О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1133
София, 05.12 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети ноември, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 3710 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК, вр. § 74 от ПЗР на ЗИДГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 3948/05.07.2017 г. на В. Г. Г., приподписана от адвокат Бл. И. от САК, срещу решение № 143 от 23.05.2017 г. по в.гр.д. № 139/2017 г. на Окръжен съд Перник с което се потвърждава решение № 1281/15.12.2016 г. по гр.д. № 3504/2016 г. на Районен съд Перник в частта, в която е прекратен брака на страните по вина на съпругата и в частта, с която е възложено на бащата – А. П. Г. да упражнява родителските права по отношение на малолетния К. А. П. род. на 17.02.2005 г.; посочено е местоживеене на детето при бащата на адрес: [населено място], [улица], [жилищен адрес] и е определен режим на лични отношения с майката с право да го взема „всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, с преспиване, както и 30 дни през лятото, които не съвпадат с платения отпуск на бащата, както и по друго време след споразумение на родителите и когато децата пожелаят”.
В жалбата се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, поради нарушения на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В изложение към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, за допускане на касационно обжалване по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос, „обуславя ли се интересът на детето от всички установени обстоятелства, релевантни по смисъла на ППВС № 1/1974 г.”, който според касатора е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, формирана с ППВС № 1/1974 г. и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба А. П. Г., чрез адвокат Р. П. от АК П., е подал писмен отговор, в който оспорва доводите и счита, че решението на окръжния съд е правилно, поради което иска да се остави в сила като му се присъдят разноски по делото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационната жалба е процесуално недопустима в частта, в която се обжалва прекратяване брака на съпрузите, поради което следва да се остави без разглеждане в тази част поради следните съображения:
Съгласно чл.280, ал.3, т.2 ГПК (изм. ДВ, бр.8 от 2017 г.), не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела в производства по брачни искове, с изключение на въпросите по чл.59, ал.2 от Семейния кодекс, когато към датата на обявяване на въззивното решение от брака има ненавършило пълнолетие дете, поради което касационната жалба в частта, в която се обжалва въззивното решение по иск на основание чл.322, ал.2 СК е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Въззивният съд е приел от фактическа страна, че страните по делото са родители на малолетния К. А. П., род. на 17.02.2005 г., който след раздялата на съпрузите през м.ноември 2015 г., заедно с по-голямата си сестра са останали да живеят при баща си, а ответницата е напуснала семейното жилище и живее с друго лице. Съдът е установил, че майката и бащата притежават добри родителски качества и възможности да полагат пълноценно грижи за К., но при изразеното от детето желание да живее при бащата и по-голямата му сестра М., род. на 18.02.1999 г. и необходимостта от запазване на позната семейната среда, съдът е постановил местоживеене на детето при бащата, на когото са предоставени родителските права, а по отношение на майката е определил режим на лични контакти, съобразявайки социалния доклад за необходимостта от ангажираност и на двамата родители при възпитание на детето. Според въззивния съд, въпреки ниската възраст на детето, упражняването на родителски права следва да се предостави на бащата, но в интерес на детето е контактите с майката също да не бъдат ограничавани извън обичайния режим на лични отношения с родителя, при когото малолетното дете не живее постоянно.
При тези фактически и правни изводи, поставеният в изложението към касационната жалба материалноправен въпрос обуславя изхода на делото, но не е решен в противоречие, а в съответствие с практиката на ВКС, по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, обобщена в раздел ІV от Постановление № 1/12.11.1974г. на Пленума на ВС, според което съдилищата, като изхождат от обстоятелствата на конкретния случай и като вземат предвид интересите на децата, трябва да определят подходящи лични отношения между родителите и децата по такъв начин, че да се създава нормална обстановка за поддържане на тези отношения, като това може да става не само със свиждания, но и чрез по-продължителен личен контакт на детето с родителя. В същия смисъл е и установената практика на Върховния касационен съд по чл.290 ГПК, в която се приема, че с оглед особеностите на конкретния случай, при постановяване на решението съдът следва да посочи не само защо е предпочетен единия родител да упражнява родителските права, но и има ли други обстоятелства, които налагат детето да остане при него (като например поведението и моралният облик на другия родител), въз основа на които да се определи режима на лични контакти в интерес на малолетното дете. В случая, въззивният съд е приел, че интересът на детето следва да се преценява не само с оглед добрите родителските качества на двамата бивши съпрузи и техните материални възможности, но и с оглед възрастта, пола и желанието на детето да се запази познатата семейната среда при бащата и по-голямата му сестра, които са от съществено значение за бъдещото му възпитание. Съобразявайки задължителната съдебна практика на Върховния касационен съд, въззивната инстанция е потвърдила определения режим на лични контакти, при който детето има възможност да запази отношенията с майката, която също ще може да полага непосредствени грижи за неговото възпитание и отглеждане. Преценката на съда, на кого да бъдат предоставени родителските права се основава на установените конкретни обстоятелства и констатации в социалния доклад, че всяка от страните има добри личностни качества, възможности и желание да осигури подходящи условия за отглеждане на малолетното дете, но с оглед необходимостта от запазване на сигурната и позната домашна среда на малолетния, съдът е предпочел бащата да упражнява родителските права. При тези мотиви на съда, доводите за неправилност на възприетия от съда критерий, на кого да бъдат предоставени родителските права са необосновани, тъй като съдът решава този въпрос като се ръководи единствено от интереса на детето.
Предвид изложените съображения, въззивното решение е постановено при съобразяване на задължителната съдебна практика, формирана с ППВС № 1/1974 г., поради което не е налице основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а при липсата на съображения за необходимост да се изменени или да бъде създадена нова съдебна практика по тълкуването и прилагането на правните норми, установени в интерес на ненавършилите пълнолетие деца, не може да се приеме, че поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба А. П. Г., чрез адвокат Р. П. от АК П., е поискал разноските за адвокатско възнаграждение, но не е представил доказателства за тях пред касационната инстанция, поради което съдът не присъжда разноски.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба вх. № 3948 от 05.07.2017 г. на В. Г. Г., приподписана от адвокат Бл. И. от САК, срещу въззивно решение № 143 от 23.05.2017 г. по в.гр.д. № 139/2017 г. на Окръжен съд Перник в частта, в която е прекратен брака на страните по вина на съпругата.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 143 от 23.05.2017 г. по в.гр.д. № 139/2017 г. на Окръжен съд Перник.
Определението в частта, в която касационната жалба се оставя без разглеждане може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му. В останалата част определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.