О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1142
София, 07.12.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори ноември, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 2785 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК, вр. §74 ПЗР на ЗИДГПК.
Образувано е по касационна жалба на П.Р.Б.срещу въззивно решение № 2158 от 03.04.2017 г. по гр.д. № 14886/2016 г. на Софийски градски съд, с което се потвърждава решение № 12741 от 10.08.2016 г. по гр.д. № 8752/2016 г. на Софийски районен съд, с което е уважен предявеният иск на П. И. И. за обезщетение на причинените му неимуществени вреди на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ в размер на 7000 лева, ведно със законната лихва от 17.02.2013 г. до изплащането.
В касационната жалба се твърди, че решението на въззивния съд в уважената част е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В изложение към касационната жалба се поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, по обуславящия делото правен въпрос, кои са елементите на понятието „справедливост”, въз основа на които се определя конкретния размер на обезщетението за неимуществените вреди. Според касатора поставения въпрос е решен в противоречие със задължителната съдебна практика на Върховния съд в т.ІІ от ППВС № 4 от 23.12.1968 г. и практиката на Върховния касационен съд по чл.290 ГПК – решение № 1557/27.12.2006 г. по гр.д. № 2800/2005 г. на ІV г.о. и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на държавата на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, тъй като ищецът е бил привлечен като обвиняем на 19.11.2010 г. и задържан със заповед за 24 часа като му е съставен предупредителен протокол. С постановление от 31.01.2011 г. отново е повдигнато обвинение за престъпление по чл.198, ал.1, пр.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 НК и му е определена гаранция от 1500 лева, но производството е завършило с оправдателна присъда на Софийски градски съд по н.о.х.д. № 440/2012 г., потвърдена от Софийския апелативен съд и влязла в сила на 24.11.2012 г. С оглед на конкретните обстоятелства за продължителността на наказателното преследване срещу ищеца, наложената мярка за неотклонение „парична гаранция” и неблагоприятните за здравето на ищеца последици от повдигането на обвинение, съдът е приел, че справедливото обезщетение на причинените неимуществени вреди е в размер на 7000 лева.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения материалноправен въпрос относно елементите на понятието „справедливост”, въз основа на които се определя конкретния размер на обезщетението за неимуществените вреди, тъй като в обжалваното решение този въпрос е разрешен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд, формирана с ППВС № 4/23.12.1968 г.
При липсата на съображения за необходимостта да бъде изменена съдебната практика по тълкуването и прилагането на конкретни правни норми във връзка с отговорността на държавата, не е налице допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2158 от 03.04.2017 г. по гр.д. № 14886/2016 г. на Софийски градски съд.
П.Р.Б.не дължи държавна такса в производството.
Делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.