О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 440
София, 16.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети май, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 1148 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано по касационна жалба на Р. П. С. чрез адвокат Н. М. от АК – Стара Загора срещу решение № 1847 от 16.07.2018 г. по в.гр.д. № 6076/2017 г. на Апелативен съд София в частта, в която се потвърждава решение от 19.06.2017 г. по гр.д. № 13344/2010 г. на Софийски градски съд, с което са уважени частично предявените искове на основание чл.45 и чл.49 ЗЗД от В. Х. Д. против Р. П. С. и „Аджибадем Сити Клиник МБАЛ Токуда” ЕАД, при условията на солидарност, за обезщетение на неимуществени вреди в размер на 28 393,90 лева със законните лихви от 11.09.2009 г. до изплащането, както и 2511,60 лева – имуществени вреди със законната лихва от 28.11.2010 г. до изплащането на сумите. Решението не е обжалвано и е влязло в сила по отношение на „Аджибадем Сити Клиник МБАЛ Токуда” ЕАД.
В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано, а в изложение към жалбата се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК по въпросите: 1. „Допустимо ли е въззивният съд, който е констатирал съществени процесуални нарушения във връзка с назначаването на съдебни експертизи от първоинстанционния съд, (което впрочем го е и мотивирало да назначи нова експертиза) след това да мотивира изводите си предимно с абзаци и констатации на експертите от тези незаконосъобразно назначени експертизи; 2. Следва ли съдът, при изрично посочени от страната основания за отвод на вещите лица по назначена по делото съдебна експертиза, сочещи на тяхната заинтересованост, да се съобрази с посочените основания и да отведе вещите лица; При положение, че съдът не уважи направеното искане от страната за отвод на вещите лица по чл. 196, във вр. с чл. 22 от ГПК и мотивира решението си именно върху експертизата, която тези вещи лица са изготвили, не следва ли съдът в мотивите на решението си да посочи защо не приема тезата на страната за заинтересоваността на вещите лица и с какви аргументи я отхвърля; 3. Следва ли въззивният съд да обсъди и се произнесе в решението си по всички въведени с въззивната жалба оплаквания против първоинстанционното решение, включително по отношение определения от първоинстанционния съд размер на обезщетението за неимуществени вреди, при съблюдаване принципа на справедливостта, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД; 4. Има ли задълженията съдът да прецени всички доказателства и доводи на страните, както и конкретно, ясно и точно да изложи в решението си, върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва, на кои не, кои възприема и кои не. Според касатора въпросите са в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
От „Аджибадем Сити Клиник МБАЛ Токуда” ЕАД не е подаден писмен отговор.
От В. Х. Д. чрез адвокат Н. Д. от АК – Шумен е подаден писмен отговор, с който се оспорва доводите на касатора и счита, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, като претендира адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв. с ДДС.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че не се установява предвидената за ищцата оперативна методика да противоречи на утвърдения медицински стандарт, поради което липсва противоправност в действията на доктор Р. С. предхождащи операцията на 11.09.2011 г., но при осъществяването й е нарушен оперативния протокол за автотрансплантация с хомогенна костна присадка, който е основна причина за възникване на възпалителен процес, което се потвърждава от установената микробиологична находка след оперативната манипулация. Според мотивите на решението, при повторното хоспитализиране на ищцата при ответника на 19.10.2009 г., вече са били налице показания за отстраняване на поставения имплант, но вместо това, в нарушение на правилата за добра медицинска практика, лечението е продължено медикаментозно, а възпалението не е овладяно, поради което са налице предпоставките за отговорност за вреди на двамата ответници. Направеното възражение за съпричиняване е прието за недоказано поради липсата на обстоятелства, допринесли за възпалителния процес при ищцата, но според съда, при липсата на доводи за нарушение на чл.52 ЗЗД, въззивната инстанция не следва да обсъжда размера на дължимото обезщетение.
При тези мотиви не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по отношение на първите два въпроса, във връзка с направени искания за отвод на вещите лица по делото при съмнение в тяхната безпристрастност. Независимо че обуславят изхода на делото, тези въпроси не са разрешени в противоречие, а в съответствие с установената практика на ВКС, формирана с решение по гр.д. № 2231/2018 г. на І г.о. и цитираното от касатора решение по т.д. № 3122/2014 г. на І т.о., с които се приема, че законът не съдържа краен срок за отвод на вещото лице, но разрешаването на този въпрос е свързан с момента на узнаване на обстоятелствата, които сочат на основание за отвод, но при направен отвод на съдия или вещо лице съдът е този, който преценява дали са налице основания за отвод или не, т.е. съдът не е длъжен да уважи направеното искане за отвод. С второто решение по т.д. № 3122/2014 г. се приема, че процесуалните правила, установяващи основания за отвод на състава на съда, към чието приложение съответно препраща разпоредбата на чл.196 ГПК относно вещите лица, следва да се приемат за съществени по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, тъй като обстоятелствата, на които се основават касаят безпристрастността на съдебния състав, респ. на вещите лица. В този смисъл, не е налице основанието по чл.280, ал.1 ГПК, а отделно от това оплакванията за пристрастност на вещите лица има значение за правилността на решението, доколкото се поддържа необоснованост на приетите от съда правни изводи, въз основа на установените по делото факти. Тези съображения не могат да обосноват допускане на касационно обжалване поради това, че по същността си представляват касационни доводи за съществени процесуални нарушения по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, които се различават от основанията за допускане до касация по чл.280, ал.1 ГПК, съгласно разясненията в т.1 на ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по уточнения при условията на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, т.1, процесуалноправен въпрос за задължението на въззивния съд да се произнесе по всички въведени във въззивната жалба оплаквания против първоинстанционното решение, като прецени всички доказателства и доводи на страните, и да мотивира решението си, включително за размера на обезщетението за неимуществени вреди, при съблюдаване принципа за справедливост в чл.52 ЗЗД. Поставеният процесуалноправен въпрос обуславя изхода на делото, но е разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика на Върховния съд и Върховния касационен съд, формирана с т.3 на ППВС № 1/13.07.1953 г. и решение № 98/12.07.2017 г. по гр.д. № 3871/2016 г. на ВКС, ІІІ г.о.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1847 от 16.07.2018 г. по в.гр.д. № 6076/2017 г. на Апелативен съд София в частта, в която е уважен частично предявения иск на основание чл.45, ал.1 ЗЗД от В. Х. Д. против Р. П. С. за обезщетение на причинени имуществени вреди в размер на 2511,60 лева със законната лихва от 28.11.2010 г. до изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Р. П. С., ЕГН [ЕГН], да заплати на адвокат Н. Д. от АК-Шумен, разноски пред касационната инстанция за адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗАдв., вр. чл.9, ал.3 Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 500 (петстотин) лева.
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1847/16.07.2018 г. по в.гр.д. № 6076/2017 г. на Апелативен съд София в частта, в която е уважен частично предявения иск на основание чл.45, ал.1 ЗЗД от В. Х. Д. против Р. П. С. за обезщетение на причинените неимуществени вреди в размер на 28 393,90 лева със законните лихви от 11.09.2009 г. до изплащане на сумата.
УКАЗВА на Р. П. С. чрез адвокат Н. М. от АК – Стара Загора в едноседмичен срок да внесе дължимата държавна такса в размер на 567,88 (петстотин шестдесет и седем лева, осемдесет и осем стотинки) лева по сметка на Върховния касационен съд на Република България.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса, делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.