т.д.№ 1/13 г. – въззивният съд е разгледал направеното възражение за придобивна давност, но е счел, че е неоснователно,поради което не е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Третият въпрос има характер на касационно оплакване, което подлежи на проверка по реда на чл.281 т.3 ГПК.
Касационно обжалване следва да се допусне и по жалбата на Н. Г. на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК.Поставените от нея въпроси №№ 1 и 4 се свеждат до въпроса за правната квалификация на спорното материално право, при твърдения в исковата молба за договаряне от пълномощник,действащ без представителна власт, разрешено от въззивния съд в противоречие с ТР № 1/2013г.на ОСГТК на ВКС – т.2.
По останалите процесуални въпроси съдът следва да се произнесе при разглеждане на касационната жалба,тъй като същите имат характер на оплаквания по чл.281 т.3 ГПК.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 84 от 6.06.17г., постановено по в.гр.дело № 113/17г.на Варненския апелативен съд.
УКАЗВА на жалбоподателите Х. А. М. и Р. Х. М. да внесат по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 319.84 лв в едноседмичен срок от съобщението.
УКАЗВА на жалбоподателката Н. Г. да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 319.84 лв за разглеждане на касационната жалба в едноседмичен срок от съобщението.
След внасяне на държавните такси делото да се докладва на Председателя на ІV г.о.за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.