О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 890
София, 19.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети октомври, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 2077 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. на РБ и насрещна касационна жалба на А. С. П. чрез адвокат С. К. от АК-Б. срещу решение № 1 от 05.02.2018 г. по гр.д. № 393/2017 г. на Апелативен съд Б., с което се отменя решение № 355 от 27.10.2017 г. по гр.д. № 610/2017 г. на Окръжен съд Бургас в частта, в която е уважен предявения иск на А. С. П. против П. на РБ за обезщетение на причинените неимуществени вреди на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ над сумата от 3000 лева, ведно със законната лихва от 29.07.2016 г. до изплащането.
Касационна жалба против въззивното решение в осъдителната му част е постъпила от П. на РБ с твърдения за необосновано завишаване на присъденото обезщетение в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа, че въззивното решение е постановено при очевидна неправилност и са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за прилагане принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД при определяне размера на обезщетяването на неимуществените вреди. Твърди се, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с т.3 и т.11 на ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк.д. № 3/2004 г., ППВС № 4 от 23.12.1968 г., т.19 от Тълкувателно решение № 1/04.11.2001 г. на ОСГК на ВКС и други решения на ВКС.
Насрещна касационна жалба против решението в частта, в която е отхвърлен предявения иск за неимуществени вреди над 3000 лева до пълния предявен размер от 100 000 лева е постъпила от А. С. П. чрез адвокат С. К. от АК-Б. с твърдения, че въззивното решение е в тази част е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
В изложение към насрещната касационна жалба също се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по обуславящия изхода на делото въпрос за приложението на чл.52 ЗЗД при определяне на обезщетението за претърпени неимуществени вреди, който според касатора е решен в противоречие със задължителната съдебна практика на Върховния съд в ППВС № 4 от 23.12.1968 г. и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на държавата на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, тъй като ищецът е бил привлечен като обвиняем на 15.07.2014 г. за престъпление по чл.255, ал.3, вр.ал.1 т.2 пр.1, т.6 пр.1 и 2, т.7, вр. чл.26, ал.1 НК и е внесено обвинение в съда, но производството е било върнато в О. прокуратура Б. и частично прекратено с постановление от 25.09.2015 г. След повторното внасяне на обвинение в Окръжен съд Бургас и прекратяването на н.а.х.д. № 1129/15 г., ДП № 136/11 г., ДП № 109/09 и вх. № 1222/09 г. на О. при ОП Б. също са прекратени с постановление от 19.07.2016 г. Според мотивите на въззивния съд, с оглед продължителността на наказателното преследване на ищеца, наложената мярка за неотклонение и липсата на неблагоприятни за здравето му последици от повдигането на обвинение, справедливото обезщетение на причинените неимуществени вреди е в размер на 3000 лева.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос за прилагане на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди, тъй като в обжалваното решение този въпрос е разрешен в противоречие с цитираната от касаторите задължителна съдебна практика, формирана с ППВС № 4 от 23.12.1968 г..
При липсата на съображения за необходимостта да бъде изменена съдебната практика по тълкуването и прилагането на конкретни правни норми във връзка с отговорността на държавата, не е налице допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Не е налице и поддържаното основание за очевидна неправилност на решението, доколкото постановения съдебен акт е израз на предоставената от закона правораздавателната власт на съда и в този смисъл, декларативното позоваване на очевидна неправилност не дава основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 ГПК.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1 от 05.02.2018 г. по гр.д. № 393/2017 г. на Апелативен съд Б..
УКАЗВА на А. С. П. чрез адвокат С. К. от АК-Б. в едноседмичен срок да внесе дължимата държавна такса в размер на 5 (пет) лева по сметка на Върховния касационен съд на Република България.
П. на РБ не дължи такса.
След представяне на доказателства за внесената държавна такса, делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.