1
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 483
гр.София, 05.06.2019г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: светла бояджиева
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1564 описа на ВКС за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 21.12.2018г. на АС София по гр.д.№3014/2018г., с което е уважен частично иск с правно основание чл.2 ЗОДОВ.
Жалбоподателката И. И. Н. чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението в частта му, с която е отхвърлен предявения иск, е даден отговор на правни въпри от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС и което са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. Поддържа, че решението е постановено и при очевидна неправилност и моли да се допусне касационно обжалване.
Жалбоподателят – Прокуратура на РБ чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението в частта му, с която е уважен предявения иск, е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС. Моли да се допусне касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне.
Въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е осъдил Прокуратурата на РБългария да заплати на И. Н. сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от обвинение в престъпления по чл. 212, ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 26 от НК и чл. 316 вр. чл. 309, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за което е оправдана с присъда от 24.03.2015 г. по НОХД № 21148/2013 г. по описа на СРС, НО, 5 състав, влязла в сила на 02.03.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 02.03.2016 г. до окончателното изплащане, като отхвърлен искът за горницата до пълния предявен размер от 50 000 лева.
От приложеното наказателно производство е установено, че е внесено обвинение срещу ищцата за извършено продължавано престъпление по чл.212, ал.4 и чл.316 НК, за това че е съставила неистински частен документ-пълномощно и го е използувала пред надлежни органи за да набави за себе си облага. Констатирано е, че с постановление от 01.02.2013г по ДП ЗМ №15007/2011г по описа на 6 РУП-СДВР, пр.пр.№73374/2010г И. Н. е била привлечена като обвиняема за извършено продължавано / две изпълнителни деяния на 28.03.2007г./ престъпление по чл.212, ал.4 НК и продължавано / с три изпълнителни деяния на 04.04.2007г/ престъпление по чл.316 НК и й е била определена мярка за неотклонение „подписка”. Установено е, че е внесен обвинителен акт в съда на 09.12.2013г., по който е било образувано НОХД № 21148/2013г на РС София, като са проведени четири заседания, на които подсъдимата е присъствала лично.
Констатирано е, че ищцата е била оправдана с постановена присъда от 24.03.2015г за невинна по повдигнатите обвинения за извършени престъпления по чл.212, ал.4, вр. с ал.1, вр. с чл.26, ал.1 НК и чл.316 вр. с чл.309, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 НК, като присъдата е била потвърдена с решение от 2.03.2016г. по ВНОХД №2567/2015г. на ГС София, образувано по протест на прокурора, което решение е окончателно.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, въззивният съд е приел, че е предявената искова претенция с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ , която е основателна, тъй като се установява, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди от образуваното наказателно производство срещу нея, което е приключило с оправдателна присъда. Посочил е, че следва да определи размерът на обезщетението при съобразяване на чл.52 ЗЗД, както и с ППВС №4/1968г. по справедливост. Съдът е отчел факта, че е повдигнато обвинение за тежко престъпление, като на ищцата не е била наложена най –тежката мярка за неотклонение-задържане под стража, а само „подписка” и производството е продължило 4 години. Прието е, че от ангажираните по делото гласни доказателства се установява, че ищцата е преживявала емоционален срив, развалили са се отношенията в семейството й и с близки и приятели, не е била в състояние на моменти да работи, имала е здравословни проблеми. Счел е, че не може с категоричност да се приеме, че причина за настъпването на всички заболявания, включително и тежките онкологични, е единствено и само стресът от провежданото наказателно производство, а следва да се отчете, че същият е един от факторите, които могат да допринесат за възникването на тези здравословни проблеми, посочени от ищцата по делото. При отчитане на всички тези обстоятелства въззивният съд е приел, че следва да се определи обезщетение за претъпените неимуществени вреди в размер на 15 000лв., като е отхвърлил претенцията като неоснователна за разликата до 50 000лв.
Прието е, че лихвата за забава се дължи от датата на постановяване на съдебен акт за оправдаване на лицето, тъй като отговорността на държавата възниква от същия момент и я е присъдил 02.03.2016г. до окончателното изплащане на главницата.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателката И. Н., чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на превни въпроси от значение за спора: за задължението на съда да мотивира и обоснове всички свои изводи свързани с определяне обезщетението по чл.52 ЗЗД и за критериите, които следва да бъдат съобразени при определяне обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване – за значението на тежестта на обвинението, продължителността на наказателното преследване,в ъзрастта на незаконно преследвания, продължителността на прилаганата мярка за неотклонение. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1т.1 и 3 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжаване. Позовава се на ППВС №4/1968г. и на решения на състави на ВКС по проложението на чл.52 ЗЗД.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят- Прокуратурата на РБ, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за задължението на съда да обсъди всички обстоятелства от значение за точното приложение на принципа на справедливостта и как следва да се прилага обществения критерий за спроведливост по смисъла на чл.52 ЗЗД , вр.чл.4 ЗОДОВ. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Представя решения на състави на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД.
С оглед установените факти по делото настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по въпрос, поставен по същество и от двамата жалбоподатели за критериите при определяне справедливо обезщетение по смисъла на чл.52 ЗЗД с оглед задължението на съда да обсъди всички обстоятелства от значение за точното приложение на принципа на справедливостта, на основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 21.12.2018г. на АС София по гр.д.№3014/2018г.
ДЕЛОТО да се докладва на Председателя на ІV г.о на ВКС след внасяне на държавна такса в размер на 5лева от И. И. Н. в седмичен срок от съобщаването й за това, като представи копие от вносния документ в канцеларията на съда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: