1
3
О п р е д е л е н и е
№ 881
гр.София, 15.11.2018г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети ноември, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 3042описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 30.03.2018г.. по гр.д.№129/2018г. на ОС Хасково, с което е отхвърлен иск с правно основание чл.128 КТ.
Жалбоподателят- Р. Д. Ч., чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правен въпрос от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС
Ответникът- [фирма], в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. като взе предвид доказателствата по делото, приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд , като е отменил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявения от Р. Ч. иск срещу [фирма], за сумата от 8082, 34 лв., представляваща брутно трудово възнаграждение за периода 01.01.2014 г. до 31.12.2016 г., както и предявеният иск за сумата от 1534, 96 лв., представляваща лихва за забава за периода 01.02.2014 г. – 08.03.2017 г.
По настоящето дело не е спорно, че между страните е налице трудов договор от 01.02.2012 г., по силата на който ищецът Р. Д. е назначен на длъжността „електромонтьор по изпитване на ел. съоръжения“ в ответното дружество.
Съдът е приел, че при направено от работодателя оспорване на положения от ищеца труд в тежест на последния е да докаже, че през исковия период е изпълнявал добросъвестно трудовите си задължения. Прието е, че добросъвестно изпълнение на трудовите задължения като основание за получаване на трудово възнаграждение ще е налице и когато работникът или служителят е в готовност да престира работната си сила, проявление на което е задължението му по чл. 126, т. 1 КТ да се явява навреме на работа и да бъде на работното си място до края на работното време.
Съдът е счел, че въпреки изричното възражение на ответника, че трудовият договор е привиден, тъй като е сключен единствено с цел увеличаване на осигурителния стаж на ищеца- жалбоподател в настоящето производство, последният не е ангажирал никакви доказателства, че е изпълнявал реално произтичащите от трудовото правоотношение задължения ежедневно да посещава работното си място и да бъде на разположение на работодателя.
Прието е, че обстоятелството, че за исковия период ответникът му е начислявал трудово възнаграждение, не може да се приеме за извънсъдебно признание, че ищецът реално е изпълнявал трудовите си задължения, а по – скоро е потвърждение на тезата за привидния характер на трудовия договор, тъй като без начисляване на трудово възнаграждение е невъзможно внасяне на съответните осигурителни вноски. В подкрепа на този свой извод съдът е изложил съображения и за това, че през исковия период дружеството не е извършвало стопанска дейност, което е видно от представените като доказателства – отчет за приходите и разходите и баланс за 2014, 2015 и 2016 г.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правен въпрос от значение за спора: длъжен ли е въззивният съд при непълнота на доклада по делото, направен в първата инстанция, да даде указания да се посочат относими към делото доказателства, които поради грешно разпределена доказателствена тежест и непълнота на доклада не са събрани от първата инстанция. Позовава се на ТД №1/2013г. ОСГТК ВКС по въпроса за правомощията на въззивната инстанция.Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Настоящата инстанция намира, че по поставения въпрос е налице соченото от жалбоподателя основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, с оглед даденото разрешение в т.2 на ТД№12013г. ОСГТК на ВКС, за това че въззивната инстанция дава указания на страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими към делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция , поради непълнота на доклада.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 30.03.2018г.. по гр.д.№129/2018г. на ОС Хасково.
Делото да се докладва на Председателя на ІV г.о на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: