Решение №383 от 30.10.2018 по нак. дело №444/444 на 3-то нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 383

София, 30.10.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети октомври, две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ

като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 2027 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез адвокат С. Д. от АК-Л. срещу решение № 188 от 18.10.2017 г. по в. гр.д. № 396/2017 г. на Окръжен съд Ловеч в частта, в която е отменено решение № 94 от 20.03.2017 г. по гр.д. № 1731/2016 г. на Районен съд Ловеч и частично е уважен предявения иск на Т. М. Т., на основание чл.200, ал.1 КТ, за сумата над 5000 лева до присъдените 40 000 лева, като обезщетение на неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 21.11.2013 г., ведно със законната лихва от същата дата до изплащането на сумата.
В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени процесуални нарушения и необосновано – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В изложение към касационната жалба се поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК по два въпроса: „Може ли съдът да присъди обезщетение за неимуществени вреди при трудова злополука без преди това да изследва въпроса за дължимото застрахователно обезщетение и без да приспадне от размера на възприетите от съда неимуществени вреди застрахователното обезщетение” и „длъжен ли е въззивният съд да даде указания на страните за възможността да предприемат процесуални действия по посочване на относими към спора доказателства, които поради грешно разпределяне на доказателствената тежест, неточност или непълнота на дадените в доклада на първоинстанционния съд указания, не са събрани при първоинстанционното разглеждане на делото”. Отделно от това, касаторът се позовава на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК за очевидна неправилност на решението при определяне размера на обезщетение за неимуществени вреди, съгласно критерия за справедливост в чл.52 ЗЗД.
С определение от 04.06.2018 г. по конституционно дело № 10/2018 г., К. съд на Република България е допуснал „за разглеждане по същество искането на състав на Върховния касационен съд за установяване на противоконституционност на чл.280 ал.2 пр.3 от Гражданския процесуален кодекс (ДВ бр.102/22.12.17 г., в сила от 22.12.2017 г.) в частта: „…както и при очевидна неправилност“.
При тези обстоятелства е налице хипотезата на чл.229, ал.1, т.6 ГПК и производството по делото следва да се спре до постановяване на решение от Конституционния съд.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.

О П Р Е Д Е Л И:

СПИРА производството по гр.д. № 2027/2018 г. по описа на Върховния касационен съд, ІV г.о. до произнасяне на Конституционния съд на РБ по конституционно дело № 10/2018 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Scroll to Top