3
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 384
гр.София, 24.04.2018г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N278 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба сещу решение от 17.10.2017г. по гр.д.№7569/2017г. на ГС София, с което е отхвърлен иск с правно основание чл.83, ал.4 ЗДАНС.
Жалбоподателят Д. Г. К., чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението е даден отговор на материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и са разрешавани противоречиво от съдилищата, както и че е постановено при допусната очевидна фактическа грешка. Моли да се допусне касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил превения от Д. Г. осъдителен иск срещу Д. А. „Н.с. /Д./ за заплащане на парично обезщетение в размер на 11 897,58 лева за неползван платен годишен отпуск за 70,5 работни дни, ведно със законната лихва от предявяването на исковата молба от 16.03.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.
Прието е за установено, че жалбоподателят-ищцец в производството, е работел по служебно правоотношение в Д. за периода от 01.01.2008 г. до 18.11.2013 г., като от следващата дата правоотношението му е прекратено със заповед № ЧР-з-385 от 18.11.2013 г. на Председателя на Д. към този момент.
Установено е от съдържанието за заповедта, че е било разпоредено да се плати на парично обезщетение по чл.83, ал.4 ЗДАНС и чл.117 ЗДАНС.
Съдът е счел, че от приет като доказателство по делото частен свидетелстващ документ – платежното нареждане с № Е05984/19.12.2013г. на БНБ, се установява че сума от 16 251,59 лева е била платена на ищеца като обезщетение именно по чл.83, ал.4 ЗДАНС, поради което на ищецът не се дължи обезщетение а неползваните дни допълнителен платен годишен отпуск за периода от 01.01.2008 г. до 18.11.2013 г.
Съдът е изложил съображения, за това приетата по делото съдебно счетоводна експертиза не е имала за предмет евентуалното изследване дали сумата от 16 251,59 лева е била получена от ищеца, а нейния предмет се ограничавал единствено до това се изчисли размерът на обезщетението по чл.83, ал.4 ЗДАНС за дните неползван годишен отпуск по исковия период за 70,5 дни, което възлиза в размер на 11 813,33 лева при установяване и на конкретния размер на брутното трудово възнаграждение.
При тези данни въззивният съд е приел за доказано възражението на ответника, че е платил на съответното обезщетение по чл.83, ал.4 ЗДАНС и е отхвърлил предявения иск като неоснователен.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: може ли съдът да обоснове своите изводи само на избрани доказателства, в случая частен документ, без да прецени всички доказателства по делото, задължен ли е съдът при преценка на доказателствата да се съобрази с научните, логическите и опитни правила. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1,т.1 ГПК, както и по чл.280, ал.2 ГПК-очевидна неправилност, тъй като е нарушено правото на жалбоподателя да получи по съдебен ред присъждане на дължимото му се обезщетение за неползуван отпуск в условията на полаган труд. Представя решения на състави на ВКС за задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото в съвкупност, да изложи мотиви
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира, че поставените в изложението въпроси са по приложението на чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК и по конкретно : може ли съдът да основе своите изводи само на избрани доказателства и доказателствени средства, без да обсъди същите в тяхната пълнота и да изложи съображения защо възприема едни , а други отхвърля и даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с приетото в постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС- решение № 24 от 28.01.2010г. по гр.д. № 4744/2008г. на І г.о., решение № 8 от 20.02.2013 г. по гр.д. № 470/2012 г. на ІІ г.о., поради което е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
Що се касае до поддържаното основание за допускане на касационното обжалване визирано в чл.280, ал.2 ГПК – очевидна неправилност на решението, то настоящият състав намира, че същото е неоснователно. Жалбоподателаят не е мотивирал наличие на конкретни пороци на решението, които да обуславят извод за очевидна неправилност на решението. Не се посочват и такива конкретни нарушения в дейността на въззивния съд, които да дават възможност да се направи извод за това твърдяната неправилност действително да е налице. Преценката за наличие на предпоставките по чл.280, ал.2 ГПК не е елемент от дейността по съществото на спора в касационната му фаза, когато се установяват действително съществуващи пороци на решението, а селекцията се състои само в преценка за наличие на достатъчна аргументираност в изложението на жалбоподателя, която в случая не е налице.
Предвид изложените съображения ВКС, състав на четвърто г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 17.10.2017г. по гр.д.№7569/2017г. на ГС София.
ДЕЛОТО да се докладва на Председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: