О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 353
София, 17.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори април, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д.№ 520 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано по касационна жалба на „Юробанк България” АД чрез юрисконсулт А. Ч. срещу решение № 6670 от 26.10.2018 г. по в.гр.д. № 5685/2018 г. на Софийски градски съд, с което се потвърждава решение от 27.11.2017 г. по гр.д. № 43235/2016 г. на Софийски районен съд, с което са уважени исковете на Н. А. Т. за признаване на незаконна и отмяна на Заповед № 1985/14.05.2016 г. за уволнение на Н. А. Т. на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ и за присъждане на обезщетение за оставането без работа поради незаконното уволнение в размер на 3365,30 лева за периода от 31.05.2016 г. до 30.11.2016 г. със законната лихва от 29.07.2016 г. до изплащане на сумата.
Касационната жалба съдържа оплаквания, че решението е неправилно и необосновано, а в изложение към нея се поддържа, че е налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по обуславящи изхода на делото въпроси: „Длъжен ли е въззивния съд да обсъди доводите на страните и да мотивира решението си по съществото на правния спор? „Налице ли е закриване на част от предприятието, когато работодателят не преустановява изцяло занапред дейността, извършвана в едно относително обособено свое звено, а оптимизира дейността си чрез закриване на това относително обособено звено, защото то се явява дублиращо?” „Може ли работодателят в случай на дублиране на дейности на две звена да реши при условията на свободна работодателска дискреция кое звено да закрие и кое да продължи да съществува занапред?” „Задължен ли е работодателят да извърши подбор по чл.329, ал.1 от КТ в случаите, когато в предприятието на работодателя на територията на същото населено място няма длъжност, която да е идентична или несъществено различаваща се от длъжността на уволнения/ съкратения служител? Според касатора, повдигнатите въпроси са разрешени в противоречие със съдебната практика на ВКС по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а в приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК се поставя и въпроса, кои са юридическите факти (материалноправните предпоставки), които пораждат основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328, ал.1, т.2, пр.1 от КТ, когато работодателят е банка, а закритото звено е банков клон по смисъла на легалната дефиниция по пар.1, т.10 от Закона за платежните услуги и платежните системи?
Ответникът по касационната жалба Н. А. Т. чрез адвокат Д. К. от АК-София е подала писмен отговор, в който оспорва доводите на касатора и счита, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.
За да постанови решението въззивният съд е приел, че ищцата е работила по трудово правоотношение на длъжност „Банков служител-касиер” в „Алфа банка–клон България, офис Г. Д., което след прехвърляне на търговското предприятие на „Юробанк България”АД и подписаното с нея допълнително споразумение № 506/07.03.2016 г. към трудовия договор от 24.08.2007 г. е продължило да съществува като безсрочно до прекратяването му със Заповед № 1985/14.05.2016 г. на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.1 КТ поради закриване на част от предприятието, считано от 31.05.2016 г. В структурата на „Юробанк България”АД към 01.06.2016 г. са обособени съществуващите преди сливането финансови центрове и тези принадлежащи към създаденото звено „Алфа Клон”. Според мотивите на съда, след вземането на решение от 28.03.2016 г. на управителния съвет на „Юробанк България”АД е одобрено преустановяване дейността на четиридесет и девет офиса на банката, между които и офис „Г. Д. 2”, който е част от „Алфа Клон”, но е запазена дейността на „Г. Д. – ФЦ 144” с девет щатни бройки. Въззивният съд е приел, че не е налице соченото основание за уволнение, тъй като не се закрива обособено структурно звено и дейността му не е преустановена, а продължава чрез другия финансов център, поради което е било необходимо провеждане на подбор по чл.329, ал.1 КТ между лицата изпълняващи сходни длъжности.
При тези фактически и правни изводи на въззивния съд, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по уточнения, при условията на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, въпрос, а именно: Налице ли е закриване на част от предприятието, когато работодателят оптимизира дейността си чрез закриване на относително обособено звено? Поставеният материалноправен въпрос обуславя изхода на делото и крайните изводи на въззивния съд, но е разрешен в противоречие със съдебната практика на ВКС, формирана с решение № 12 от 01.02.2011 г. по гр.д. № 590/2010 г. на ІІІ г.о., решение № 144 от 08.08.2016 г. по гр.д. № 122/2016 г. на ІV г.о. и решение № 28 от 02.04.2019 г. по гр. д. № 3055/2018 г. на ІV г.о.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 6670 от 26.10.2018 г. по в.гр.д. № 5685/2018 г. на Софийски градски съд.
УКАЗВА на „Юробанк България” АД чрез юрисконсулт А. Ч. в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за платена държавна такса по сметката на Върховния касационен съд в размер на 97,31 (деветдесет и седем лева, тридесет и една стотинки) лева.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса, делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.