О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 8
София, 07.01.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти декември, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 3623 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано по касационна жалба на А. В. И. чрез адвокат Н. Н. от АК-П. срещу решение № 187 от 27.04.2018 г. по в.гр.д. № 147/2018 г. на Окръжен съд Плевен в частта, с което се отменя решение № 2143/20.12.2017 г. по гр.д. № 1140/2017 г. на Районен съд Плевен и са уважени предявените на основание чл.49 и чл.86 ЗЗД искове от „Печатница Нима” ЕООД против касатора за обезщетение на причинени имуществени вреди в размер на общо 11 000 лева, ведно със законната лихва от 13.02.2017 г. до изплащане на сумата, както лихвите в размер на 200 лева за периода от 14.04.2014 г. до 13.02.2017 г.
Касационната жалба срещу въззивното решение в осъдителната част съдържа доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност. В изложение към касационната жалба се поддържа, че решението е очевидно неправилно и е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, по въпросите: 1. „Допустимо ли е сключване на издателски договор без да е налице уговорка за отстъпване на авторски права за възпроизвеждане и разпространяване на произведението”; 2. „Допустимо ли е сключване на издателски договор без да е уговорено заплащане от издателя на възнаграждение на автора, съгласно изперативната разпоредба на чл.43 от ЗАПСП”; 3. „Налице ли е задължение по смисъла на чл.5, ал.1, т.1 от Закона за задължително депозиране на печатни и други произведения, в случаите на отпечатване на текст без подписан издателски договор”; 4. „Каква е характеристиката на понятието „лично ползване” прието от законодателя с разпоредбата на чл.4 от Закона за задължително депозиране на печатни и други произведения, изключващи задължителното депозиране на обекти по чл.3, ал.1, т.1-5 от Закона”, които касаторът счита, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
От „Печатница Нима” ЕООД чрез адвокат Н. В. от АК-София е постъпил писмен отговор, в който оспорва доводите в жалбата и счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
От подпомагащите страни М. С. К. и М. Б. Д. не е постъпил писмен отговор.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 14.04.2014 г., чрез онлайн платформа и прикачен собствен файл, А. В. И. е поискал да бъде издадена книгата „12 мита в българската история”, в която се е посочил за автор. Съдът е установил, че книгата е издадена и отпечатана във вида, в който е било изпратена от ответника, но дружеството е уведомено на 21.03.2015 г., че книгата е обект на авторско право, а съдържанието й е идентично с предходни издания от 2005 г. и 2014 г. с автор Б. Д.. Въз основа на споразумение с действителния автор на книгата, дружеството-ищец е платило обезщетение в размер на 10 000 лева, 800 лева за консултация по авторско право, както и 200 лева по договор за правна защита и съдействие от 27.11.2015 г. Според мотивите на съда, независимо от доклада на делото, правната квалификация на иска е определена правилно от първоинстанционния съд и след като се доказва, че на дружеството са причинени вреди в причинно-следствена връзка с противоправното и виновно поведение на ответника, предявеният иск за обезщетение на имуществените вреди по чл.45 ЗЗД е основателен.
При тези фактически и правни изводи на въззивния съд, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не е налице поддържаното основание за очевидна неправилност на решението по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, доколкото липсват доводи за нарушения на основни принципи в гражданския процес, които са възприети и утвърдени в съдебната практика на Върховния касационен съд, във връзка с отговорността за вреди при непозволено увреждане. Мотивите на решението съдържат преценката на съда за установените по делото факти и приложението на закона към тях в съответствие с основните начала на гражданския исков процес, поради което не е налице и явна необоснованост, а при липсата на нарушения на материалния и процесуалния закон, въз основа на които да се приеме, че при решаването на конкретния правен спор се засяга търсената от страните защита, не може да се приеме, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване поради „очевидна неправилност”.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване поради следните съображения: Първите два въпроса, за допустимостта да се сключат отделни уговорки в съдържанието на издателски договор, не обуславят изхода на спора и крайните изводи на съда, доколкото предмет на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор за отговорността за причинените на дружеството вреди от виновното и противоправно поведение на ответника, а не за обезщетение от виновното неизпълнение на сключен между страните договор за издаване на печатно произведение. В случая, съдът е изложил съображения за характера на сключения договор във връзка с установяване истинността на фактическите твърдения на ответника – дали действията му при засягане на чужди авторски права са оправдани и оборена ли е презумцията по чл.45, ал.2 ЗЗД. В този смисъл, поставените въпроси във връзка със съдържанието на издателския договор не покриват изискванията за правен въпрос като обща предпоставка за достъп до касация. По същите съображения не може да се приеме, че останалите повдигнати въпроси за смисъла на отделни разпоредби в Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения (ДВ, бр.42 от 2009 г.) са от значение за изхода по конкретното дело и за формиране решаващата воля на съда, след като въззивната инстанция приема, че отговорността за вреди произтича от противоправното и виновно поведение на ответника, който дава поръчка не за печат, а за издаване на книга чрез онлайн платформа и прикачен собствен файл, в който се посочва за автор на книгата и с тези си действия носи отговорност по чл.45 ЗЗД. Според въззивния съд, заявката на ответника е за издаване на книга, която е обект на авторско право, но това не е било обявено от него, т.е. по делото се доказва нарушаване на общия принцип да не се вреди другиму, поради което претенцията за обезщетение на вредите на ищеца в размер на заплатените от него разходи е основателна. При тези мотиви на съда, поставените от касатора въпроси в изложението му не обуславят изхода на делото, тъй като отговорът им е свързан с принципно тълкуване на правни норми в закона, които са неотносими към предмета на делото.
Съгласно указанията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, допускането на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасянето от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който определя рамките, в които Върховният касационен съд да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Въпросът трябва да е от значение за изхода по конкретното дело и за формиране на решаващата воля на съда. При липсата на правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК не може да се допусне касационно обжалване за проверка правилността на фактическите изводи във въззивното решение. В случая, касаторът е повдигнал въпроси, които са извън предмета на делото и решаващите изводи на съда, поради което не обусловят допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.
От ответника по касационната жалба „ПЕЧАТНИЦА НИМА” ЕООД чрез адвокат Н. В. от АК-София са поискани разноски пред настоящата инстанция, които с оглед изхода на спора следва да бъдат присъдени съобразно представения договор за правна защита и съдействие от 02.08.2018 г.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 187 от 27.04.2018 г. по в.гр.д. № 147/2018 г. на Окръжен съд Плевен.
ОСЪЖДА А. В. И., ЕГН [ЕГН], да заплати на „ПЕЧАТНИЦА НИМА” ЕООД, ЕИК[ЕИК], чрез адвокат Н. В. от АК-София, разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция в размер на 600 (шестстотин) лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.