1
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 895
гр.София, 19.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети октомври, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д.№ 2322 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С.о. чрез юрисконсулт Г. Д. срещу решение № 1147 от 22.02.2018 г. по в. гр.д. № 15226/2017 г. на Софийски градски съд, с което се отменя решение № 160127 от 30.06.2017 г. по гр.д. № 70069/2016 г. на Софийски районен съд и вместо това са уважени исковете на Х. Б. Х. против Столична община за признаване на незаконна и отмяната на Заповед № СОА16-РД15-9923/10.10.2016 г. за уволнението на Х. Б. Х. на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност „старши експерт” в дирекция „Обществени поръчки и концесии”, отдел „Концесиониране и концесионен контрол” при С.о., както и за присъждане на обезщетение за оставането без работа поради незаконното уволнение в размер на 5928 лева, за времето от 10.10.2016 г. до 10.04.2017 г. със законната лихва от 01.12.2016 г. до изплащане на сумата.
В изложение към касационната жалба се поддържа, че са налице основанията по чл.280, ал.1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване по обуславящ изхода на делото процесуалноправен въпрос, който се свежда до правомощията на въззивния съд при допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила. Според касатора, въззивното решение е очевидно неправилно, а поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК;
Ответникът по касационната жалба Х. Б. Х. чрез адвокат С. И. от АК-София е подал писмен отговор, в който оспорва доводите на касатора и счита, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 и 2 ГПК.
За да постанови решението въззивният съд е приел, че в съответствие с правомощията по чл.44, ал.1, т.7 ЗМСМА кметът на общината утвърждава щатното разписание на длъжностите и броя на служителите, поради което е налице реално съкращаване на заеманата от ищеца длъжност „старши експерт” в дирекция „Обществени поръчки и концесии” на С.о.. Трудовото правоотношение е прекратено със Заповед № СОА16-РД15-9923/10.10.2016 г. на кмета на С.о., на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ – поради съкращаване на щата. Според мотивите на съда, след утвърждаване на новото щатно разписание на 01.09.2016 г., работодателят е извършил подбор по чл.329 КТ, но не доказва неговата законосъобразност, за което са допустими всички доказателствени средства. В писмения доклад на първоинстанционния съд е оставено без уважение искането на работодателя за събиране на гласни доказателства, но според въззивната инстанция, след като не са ангажирани доказателства в подкрепа на изводите на комисията, че притежаваните от служителите, участващи в подбора, професионални качества и квалификация са оценени обективно, уволнението е незаконно, а предявените искове по чл.344, ал.1, т.1-3 КТ са основателни.
При тези фактически и правни изводи на въззивния съд, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК във връзка с дължимите от въззивния съд процесуални действия при докладване на делото и даването на указания по чл.146 ГПК, като отражение на основаните начала в гражданския исков процес.
Не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като поставеният процесуалноправен въпрос за правомощията на въззивния съд при допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения във връзка с доклада по делото не е решен в противоречие, а в съответствие със съдебната практика на ВКС, според която всяка страна по делото може да иска събиране на доказателства и пред въззивния съд на основание чл.266, ал.3 ГПК, когато не са били допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения (решение № 368 от 17.12.2013 г. на ВКС по гр.д. № 2788/2013 г., ІV г.о. и решение № 243 от 31.05.2011 г. на ВКС по гр.д. № 976/2010 г., I г.о.). При липсата на съображения за необходимостта да бъде изменена съдебната практика на Върховния касационен съд по тълкуването и прилагането на процесуалните норми във връзка с правомощията на въззивната инстанция, не е налице допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1147 от 22.02.2018 г. по в. гр.д. № 15226/2017 г. на Софийски градски съд.
УКАЗВА на С.о. чрез юрисконсулт Г. Д. в едноседмичен срок да внесе дължимата държавна такса в размер на 178,56 (сто седемдесет и осем лева, петдесет и шест стотинки) лева, по сметка на Върховния касационен съд на Република България.
След представяне на доказателства за внесената държавна такса, делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.