1
5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 566
гр.София, 14.06.2018г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N1529 описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 22.01.2018г. по гр.д.№223/2017г. на ОС Кърджали, с което е уважен частично иск с правно основание чл.200 КТ.
Жалбоподателят [фирма], чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението, в частта му, с която е уважен предявения иск, е даден отговор на правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложени3е на закона и развитие на правото.
Ответникът И. В. У., чрез процесуалния си представител, в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Въззивният съд , като е потвърдил първоинстанционното решение, е осъдил [фирма] да заплати на И. В. У. сумата в размер на 23 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие на трудова злополука, настъпила на 26.01.2016г. в [населено място], Ф., ведно със законната лихва от 26.01.2016г. до окончателното изплащане на сумата, и е отхвърлил иска по чл.200, ал.1 КТ за разликата над сумата 23 000 лв. до пълния му предявен размер от 40 000 лв.
Установено е по делото, че ищецът е изпълнявал длъжността „полевъд“ по трудов договор N 72/01.05.2015г., сключен с ответника, прекратен, считано от 20.01.2017г. , както и че на 26.01.2016г. в [населено място], при изпълнение на трудовите си задължения, е претърпял увреждане на здравето, признато за трудова злополука с Разпореждане N 5104-08-2 от 13.02.2017г. на длъжностно лице в ТП на Н.-К..
Прието е за установено, че за периода от 01.05.2015г. – датата на сключване на трудовия договор между страните, до 20.01.2017г. – датата на прекратяване на трудовия договор, ищецът е нает да полага труд при ответника, и по време на действие на трудовия договор ответникът е командировал ищеца за периода от 01.01.2016г. до 27.02.2016г. да изпълнява длъжността „оператор на линия за миене“, със седмично работно време 35 часа, с място на работа в [населено място], Ф., където ищецът претърпял по време и място на работа на 26.01.2016г. трудова злополука, призната за такава по смисъла на чл.55, ал.1 от К. от Н. с Разпореждане N 5104-08-2/13.02.2017г. по отношение на ответника, като работодател, което разпореждане не е обжалвано от последния или от ищеца, и е влязло в сила.
Установено е, че на 26.01.2016г., в края на работния ден, около 16,45ч., ищецът е почиствал цеха за преработка на праз, като го е миел с маркуч, придвижвайки се назад, като в същото време мотокарист, извозващ готова продукция, също движещ се назад, е блъснал с мотокара ищеца и го е съборил на земята. Поради силните болки в десния крак, той е бил закаран в болница в [населено място],Ф., отделение по ортопедична и травмотологична хирургия . Констатирон е, че в отчета за хоспитализация и в издаден на 16.02.2016г. медицински документ е посочено, че травмата на глезена е довела до навяхване на външно странично сухожилие и травма на ханша, довела до цервикална фрактура с голямо изместване/фрактура на шийката на дясната бедрена кост/, при спокойно протичане на интервенцията и последвалото я развитие, с предвидена забрана след изписването на 22.02.2016г. за стъпване за срок около 45 дни и предписана тромбопрофилактика с медикамент, с последващ контролен медицински преглед в страната по произход, с възможен и съвместим превоз със самолет в седнало състояние. Установено е, че за периода от 26.01.2016г. до 19.01.2017г. включително, ищецът е бил в отпуск поради временна неработоспособност по издадени му болнични листове. Констатирано е, че за периода на временна неработоспосбност, удостоверена с болнични листове, ищецът на 17.11.2016г. е освидетелстван медицински със заключение, че счупването на дясната бедрена кост е довело до трайно затрудняване на движението на десния крак за около 10-12 месеца, при обичаен ход на оздравителния процес.
Установено е също така, че на 20.04.2017г. ищецът е освидетелстван от Т. с 50 % трайно намалена работоспособност, без чужда помощ, за срок от три години, считано от 20.04.2017г. и до 20.04.2020г., с диагноза „коксартроза /артроза на тазобедрена става“, при общо заболяване – състояние след фрактура на дясна бедрена шийка, травматична артроза на ТБС, с посочени противопоказни условия на труд: статично и динамично натоварване на долни крайници.
Съдът е взел предвид и приетото по делото заключение на съдебно-медицинската експертиза , според което на ищеца е причинено счупване на шийката на дясната бедрена кост, наложило болнично и оперативно лечение и наблюдение, и развила се впоследствие травматична артроза на дясната тазобедрена става, довело до трайно затрудняване на движението на десния крак от около 10-12 месеца, при обичаен ход на оздравителния процес, като развилата се като следствие от травмата артроза на дясната тазобедрена става е довела до удължаване на периода на трайно затрудняване на движението на десния крак, и понастоящем ищецът все още изпитва болки и ограничение на движенията в същата, които в съдебно заседание вещото лице сочи, че ще преминат като динамика, но ще имат хроничен характер при натоварване и влошаване на времето.
В конкретния случай съдът при така установените обстоятелства е приел, че по делото не е проведено пълно и главно доказване от страна на ответника – работодател за установяване на факта, че ищецът при изпълнение на трудовите си задължения в момента на злополуката е действал с груба небрежност. Счел е, че сумата в размер на 23 000 лв., представлява справедливо по размер обезщетение за неимуществени вреди от претърпяната трудова злополука.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателя, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: длжен ли е работодателят при условията на пълно и главно доказване да установи механизма на трудовата злополука и конкретното действие на работника, което е узвършено при проявена от негова страна груба небражност и кога пострадалия е проявил груба небрежност водеща до съпричиняване и какви са критерийте за определяне на справедливо обезщетение. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Позовава се на решения на състави на ВКС по тълкуване на понятието „груба небрежност” по смисъла на чл.201 КТ.
Настоящият състав намира, че не следва да допуска касационно обжалване по поставените от жалбоподателя въпроси и на сочените от него основания. На поставените въпроси въззивният съд е дал разрешение в съответствие с практиката на ВКС, включително представената такава от жалбоподателя. Според същата съгласно разпоредбата на чл. 201, ал. 2 КТ, отговорността на работодателя може да се намали само когато пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност, т.е. проявил е липса на елементарно старание и внимание, пренебрегвайки основни правила за безопасност – когато не е положил грижа, каквато и най-небрежният не би положил при същите обстоятелства. Посочва се, че преценката за положената грижа е в зависимост от конкретните обстоятелства, при които е настъпила злополуката, от поведението на работника, съпоставено с доказателствата как е следвало да процедира и в резултат на кои негови действия е настъпила вредата. Приема се , че само при липса на доказателства за точния механизъм за настъпване на злополуката и за действията на работника, довели до увреждането, възражението за съпричиняване поради проявена от работника груба небрежност не е доказано. В конкретния случай именно установения точен механизъм за настъпване на злополуката е обусловил извода на съда за това, че не е допусната от пострадали груба небрежност, довела до увреждането му. Съпричиняването при допусната груба небрежност има своите степени, които в съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства са критериите за намаляване на обезщетението. В този смисъл е решение №348 от 11.10.2011 г. по гр. дело №387/2010 г., ВКС, ІV г.о. и посоченото от въззивния съд решение № 79 от 27.02.2012 г. по гр. д. № 673/2011 г., ГК, ІV Г.О. на ВКС.
Практиката по поставените за разглеждане въпроси е уеднаквена видно и от посочените от жалбоподателя решения и не се установява същата да е неправилна, което да налага касационното обжалване да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, за да бъде коригирана.
На основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателят следва да заплати на ответника сумата 1200 лева разноски пред ВКС- заплатено адвокатско възнаграждение.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
не допуска касационно обжалване на решение от 22.01.2018г. по гр.д.№223/2017г. на ОС Кърджали.
осъжда [фирма] да заплати на И. В. У. сумата 1200 лева разноски пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: