Решение №976 от 19.10.2017 по нак. дело №1301/1301 на 1-во нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

1

3

О п р е д е л е н и е
№ 976

гр.София, 19.10.2017г.

в и м е т о н а н а р о д а

Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети октомври, две хиляди и седемадесета година в състав:

Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ

като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1504 описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 11.01.2017г. по гр.д.№3999/2016г. на АС София, с което е отхвърлен иск с правно основание чл.203, ал.2 КТ.
Жалбоподателят- [фирма], чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси, които е са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
Ответникът К. В. Д. , в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. като взе предвид доказателствата по делото, приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил искове по чл. 203, ал. 2 КТ, вр. с чл. 45 ЗЗД вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на К. В. да заплати на [фирма] сумата 62 084, 51 лв за причинени умишлено имуществени вреди на работодателя , ведно със законната лихва от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане.
Установено е по делото, че страните са били в трудови правоотношения по безсрочен трудов договор към датата на пътния инцидент – 22.08.2011 г.; по-късно, този договор е прекратен по взаимно съгласие. Констатироно е , че на 22.08.2011 г. е настъпило ПТП, което е видно и от приложените копия на АУАН № 812763/22.08.2011 г. и протокол за ПТП № 1189259 от същата дата на началник група „ОП” при РУП-С., като при навлизане в зона на остър ляв завой, ответникът по иска и по жалба е предизвикал падене на товарен автомобил с прикачено към него полуремарке в крайпътното дере, при което превозваните стоки са разпилени . Прието е, че с горното си поведение водачът е допуснал нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП.
Съдът е приел, че в резултат на настъпилото пътно-транспортно произшествие /ПТП/ са нанесени имуществени вреди на дружеството и последното се претендира шофьора да заплати щетите в пълен размер. Прието е, че несъобразяването на водача на МПС с пътната обстановка, както и липсата на контрол по чл. 20, ал. 1 ЗДвП и предизвикването от това на пътно-транспортно произшествие сочи на непредпазливост. Съдът е счел, че няма събрани данни и доказателства по делото, че се касае за умишлено деяние от страна на водача /пряк или евентуален умисъл/, а доколкото претенцията на ищеца е за пълна имуществена отговорност по смисъла на чл. 203, ал. 2 КТ, то всички предпоставки за реализиране на отговорността по чл. 203, ал. 2 КТ са в доказателствена тежест на работодателя, т.е. на дружеството. Прието е, че в случая, липсва поне един от елементите на фактическия състав на отговорността по чл. 203, ал. 2 КТ, а именно – вредата да е причинена умишлено или в резултат на престъпление или да е причинена не при или по повод на изпълнение на трудовите задължения. Прието е, че липсата на поне един от елементите на фактическия състав на отговорността по чл. 203, съответно – да не е доказан – е основание за да се отхвърли претенцията.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: след като е налице влязло в сила наказателно постановление, с което водачът на МПС е наказан за нарушение разпоредбите на ЗДП и е причинена имуществена вреда в размер на 55852,51 лева следва ли да се приеме , че деянието е и съставомерно –чл.343, ал.1 НК и имуществената отговорност се реализира по реда на чл.203, ал.2 КТ, както и след като не е възбудено наказателно преследване и е изтекла абсолютната давност, то има ли пречка в гражданския процес да бъде доказано престъпление, като се има предвид разпоредбата на чл.124, ал.5 ГПК, че може да бъде предявен иск за установяване на престъпно обстоятелство от значение за гражданското правоотношение. Позовава се на ППВС№1/1983г. по някои въпроси за отговорността в НК при транспортни престъпления.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира, че следва да се допусне касационно обжалване по въпроса след като е налице влязло в сила наказателно постановление, с което водачът на МПС е наказан за нарушение разпоредбите на ЗДП и е причинена имуществена вреда в следва ли да се приеме , че деянието съставлява основание имуществената отговорност се реализира по реда на чл.203, ал.2 КТ, тъй като по същият е от значение за изхода на спора и по него няма установена практика.
По въпроса след като не е възбудено наказателно преследване и е изтекла абсолютната давност, то има ли пречка в гражданския процес да бъде доказано престъпление, като се има предвид разпоредбата на чл.124, ал.5 ГПК, че може да бъде предявен иск за установяване на престъпно обстоятелство от значение за гражданското правоотношение, не е налице общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ГПК, тъй като същият не е обусловил решаващите изводи на съда за неоснователност на предявения иск.
Предвид изложените съображения,съдът

О п р е д е л и :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 11.01.2017г. по гр.д.№3999/2016г. на АС София.

ДЕЛОТО да се докладва на Председателя на ІV г.о. за насрочване в открито съдебно заседание след внасяне на държавна такса от [фирма] в размер на 1117 лева, в седмичен срок от съобщаването му за това, като представи копие от вносния документ в канцеларията на съда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top