О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 287
София, 27.03.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети март, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 4658 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК, вр.§ 74 ПЗР на ЗИДГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Н. В., чрез адвокат З. В. от АК-София срещу въззивно решение № 1880 от 31.07.2017 г. по в. гр.д. № 2078/2017 г. на Апелативен съд София, с което се обезсилва решение № 1245/24.02.2017 г. по гр.д. № 2700/2016 г. на Софийски градски съд и се прекратява производството по предявените искове на С. Н. В. срещу ПРБ и Софийския окръжен съд на основание чл.2б, ал.1 ЗОДОВ за обезщетение на неимуществени вреди в размер на сумите от 7000 лева и 33 000 лева, ведно със законните лихви от 01.03.2013 г. до изплащането.
Касационната жалба съдържа доводи за нарушение на материалния и процесуалния закон – касационно основание по чл.281, т.3 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпроса, „когато по време на висящността на исково производство по чл.2б от ЗОДОВ за бавно правосъдие, приключи наказателното производство от което страната черпи правата си за обезщетение, трябва ли да бъде прекратено гражданското дело, за да започне и се изчерпи процедурата за обезщетение за вреди по реда на глава трета „а” от ЗСВ”. Според касатора, въпросът е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд в решение № 210/15.06.2015 г. по гр.д. № 3053/2014 г., ІІІ г.о., постановено по чл.290 ГПК.
От Софийски окръжен съд, чрез неговия председател Ф. В. е подаден писмен отговор, в който оспорва доводите и счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
От ПРБ не е подаден писмен отговор.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че е налице пречка за разглеждане на правния спор за отговорността на държавата по чл.2б, ал.1 ЗОДОВ, тъй като по време на висящото производство пред гражданския съд е приключило наказателното производство и е налице хипотезата на чл.8, ал.2 ЗОДОВ, поради което исковото производство е процесуално недопустимо. Според съда, липсата на данни за проведена административна процедура по Закона за съдебната власт е основание за обезсилване на първоинстанционното решение поради недопустимост на предявените искове за неимуществени вреди по чл.2б, ал.1 ЗОДОВ,
При тези мотиви на въззивната инстанция, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване поради противоречие с практиката на ВКС на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като поставеният въпрос, „когато по време на висящността на исково производство по чл.2б от ЗОДОВ за бавно правосъдие, приключи наказателното производство от което страната черпи правата си за обезщетение, трябва ли да бъде прекратено гражданското дело, за да започне и се изчерпи процедурата за обезщетение за вреди по реда на глава трета „а” от ЗСВ”, обуславя изхода на делото, но е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 210 от 15.06.2015 г. по гр.д. № 3053/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о., постановено по чл.290 ГПК.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1880 от 31.07.2017 г. по в. гр.д. № 2078/2017 г. на Апелативен съд София.
УКАЗВА на С. Н. В., чрез адвокат З. В. от АК-София, в едноседмичен срок да внесе дължимата държавна такса в размер на 5 (пет) лева по сметка на Върховния касационен съд на Република България.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса, делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.