1
5
О п р е д е л е н и е
№ 811
гр.София, 24.10.2018г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети октомври, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 2525описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 21.02.2018г. по гр.д.№1/2018г. на ОС Благоевград с което са уважени искове с правно основание чл.128, т.2 и чл.242 КТ, във вр. с чл.86, ал.1 КТ, във вр. с чл.357 КТ
Жалбоподателят- [фирма], чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси които са разрешени впротиворечие с практиката на ВКС и са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. Поддържа, че е решението е постановена при допусната от съда очевидна неправилност.
Ответникът Д. А. П., в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. като взе предвид доказателствата по делото, приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд , като е потвърдил първоинстанционното решение е осъдил [фирма] да заплати на Д. П. следните суми и на следните основания:
– сумата от 11 940,08 /единадесет хиляди деветстотин и четиридесет лева и осем стотинки/ лв., представляваща дължимо трудово възнаграждение за периода месец февруари 2014г.до месец декември на 2014г.,от месец януари 2015г. до месец декември на 2015г., от 01.01.2016г.до 15.08.2016г.;
– сумата от 2039,90 /две хиляди тридесет и девет лева и деветдесет стотинки/ лв. лихва за забава върху неизплатеното трудово възнаграждение, дължима за периода от датата на забава – 01.03.2014г. до подаване на иска – 14.02.2017г.; ведно със законната лихва върху главницата за неизплатено трудово възнаграждение, считано от датата на подаване на иска – 14.02.2017г. до изплащане на дължимото;
– сумата от 467,06 /четиристотин шестдесет и седем лева и шест стотинки/ лв., представляваща обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск за периода от 01.01.2015г.до 30.12.2015г., като и за периода 01.01.2016г.до 15.08.2016г., ведно със законната лихва върху горната сума, считано от датата на подаване на иска – 14.02.2017г. до изплащане на дължимото.
Със същото решение съдът е отхвърлил исковете над присъдените размери до поискания от 891,66 лв. и за периоди извън посочените по-горе, както и за заплащане на сумата от 38,47 /тридесет и осем лева и четиридесет и седем стотинки/ лв., представляваща лихва за забава върху обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ от забавата до подаване на иска.
На основание чл.280, ал.3 ГПК касационната жалба на [фирма] по отношение на решението в частта му, с която дружеството е осъдено да заплати на Д. П. сумата от 467,06 /четиристотин шестдесет и седем лева и шест стотинки/ лв., представляваща обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск за периода от 01.01.2015г.до 30.12.2015г.,като и за периода 01.01.2016г.до 15.08.2016г., ведно със законната лихва върху горната сума, считано от датата на подаване на иска – 14.02.2017г. до изплащане на дължимото следва да се остави без разглеждане.
Установено е по делото, че на 28.06.2013 г. с подписването на трудов договор № 1 е възникнало валидно трудово правоотношение, при посочените в договора условия – за неопределено време /срок/, при пълно работно време, по който ищецът е изпълнявал длъжността „техник – механик на самодвижещи се машини“ с договорено основно месечно трудово възнаграждение от 350 лв., с допълнително вземане за трудов стаж, а с допълнително споразумение от 04.01.2016 г. единствената променена клауза от договора е била размера на договореното дължимо основно месечно трудово възнаграждение, който е станал 438,00 лв. месечно, респ. – допълнително трудово възнаграждение за прослужено време – 5,26 лв.
Установено е също така, че със заповед № 3/15.08.2016 г., считано от посочената дата, трудово правоотношение помежду им е прекратено на основание чл.325, ал.1 КТ – по взаимно съгласие. В същата заповед се съдържа и разпореждане за изплащане на работника на обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 12 работни дни от 254,79 лв.
Констатирано е, че с договор за прехвърляне на дружествен дял от 01.04.2016 г., с нот.заверка на подписите, продавачът В. М. продава на купувача Д. П. един дял от дружеството-работодател за сумата от 100 лв., която е заплатена изцяло и в брой преди подписване на договора, а с договор за прехвърляне на дружествен дял от 17.10.2016 г. купувачът М. купува от продавача П. един дружествен дял за сумата от 10 000 лв., която следвало да бъде заплатена в срок до 31.12.2016 г. по посочена банкова сметка.
От прието по делото заключение на счетоводна експертиза, основно и допълнително, съдът е установил, че в счетоводството на дружеството за процесния период – от м.02.2014 г. до 15.08.2016 г. на ищеца-ответник по жалба в настоящето производство, е начислено дължимо трудово възнаграждение в общ размер от 11 940,08 лв., както и обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 12 дни в размер на 254,79 лв
Съдът е счел за неоснователно възражението на дружеството, че страните по трудовото правоотношение са се споразумели вместо заплащане на дължимите се за процесния период заплати въззиваемият да бъде приет за съдружник в дружеството, като му бъдат прехвърлени половината дружествени – т.е., че задължението на работодателя за заплащане на дължимо трудово възнаграждение е изпълнено не чрез плащане, а чрез даване вместо изпълнение
Изложени са съображения за това, че съгласно задължителната практика на ВКС /решение № 141/20.11.2010 г. по г. д. № 2715/08 г., IV ГО, ВКС, а в последствие и Решение № 171 от 3.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1407/2016 г., III г. о., ГК, по становено по реда на чл.290 ГПК и др./ получаването на трудово възнаграждение от работника се доказва с подписа му във ведомостта, както и срещу разписка. Посочено е, че в случая няма спор, а и е установено от неоспорената експертиза, че подписи върху работните ведомости от страна на ищеца за получаване на търсените трудови възнаграждения не е положен., както и че не е представена каквато и да е разписка, установяваща безсъмнено фактът, че дължимите трудови възнаграждения по период и размер са платени от работодателя на ищеца, вкл. към датата на извършване на прехвърляне на дружествените дялове в ответното дружество-17.10.2016г.
При тези данни съдът е достигнал до извод, че тъй като по делото не са представени доказателства за установяване на посочения в нормата на закона начин на плащане на дължимото на работника трудово възнаграждение, предявените искове се явяват доказани по основание, вкл. установени по размер от неоспореното заключение на изслушаната експертиза.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: допустимо ли е изплащането на трудовото възнаграждение да се доказва с документи, извън посочените в чл.270, ал.3 КТ, подлежи ли на тълкуване волята на страната, когато съдържанието и преследваните правни последици на договора са ясни и разкриват недвусмислено дейстивтелната воля на страните, допустимо ли е при тълкуване на договор съдът да промени постигната между страните обща воля и допустимо ли е погасяването на вземания, придставляващо трудово възнаграждение на работника да бъде извършено с даване вместо изпълнение. Поддържа , че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК както и по чл.280, ал.2 ГПК-очевидна неправилност за допускане на касационно обжалване. Представя решения на състави на ВКС по прилагането на чл.20 ЗЗД и по чл.270, ал.3 КТ.
Настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване по въпроса допустимо ли е изплащането на трудовото възнаграждение да се доказва с други доказателствени средства , извън посочените в чл.270, ал.3 КТ документи, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Що се касае до въпросите подлежи ли на тълкуване волята на страната, когато съдържанието и преследваните правни последици на договора са ясни и разкриват недвусмислено дейстивтелната воля на страните, допустимо ли е при тълкуване на договор съдът да промени постигната между страните обща воля и допустимо ли е погасяването на вземания, придставляващо трудово възнаграждение на работника да бъде извършено с даване вместо изпълнение, то същите не съставлявт общо основание за допускане на касационно обжалване по смесъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не са обусловили решаващаите изводи на съда за основателност на предявения иск с правно основание чл.128 КТ.
Настоящият състав намира, че не е налице и очевидна неправилност на решението, тъй като развитите съображения сочат по скоро на основание за касационно обжалване на решението по смисъла на чл.281 ГПК и следва да бъдат обсъдени при разглеждане на касационната жалба по същество.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение 21.02.2018г. по гр.д.№1/2018г. на ОС Благоевград, в частта му с която са уважени искове с правно основание чл.128, т.2 КТ и чл.86 ЗЗД.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма] срещу същото решение в частта му, с която са уважени искове с правно основание чл.242 КТ и чл.86 КТ за сумите: сумата от 467,06 /четиристотин шестдесет и седем лева и шест стотинки/ лв., представляваща обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск за периода от 01.01.2015г.до 30.12.2015г., като и за периода 01.01.2016г.до 15.08.2016г., ведно със законната лихва върху горната сума, считано от датата на подаване на иска – 14.02.2017г. до изплащане на дължимото.
Делото да се докладва на Предсадетеля на ІV г.о. за насрочване в открито съдебно заседание след внасяне на държавната такса в размер на 304 лева от [фирма], в седмичен срок от съобщането му за това.
Определението в частта, с която касационната жалба се оставя без разглеждане може да се обжалва с часна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в седмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: