5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1075
София, 17.11.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети октомври, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 2039 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Д. Ж., чрез адвокат Ж. К. от АК Я., срещу въззивно решение № 10 от 10.02.2017 г. по в.гр.д. № 412/2016 г. на Окръжен съд Ямбол, с което се отменя решение № 505 от 13.10.2016 г. по гр.д. № 769/2016 г. на Районен съд Ямбол и вместо това е уважен предявения от В. С. С. против П. Д. Ж. иск, на основание чл.59 ЗЗД, за сумата от 13 250 лева, представляваща половината от цената на продаден недвижим имот, с която ответникът се е обогатил за сметка на ищцата, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащане на сумата.
В касационната жалба се твърди, че решението на въззивния съд е неправилно, необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В изложение към касационната жалба се поддържа, че са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по процесуалноправни въпроси, които се свеждат до правомощията на въззивния съд във връзка с доклада по делото, когато първоинстанционния съд е направил непълен или неточен доклад, както и следва ли служебно въззивният съд да провери за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при събиране на доказателствата, необходими за изясняване на делото от фактическа страна. Отделно са поставени въпросите, дали въззивният съд е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила, ако не е отстранил процесуалните нарушения на първоинстанционния съд и неправилно е преценил свидетелските показания по делото. Според касатора, поставените въпроси са разрешени в обжалваното решение в противоречие с ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК.
От ответника по касационната жалба В. С. С., чрез адвокат В. С. от АК Я., е подаден писмен отговор, в който оспорва доводите на касатора като счита, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК и претендира разноски пред касационната инстанция.
За да постанови решението, въззивният съд е приел от фактическа страна, че страните по делото са бивши съпрузи, които са придобили по време на брака си, в режим на съпружеска имуществена общност, недвижим имот в [населено място], който са прехвърлили възмездно на трето лице за сумата от 26 500 лева. Съдът е установил, че цената на имота е получена изцяло от ответника, който е изтеглил парите до 02.09.2015 г. Направеното възражение, че сумата е разходвана за нуждите на семейството в къщата в [населено място], общ.Я., е отхвърлено като недоказано, тъй като според въззивния съд, не са ангажирани доказателства, от които да се установи вида и стойността на строително-монтажните работи, за които се твърди, че са извършени в общия имот. При тези данни, въззивната инстанция е приела за доказано обогатяването на ответника за сметка на бившата му съпруга, поради което предявеният иск по чл.59 ЗЗД е основателен.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като повдигнатите процесуалноправни въпроси не са разрешени в противоречие, а в съответствие с цитираното тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т.2, в което се приема, че дори дължимите от първата инстанция процесуални действия да са били опорочени, въззивният съд не следва да ги извършва наново, а да отстрани пороците чрез собствените си действия по установяване на фактите и прилагането на правото. За допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд не следи служебно /чл. 269, изр. 2 ГПК/. Когато във въззивната жалба или отговора, страната се позове на допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с доклада, дори и да прецени тези оплаквания за основателни, въззивният съд дължи единствено даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания, което по смисъла на чл.266, ал.3 ГПК е извинителна причина за допускането на тези доказателства за първи път във въззивното производство. Съгласно т.3 на същото тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК, когато страната се е позовала на процесуално нарушение на първата инстанция, което е попречило на използването на доказателствено средство, въззивният съд дължи произнасяне по него и направените във връзка с това доказателствени искания. Когато, обаче, във въззивната жалба липсват такива оплаквания, въззивният съд не може служебно да назначи експертиза за установяване на който и да е правнорелевантен факт, освен ако следва да приложи императивна материалноправна норма или съдът е задължен по закон да следи служебно за интересите на някоя от страните по делото /напр. на ненавършилите пълнолетие лица/.
Възивната инстанция по същество е приела за доказано, че ответникът е получил цената на придобития по време на брака му с ищцата недвижим имот, притежаван в режим на съпружеска имуществена общност и след като не представя доказателства в подкрепа на твърденията, че парите от сделката са били вложени в притежавания от бившите съпрузи имот, възражението му е останало недоказано. Съдът е преценявал основателността на възраженията на ответника и твърденията му за неоснователност на иска, с оглед на конкретно установените факти по делото и при липсата на писмени доказателства за вида и стойността на строително-монтажните работи, които са извършени в общия имот в [населено място], претенцията на ищцата, на основание чл.59 ЗЗД, е била уважена. Поставените от касатора въпроси, в тази връзка, дали въззивният съд се е произнесъл при съществено нарушение на съдопроизводствените правила като не е предприел действия по отстраняване на процесуалните нарушения на първоинстанционния съд и неправилно ли съдът е преценил свидетелските показания по делото, нямат характеристиката на правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като по своето съдържание представляват доводи за неправилност по чл.281, т.3 ГПК, по които Върховният касационен съд може да се произнесе само след допускане на касационното обжалване, а не в производството по чл.288 ГПК.
Предвид изложените съображения, въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като първите два поставени в изложението по чл.284, ал.3 ГПК процесуалноправни въпроса обуславят изхода на делото, но са разрешени в съответствие с практиката на Върховния касационен съд по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а по отношение на третия и четвъртия въпрос липса общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, съгласно разясненията в т.1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
След като съдебната практика е уеднаквена и липсват аргументи за необходимостта да се изменени съществуващата или да бъде създадена нова съдебна практика по тълкуването и прилагането на конкретни разпоредби на закона, не може да се приеме, че поставените процесуалноправни въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Когато се твърди, че е необходимо да се създаде нова съдебна практика по определен въпрос също следва да се изложат съображения в какво се състои непълнотата, неяснотата или противоречието на конкретните правни норми, чието тълкуване се иска. В случая, няма доводи в посочения смисъл, поради което не е налице допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
От ответника по касационната жалба В. С. С., чрез адвокат В. С. от АК Я. са поискани заплатените разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция, които с оглед изхода на спора следва да бъдат присъдени, съобразно приложения договор за правна защита и съдействие.
Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 10 от 10.02.2017 г. по в.гр.д. № 412/2016 г. на Окръжен съд Ямбол.
ОСЪЖДА П. Д. Ж. от [населено място], ЕГН [ЕГН] да заплати на В. С. С. от [населено място], област Я., ЕГН [ЕГН], чрез адвокат В. С. от АК Я., разноските пред касационната инстанция в размер на 600 (шестстотин) лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.