О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1054
София, 13.11.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на единадесети октомври, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 2085 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д.м.б.ц. – София, представляван от директора М. Х. А., чрез адвокат В. В. от АК-София срещу въззивно решение № 364 от 18.01.2017 г. по в.гр.д. № 8701/2016 г. на Софийски градски съд в частта, с което се отменя решение № 5698/03.05.2016 г. по гр.д. № 68503/2015 г. на Районен съд София и вместо това са уважени предявените искове от М. Н. И. срещу Д.м.б.ц. – София, на основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, за признаване на незаконна и отмяната на Заповед № РД-12-361/21.07.2015 г. на министъра на културата, за уволнението на М. Н. И., на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ, за възстановяване на заеманата от него преди уволнението длъжност „директор” на Д.м.б.ц. – София, както и за присъждане на сумата от 12 110,27 лева, представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа поради незаконното уволнение от 11.09.2015 г. до 11.03.2016 г., ведно със законните лихви до изплащането на сумата.
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна и в срока по чл.283 ГПК, поради което е редовна и процесуално допустима. В нея се твърди, че решението на въззивния съд е постановено при неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В изложение към касационната жалба се поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК по материалноправните и процесуалноправните въпроси: 1. „Представянето на болничен лист и използването на отпуска поради временна нетрудоспособност от служителя не за възстановяване на неговото здраве, а за изпълнение на дейности, които са различни от трудовите му задължения, представлява ли хипотеза на злоупотреба с доверието на работодателя”; 2. „Какво е приложението на разпоредбата на чл.179, ал.1 ГПК, с оглед преценката на релевантните за спора доказателства, изведена от фактите, които те обективират и съответно установяват, след като не са били оспорени и не е осъществено обратно доказване.”; 3. „Актовете, издадени от длъжностни лица – служители в органи на изпълнителната власт, в кръга на службата им по установените форма и ред, официални свидетелстващи документи ли са по смисъла на чл.179, ал.1 ГПК”; 4. „Съдържащите се в такива актове констатации притежават ли материална доказателствена сила относно удостоверените с тях обстоятелства”; 5. „Допустимо ли е съдът да обоснове решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни”. Изложени са съображения, че повдигнатите материалноправни въпроси са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по чл.290 ГПК, а първият от тях е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. По отношение на третия и четвъртия въпрос се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Ответникът по касационната жалба М. Н. И., чрез адвокат Н. Л. от АК-София е подал писмен отговор, в който оспорва доводите в нея и твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК като претендира направените разноски в касационната инстанция.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационната жалба е подадена в срок от легитимирана да обжалва въззивното решение страна по делото, поради което същата е редовна и процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е заемал длъжността „директор” в Д.м.б.ц. – София по трудово правоотношение, което е било прекратено със Заповед № РД-12-361/21.07.2015 г. на министъра на културата, на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ – дисциплинарно уволнение поради тежки нарушения на трудовата дисциплина. В обжалваното решение се приема също, че е изпълнено изискването на чл.195, ал.1 КТ за налагане на дисциплинарното наказание с мотивирана писмена заповед, въз основа на представени доклади от 05.06.2015 г. и 30.06.2015 г. на инспектората в Министерство на културата, в които са посочени нарушителят, нарушенията и кога са били извършени същите, както и че не е нарушена процедурата по чл.193 КТ. Съдът е приел за безспорно, че заповедта за уволнение е връчена на 11.09.2015 г., но при преценка на доказателствата, според мотивите на въззивното решение, не се доказва ищецът да е допуснал сочените в заповедта нарушения на финансовата дисциплина и отчетност в ДМБЦ, които са били възпроизведени от докладите на инспектората, които не са официални свидетелстващи документи и не обвързват съда. Доводите за злоупотреба с доверието на работодателя също са отхвърлени като несъстоятелни поради липсата на обективно настъпили неблагоприятни последици за работодателя, а при липсата на убедителни доказателства за извършени тежки нарушения на трудовата дисциплина, по смисъла на чл.190, ал.1, т.4 и т.7 КТ, заповедта за дисциплинарно уволнение е незаконосъобразна, а предявените искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ са основателни.
При тези фактически и правни изводи на съда в обжалваното решение, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че следва да се допусне касационно обжалване по повдигнатия и уточнен при условията на т.1 от тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, процесуалноправен въпрос, за приложението на чл.179, ал.1 ГПК, когато нарушенията на трудовата дисциплина са посочени в официален документ, посочен в заповедта за дисциплинарно уволнение. Поставеният въпрос обуславя изхода на делото, но е решен в противоречие с практиката на ВКС в решение № 76 от 10.07.2012 г. по т.д. № 490/2011 г. на ВКС, І т.о., поради което решението на въззивния съд следва да бъде допуснато до касационно обжалване, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК
Останалите въпроси в изложението към касационната жалба – налице ли е злоупотреба с доверието на работодателя, ако се извършва дейност по времето на разрешен отпуск поради временна нетрудоспособност, официалните свидетелстващи документи притежават ли материална доказателствена сила за удостоверените в тях обстоятелства и допустимо ли е съдът да обоснове решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни, не могат да обосноват допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, поради което ще бъдат обсъдени като доводи за неправилност на въззивното решение, при проверка на направените от съда фактически и правни изводи по приложението на материалния закон, във връзка с установените по надлежния ред факти.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 364 от 18.01.2017 г. по в.гр.д. № 8701/2016 г. на Софийски градски съд.
УКАЗВА на Д.м.б.ц. – София, представляван от директора М. Х. А., чрез адвокат В. В. от АК-София, в едноседмичен срок да внесе дължимата държавна такса в размер на 438,36 (четиристотин тридесет и осем лева, тридесет и шест стотинки) лева по сметка на Върховния касационен съд на Република България.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса, делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.