О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 862
гр.София, 07.11. 2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети октомври, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 2293 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Л. Т. чрез адвокат Г. М. от САК срещу решение № 615/29.01.2018 г. по в.гр.д. № 7649/2017 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 20.03.2017 г. по гр.д. № 56256/2016 г. на Софийски районен съд, 141 състав и вместо това са отхвърлени исковете на касатора против [фирма], на основание чл.344, ал.1, т.1 и 3 КТ, да се признае за незаконно и да се отмени дисциплинарното му уволнение на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ, наложено със Заповед № 149/03.10.2016 г. и да му се присъди обезщетение в размер на 7410,78 лева, за оставането без работа поради незаконното уволнение от 03.10.2016 г. до 07.03.2017 г., ведно със законната лихва от 06.10.2016 г. до изплащането на сумата.
В касационната жалба се твърди, че решението на въззивния съд е незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
В изложение към касационната жалба се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК по обуславящия изхода на делото въпрос във връзка с приложението на чл.189, ал.1 КТ за определяна на дисциплинарното наказание, който според касатора е разрешен в противоречие със съдебната практика на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Отделно се твърди и очевидна неправилност на постановеното решение.
Ответникът по касационната жалба [фирма] не е подал писмен отговор.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че за реализиране на дисциплинарната отговорност на ищеца е издадена Заповед № 149/03.10.2016 г., в която са индивидуализирани нарушенията на трудовата дисциплина – отсъствие от работното място и употребата на алкохол в работно време, които са съществени и достатъчни да обосноват налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. Според мотивите на въззивната инстанция, посочените в заповедта нарушения са доказани и са съобразени критериите на чл.189, ал.1 КТ, поради което работодателят законосъобразно е упражнил субективното потестативно право да прекрати трудовото правоотношение с ищеца на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ, вр. чл.188, т.3 КТ, а предявените искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ са неоснователни.
При тези фактически и правни изводи на съда в обжалваното решение, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че следва да допусне касационно обжалване по въпроса за приложението на чл.189, ал.1 КТ при определяне на дисциплинарното наказание, който обуславя изхода на делото, но е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд в решение № 227 от 29.06.2012 г. по гр.д. № 1417/2011 г. на ІІІ г.о., поради което решението на въззивния съд следва да бъде допуснато до касационно обжалване, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК
Не е налице сочената очевидна неправилност на решението по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, доколкото мотивите и диспозитива на съдебния акт са израз на предоставената на съда правораздавателна власт при решаване на конкретния правен спор и не са нарушени основните начала в гражданския исков процес, във връзка с търсената от страните защита.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 615 от 29.01.2018 г. по в.гр.д. № 7649/2017 г. на Софийски градски съд.
Делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.