О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 985
София, 13.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести ноември, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 2802 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на А. М. Д. чрез адвокат Д. П. от АК-София и от П. на РБ срещу решение № 820 от 05.04.2018 г. по гр.д. № 3813/2017 г. на Апелативен съд София, с което частично се отменя решение от 09.05.2017 г. по гр.д. № 14882/2015 г. на Софийски градски съд за разликата над 16 000 лева и се отхвърля предявения от А. М. Д. срещу П. на РБ иск на основание по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение на неимуществени вреди над този размер, като се потвърждава решението в частта, в която е присъдено обезщетение от 16 000 лева със законната лихва от 18.11.2012 г. до изплащане на сумата.
Касационна жалба против въззивното решение в частта, в която е отхвърлен предявения иск за обезщетение за разликата над 16 000 лева е постъпила от А. М. Д. чрез адвокат Д. П. от АК-София с твърдения, че въззивното решение в тази част е неправилно и необосновано. В допълнение към касационната жалба се поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса за приложението на чл.52 ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, който според касатора е решен в противоречие със съдебната практика на Върховния касационен съд.
Касационна жалба против решението в осъдителната част е постъпила и от П. на Р.Б. с твърдения за необосновано завишаване на присъденото обезщетение в нарушение на материалния закон.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за прилагане на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД при определяне размер на обезщетението на неимуществените вреди. Твърди се, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с т.3 и т.11 на ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк.д. № 3/2004 г., ППВС № 4 от 23.12.1968 г., т.19 от Тълкувателно решение № 1/04.11.2001 г. на ОСГК на ВКС и други решения на ВКС.
За да уважи частично предявения иск за обезщетение на причинените му вреди, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на държавата по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, тъй като ищецът е бил привлечен като обвиняем на 10.11.2008 г. по пр.пр. № 731/2008 г. за длъжностно присвояване в особено големи размери, представляващо особено тежък случай и за безстопанственост на повереното му имущество като изпълнителен директор на ДФ „З.”. Съдът е установил, че ищецът е бил задържан на същата дата за 72 часа, но мярката е отменена от съда на 13.11.2008 г. и впоследствие е изменена в парична гаранция. С присъда по НОХД № 3135/2009 г. на Софийски градски съд, потвърдена от Софийския апелативен съд и решение от 28.02.2011 г. на Върховния касационен съд, А. М. Д. е признат за невиновен и оправдан по така повдигнатите обвинения. Според мотивите на обжалваното решение, задържането на ищеца е медийно отразено, но не се доказват твърденията за рязко влошаване на неговото здраве, наложените обезпечителни мерки и забрана да напуска страната. Въззивната инстанция приема, че продължилото повече от две години наказателно преследване не е твърде дълъг период от време, но е засегнало сериозно авторитета, доброто име и професионалния живот на ищеца, отразило се е негативно на психиката и социалните му контакти, поради което справедливото обезщетение е в размер на 16 000 лева.
При тези мотиви на въззивния съд, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения от двете страни по делото въпрос за критериите, при които се съдът определя размер на обезщетението за неимуществени вреди, съгласно принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл.4 ЗОДОВ поради противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 820 от 05.04.2018 г. по гр.д. № 3813/2017 г. на Апелативен съд София.
УКАЗВА на А. М. Д. чрез адвокат Д. П. от АК-София в едноседмичен срок да внесе дължимата държавна такса в размер на 5 (пет) лева по сметка на Върховния касационен съд на Република България.
П. на РБ не дължи такса.
След представяне на доказателства за внесената държавна такса, делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.